Използването на подобни устройства тук без специално разрешение е абсолютно забранено.
— Ама че си стриктна. — Надин гневно извади миниатюрното приспособление, постави го на бюрото и отмести чантата си. — Ще ми дадеш ли някаква информация, макар и неофициално?
Ив кимна. Надин беше досадна и нахална като конска муха, но бе извънредно честна. Нямаше смисъл да претърсва чантата й за друго записващо устройство.
— Убийствата, които разследвам, са извършени от един и същ човек; по всичко личи, че той подбира жертвите си измежду клиентите на агенция „Лично за вас“. Разрешавам ти да съобщиш тази информация в репортажа си.
— Агенцията за запознанства… — замислено повтори репортерката, сетне доволно се усмихна. Намекът на Ив при предишния им разговор я беше накарал да проучи всички подобни агенции в града. Сега щеше да подготви материала си само с натискане на няколко бутона.
— Точно така.
— Знаеш ли някакви подробности?
— По-голяма част от информацията е в компютъра, намиращ се в дома ми…
Надин побърза да извади миниатюрния си персонален компютър и поиска необходимите й данни.
— Аз ще ти помогна. Вече знам имената на собствениците на всички агенции за запознанства и от колко време работят. Някои от тях плащат скъпо и прескъпо за реклами по нашия канал, понякога се изръсват по два милиона. Проверката ми показа, че спокойно могат да си го позволят, тъй като сумата представлява едва десет процента от печалбата им.
— Излиза, че романтиката е доходен бизнес.
— Точно така. Направих неофициално проучване. Оказа се, че петнайсет процента от персонала и участниците в програмите са прибягвали до услугите на агенции за запознанства. Очевидно професиите, свързани с информиране на обществеността, се отразяват неблагоприятно върху личния живот — добави тя и тъжно се усмихна.
— Имаш ли приятел или приятелка, които са клиенти на „Лично за вас“?
— Може би. — Репортерката наклони глава. — Имам много приятели, тъй като съм симпатична и дружелюбна. Трябва ли… да се безпокоя за тях?
— И трите жертви са използвали услугите на агенцията и бегло са се познавали. Засега не сме открили нищо друго, което да ги свързва.
— Значи убиецът си пада по самотници — замислено промълви Надин и си каза, че това ще бъде интригуващо заглавие на репортажа й.
— Подозираме, че избира жертвите си измежду клиентите на „Лично за вас“ — повтори Ив. Не желаеше да дава повече информация на репортерката. — Групата, която сформирахме днес, ще проследи всички улики.
— Улики ли?
— Да. Работим усилено, но нямам право да ти съобщавам повече подробности.
— Има ли заподозрени?
— Провеждат се разпити на различни хора.
— Какъв е мотивът?
Ив се поколеба, сетне отговори:
— Мисля, че убиецът е сексуален маниак.
— Да… съвпада с моята теория. Навярно е бисексуален, след като ликвидира хора и от двата пола.
— Не съм сигурна за сексуалните му предпочитания. — Ив си спомни за Дони Рей и усети парещо чувство за вина. — Жертвите доброволно са го пускали в домовете си — в нито един от случаите тъй не е влязъл чрез взлом.
— Отваряли са му вратата, следователно са го познавали…
— Сторило им се е, че го познават. Посъветвай зрителите да приемат в домовете си само близки хора. Не мога да ти кажа повече, за да не проваля разследването.
— Убил е трима души за по-малко от седмица. Изглежда, че бърза.
— Има свой план, но не бива да го споменаваш в репортажа си. Мисля че, ако психопатът стриктно продължава да се придържа към плана си, това ще ни улесни при залавянето му.
— Слушай, Далас, защо не се съгласиш да те интервюирам? Операторът може да бъде тук само след десет минути.
— Не. Поне засега — добави тя, за да предотврати гневната реакция на Надин. — Вече знаеш много повече от всеки друг твой колега, ето защо бъди благодарна. Ще ти дам интервю при първа възможност. Ще бъда по-благоразположена, ако ми съобщиш какво си открила, след като притиснеш Руди и Пайпър.
Репортерката иронично повдигна вежди.
— Ясно — услуга срещу услуга. Съгласна съм. Още сега отивам там. Щом… — Тя млъкна и зяпна от изумление, когато Пийбоди се втурна в кабинета.
— Лейтенант, направо няма да повярвате… Здравей, Надин.
— Това ти ли си, Пийбоди?
По-младата жена се престори, че въпросът изобщо не я е изненадал, но не успя да се овладее и доволно се усмихна.
— Разбира се, че съм аз. Само мъничко промениха външността ми.
— Мъничко ли? Изглеждаш страхотно. Струва ми се, че роклята ти е модел на Леонардо — фантастична е. — Тя скочи на крака и се приближи до Пийбоди, за да я огледа по-добре.
— Позна. Отива ми, нали?
— Върхът си. — Надин се засмя и отстъпи назад; внезапно й хрумна нещо, тя присви очи и се обърна към Ив: — Не мога да си представя, че си разрешила на сътрудничката си да посещава козметички и фризьорки точно когато разследвате три загадъчни убийства. Мисля, че нашата млада приятелка работи под прикритие. Как ти харесва да бъдеш „сватосвана“ чрез компютър, миличка?
— Затвори вратата, Пийбоди. — Щом чу заплашителните нотки в гласа й, сътрудничката й побърза да се подчини. — Надин, ако издадеш тайната, ще те отрежа завинаги. Нещо повече, ще се погрижа никой колега да не ти дава актуална информация. Отмъщението ми ще бъде безмилостно.
Лукавата усмивка на репортерката внезапно помръкна.
— Нима мислиш, че ще проваля разследването ти? Че ще съобщя по телевизията нещо, което може да изложи на опасност сътрудничката ти? Майната ти, Далас. — Надин грабна чантата си и тръгна към вратата, но Ив я изпревари.
— Аз я изложих на опасност! — извика и издърпа чантата от ръката на репортерката. — Ако нещо се случи, вината ще бъде изцяло моя.
— Лейтенант…
— Млъкни! — сопна се тя на сътрудничката си. — Слушай, Надин, хич не ме е грижа, че те заплаших и може би съм те обидила. Исках да разбереш на какво съм готова, за да запазя живота на Пийбоди.
— Добре. — Репортерката дълбоко си пое въздух и се опита да потисне гнева си. Никога досега не беше виждала страх в очите на смелата лейтенант Далас. — Добре — повтори. — Но запомни, че и двете с Пийбоди сте мои приятелки. — Наведе се, взе чантата си и я преметна през рамо. — Прическата ти е страхотна, Пийбоди — подметна, сетне излезе с гордо вдигната глава.
— Да му се не види! — промърмори Ив. Обърна се, приближи се до мъничкия прозорец и се загледа в късчето сиво небе.
— Мога да се справя, лейтенант.
Ив се взираше в някакъв огромен въздушен автобус, чийто водач отчаяно натискаше клаксона, за да предотврати сблъскването с рекламен хеликоптер. Заговори без да се обърне:
— Нямаше да ти възложа тази задача, ако не вярвах, че ще се справиш. Все пак се чувствам много виновна — та нали нямаш никакъв опит като агент под прикритие.
— Давате ми възможност да натрупам опит. Мечтая да стана детектив, но знаете, че не бих могла да кандидатствам, ако не съм работила в тази област.
— Да, знам. — Ив нервно пъхна ръце в джобовете си.
— Осъзнавам, че задникът ми е доста големичък — въпреки че полагам усилия да отслабна, — но умея да го пазя.
