работа в отдела по електроника? Там се приемат най-добрите. Бива си те — мога да преценя, защото съм работила с най-добрия — добави тя, мислейки си за Фийни. — Трябваш ми, за да заловим заедно това чудовище. — Безцеремонно докосна подутината на челото му, сетне промълви: — Запомни, че участието в операции понякога ти излиза през носа.
— Момчетата от отдела ще ме майтапят поне до Коледа. Ама че абсурд — някакво си куче да ме извади извън строя.
— Не беше „някакво“, а много голямо куче — съчувствено каза Ив и му подаде сандвича. — С огромни зъби. Да знаеш само как ухапа Лоримър по глезена…
— Не думайте! — Макнаб се поободри и отхапа от сандвича. — Никой не ми съобщи тази подробност. — Скенерът избръмча и той се намръщи. — На деветнайсетия етаж, в апартамента в източното крило също има мощна апаратура. — Той извади комуникатора си. — Син екип, проверете номер 1923. Може би е само музикална уредба на някое богато хлапе, но е много мощна.
— Ще разпитам обитателите на сградата — заяви Ив. — Ако попаднеш на нещо интересно, веднага ми го съобщи.
— Вие също, лейтенант. Между другото, къде е Пийбоди?
Ив повдигна вежди, изгледа го, сетне отговори:
— Надзирава демонтирането на апаратурата в хотелската стая. Тя не те харесва, Макнаб.
— Знам. — Младежът широко се усмихна. — Кой знае защо точно това особено ме привлича. — Той си затананика и отново се обърна към скенера.
В полунощ Ив смени работния екип с нови хора, изпрати Макнаб вкъщи със заповед да поспи минимум осем часа и също се прибра у дома. Не се изненада, когато намери съпруга си в кабинета му. Рурк си беше налял чаша бяло вино и не откъсваше поглед от монитора, където вървяха кадри от провалилата се операция.
— Изпратих хората от първия екип да си починат — обясни тя. — Започваха да се изнервят.
— Ти също изглеждаш изнервена. Искаш ли чаша вино?
— Не, благодаря. — Тя се приближи и видя, че е спрял записа на мястото, където Макнаб политаше с главата напред към вратата. — Той едва ли ще поиска да сложи в рамка тази снимка.
— Не успяхте ли да откриете апаратурата на престъпника?
— Макнаб мисли, че онзи я е изключил. — Ив разтри втвърдените си вратни мускули. — Аз съм на същото мнение. Възможно е да го е направил чрез устройство за дистанционно управление или пък има съучастник. Според Майра този тип иска по време на играта непрекъснато да бъде в центъра на вниманието, ето защо не изключвам възможността да има партньор… или по-вероятно партньорка и то с властен характер.
— Например майка му?
— Съгласна съм с предположението ти, но и дистанционното устройство би му свършило същата работа. Хм, въобразява си, че командва парада, което ме кара да мисля, че има собствено жилище. — Тя се приведе към монитора и се втренчи в човека с дългото палто и шофьорската фуражка. Облеклото му също е част от играта. Прикрива фигурата му и същевременно е някак драматично. Все едно, че нашият човек играе главната роля в пиеса. Но погледни го сега — изглежда като актьор, на когото са суфлирали погрешна реплика. Поведението му издава, че е изплашен, че е изпаднал в паника. Инстинктивно отстъпва и вдига ръка да се защити. Обзалагам се, че зад черните очила очите му са разширени от страх. — Нещо привлече вниманието й; тя смръщи вежди и се приведе още по-ниско. — Дявол да го вземе, не виждам очите му и не мога да разбера накъде гледа — може би към Бакстър, който посяга към оръжието си. Или пък наблюдава „полета“ на Макнаб?
— От мястото, където се намира, може да наблюдава и двамата.
— Е, какво ще кажеш за Бакстър? Прилича ли ти на ченге, което посяга към оръжието си? Защо пък да не изглежда като портиер, който е дочул врявата и се готви да повика охраната по пейджъра си.
— Прилича на ченге — отсече Рурк и нареди на устройството да върне записа с тридесет секунди назад. Разнесоха се викове и кучешки лай и той изключи звука. — Погледни движенията му — реагира като полицай: рязко се обръща, привежда се и дясната му ръка посяга към кобура под мишницата. Портиерите носят пейджърите на коланите си.
— Но всичко се случи толкова бързо…
— Ако този тип си е имал работа с полицията, положително умее да разпознава ченгетата. Макнаб изобщо не прилича на полицай. Престъпникът би могъл да се усъмни само ако го е познавал и е знаел къде работи.
— Преди малко Иан ми се оплака, че не е участвал в истинска акция. Но и двамата разбират от електроника, нищо чудно да са работили заедно. Проклятие, как не се сетих за това преди да го изпратя да се наспи.
— Неуморна си, лейтенант. Наблюдавах начина, по който ръководеше операцията и съм възхитен.
— Но се провалих.
— Играта още не е приключила, скъпа Ив. Но днес поработи достатъчно. Време е да си лягаш.
Искаше й се да му каже същото, но надделя желанието й винаги да му противоречи.
— Кой ми заповядва?
— Човекът, за когото се омъжи, защото е страхотен в леглото.
Тя навлажни с език устните си и пъхна ръце в джобовете си.
— Казах го, само за да вбеся един сексуално неудовлетворен слабоумен с престъпни наклонности.
— Ясно. Значи не си се омъжила за мен заради секса?
— Това е елементът, който внася разнообразие в брака.
— Предполагам, че си прекалено уморена да изпиташ въздействието на този елемент.
Ив присви очи, въпреки че изобщо не й беше до спор.
— Кой си ти, че да ме командваш?
Рурк се засмя, прегърна я през кръста и я поведе към асансьора.
— Скъпа Ив, готова си да възразиш дори на Сатаната.
— А пък аз си мислех, че досега съм спорила именно с него. — Прозина се и облегна глава върху рамото му. Когато се озоваха в спалнята, побърза да се съблече и остави дрехите си разхвърляни на пода. Изтегна се в леглото и промълви: — Проверяват и колата, която онзи е зарязал пред хотела. Била е наета и платена с кредитната карта на Съмърсет.
— Промених номерата на всичките си банкови сметки. — Рурк легна до нея. — Още утре ще направя същото със сметките на Съмърсет. Така ще попреча на този мръсник да прави каквото си пожелае.
— „Метачите“ не са открили почти никакви следи в колата — очевидно е бил с ръкавици. Намерили са само няколко косъма, както и власинки от килим, произведен в чужбина. Може би са попаднали там от подметките му.
— Добре, скъпа. — Той я помилва по челото. — Хайде, изключи малкия си компютър.
— Ще се насочи към нова жертва, защото днес не можа да си достави желаното удоволствие — сънено промърмори Ив, а Рурк се обърна към нея и я взе в прегръдките си. — И ще го направи много скоро.
Той знаеше, че е права. Но поне тази нощ съпругата му беше в безопасност.
Патрик Мъри беше превишил обичайната си „доза“ алкохол. По принцип избягваше да бъде трезвен, но внимаваше да не се напива дотолкова, че да се препъва по улицата и да опикава ръцете си. Ала в три през нощта, когато клуб „Русалка“ затвори врати, той беше мъртво пиян, няколко пъти беше падал и ръцете му воняха на урина.
Жена му отново го беше напуснала.
Обичаше Лорета с цялото си сърце, но понякога проявяваше още по-силни чувства към бутилката уиски. Беше се запознал с любимата си в същия клуб преди пет години. Когато за първи път я видя, тя беше гола и участваше в трупата за синхронно плуване, с която се славеше заведението. За Пат това беше любов от пръв поглед.
Беше потънал в спомени за онази далечна нощ и се спъна в стола, който трябваше да обърне върху масата. Изпитото уиски замъгляваше погледа му и му пречеше да изпълнява задълженията си. Беше чистач
