— Браво — задъхано изрече Ив, когато съпругът й отново се озова върху нея. — Изплаши бедния котарак.
— Така му се пада — промърмори Рурк и жадно я целуна.
Усети как кръвта запулсира в жилите й и как цялото й тяло потръпна, ала все още не беше готова да се предаде. Понякога предизвикателството я възбуждаше още повече.
Самият той усещаше невероятна възбуда.
Захапа долната й устна и се усмихна, когато дочу стенанието й. Със свободната си ръка разкопча кобура й и го свали. Сетне, полудял от страст при вида на безпомощната жена под себе си, той разкъса полата й.
Ив се загърчи, опитвайки да се изплъзне или да вземе надмощие.
— Желая те. Не мога да ти се наситя — той притисна устни към гърдата й.
Тя чу думите му сякаш отдалеч, усети, че полита в бездънна пропаст. Изкрещя, а устните му накараха тялото й да завибрира като опъната струна.
Центърът на тялото й сякаш се беше превърнал във вулкан, от който изригваше нажежена лава.
Успя да освободи ръцете си от желязната му хватка, разкъса копринената му риза, жадувайки да докосне, да целуне плътта му.
Отново се претърколиха, като се опитваха да се освободят от дрехите си и едновременно страстно се целуваха. Ив посегна към него и получи доказателство колко я желае съпругът й.
— Сега, сега! — прошепна, вдигна бедра и в момента, когато той я облада, изпита върховната наслада.
Ала Рурк продължи ритмичните си тласъци, прониквайки по-дълбоко в нея. Огънят в камината осветяваше лицето й, хвърляше отблясъци върху косата й и върху очите й, които бяха помътнели от страст.
— Аз съм твоят господар. — Той се повдигна и отново безмилостно я облада. — Завинаги — прошепна, но Ив не чу думите му, защото ушите й бучаха.
Тя се вкопчи в завивките, сякаш търсеше опора. Огънят осветяваше гарвановочерната коса на Рурк, сините му очи и раменете му със златист загар, блестяха от пот.
Страстта й се разпали с нова сила, удоволствието, което изпитваше беше почти мъчително. Погледът й се замъгли и Рурк се превърна в силует. Задъхано извика името му, когато тялото й сякаш се взриви.
— Отново! — Той впи устни в нейните устни, преплете пръсти в нейните пръсти, докато телата им се сляха. — Отново! — едва успя да повтори и кръвта забуча в ушите му. — Заедно с мен.
Във върховния момент прошепна:
— Ив, скъпа Ив.
Докато лежеше под него, тя загуби представа за времето. Наблюдаваше как отблясъците от огъня танцуваха по тавана и се питаше дали е нормално да обичаш някого до болка.
Внезапно Рурк извърна глава и я целуна по шията, което я накара да забрави всичко друго.
— Надявам се, че си доволен — промърмори тя, но тонът й не беше хаплив; след миг установи, че машинално прокарва длан по гърба му.
— Да… — Той отново я целуна, вдигна глава и я погледна. — Струва ми се, че и ти не можеш да се оплачеш.
— Позволих ти да победиш.
— Знам.
Подигравателните пламъчета в очите му я разгневиха.
— Ставай, тежиш ми.
Рурк се подчини, сетне отново я вдигна.
— Да вземем душ, после ще украсим елхата.
— Струва ми се, че си обсебен от коледните дръвчета.
— Не съм украсявал елха от времето, когато живеех в Дъблин заедно със Съмърсет. Питам се дали ще се справя. — Застана под душа заедно с нея и Ив затисна устата му, за да не нареди на устройството да пусне студена вода.
— Температура четирийсет градуса — заповяда тя.
— Ще се сварим — промълви Рурк и я целуна.
— Не бой се. — Ив въздъхна от удоволствие, когато горещата вода я обля. — О, колко е приятно.
След петнайсет минути излезе от кабинката за сушене; мускулите й бяха стегнати, съзнанието й бе прояснено.
Рурк се бършеше с хавлиена кърпа — още един негов навик, който тя не можеше да проумее. Защо трябваше да си губи времето, вместо за секунди да се изсуши в кабинката? Ив посегна да вземе халата си и забеляза, че не е същият, който сутринта беше оставила на закачалката.
— Какво е това? — Тя посочи дългата алена роба.
— От кашмир е, ще ти хареса.
— Купил си ми милиони халати. Не разбирам… — Млъкна, когато облече халата, защото едва сдържаше възторга си. Смяташе възхищението си от хубавите тъкани за проява на слабост. Но този халат беше мек като облак и топъл като прегръдка. — Благодаря, много е хубав.
Рурк доволно се усмихна и завърза колана на черния си халат от същата материя.
— Отива ти… А сега предлагам да ми разкажеш как върви разследването, докато поставя на елхата лампичките.
— Пийбоди и Макнаб вече са клиенти на „Лично за вас“. Утре ще имат списъци с имената на партньорите си. — Тя се върна в спалнята и забеляза бутилката шампанско в кофичката с лед и сребърния поднос с малки сандвичи. Не устоя на изкушението, взе си сандвич и наля шампанско в две високи чаши. — Новите им „самоличности“, подготвени с твоя помощ, са били проверени и никой не е заподозрял измамата.
— Не съм се съмнявал. — Рурк извади от голямата кутия дълъг наниз с миниатюрни лампички.
— Не се възгордявай, предстои ни още много работа. Когато отидох в управлението, заварих Надин в канцеларията си — добави тя и постави чашата на Рурк върху масата до леглото. — Видя Пийбоди и веднага се досети на какво се дължи променената й външност. Наложи се да й кажа повече, отколкото възнамерявах. Неофициално, разбира се.
— Надин е една от малкото репортерки, на които можеш да вярваш. — Той критично огледа елхата и реши, че засега се справя добре. — Никога няма да съобщи поверителна информация.
— Знам. Поговорихме по въпроса. — Ив свъси вежди и заобиколи дръвчето, докато Рурк работеше, и се запита дали той знае какво прави. — Ако Пайпър и Руди не ме познаваха, нямаше да изпратя Пийбоди в агенцията.
Рурк постави първия наниз лампички, посегна към друг и заяви:
— Не мислиш ли, че бих се възпротивил съпругата ми да се среща с други мъже?
Тя си взе още един сандвич и промърмори:
— Нямаше да спя с тях… освен ако дългът не го изискваше. — Усмихна се и добави: — Но през цялото време щях да мисля за теб.
— Нямаше да е за дълго, защото щях да отрежа топките на любовника ти и да ти ги поднеса.
Продължи невъзмутимо да окачва лампичките, а Ив се задави от виното си.
— За бога, само се шегувах.
— Аз също, скъпа. Подай ми още един наниз.
Ив се подчини и полюбопитства:
— Колко смяташе да поставиш?
— Колкото е необходимо.
— Ами… — Тя въздъхна. — Слушай, чувствам угризения заради Пийбоди, защото е неопитна…
— Обучена е добре. Довери й се… както и на себе си.
— Макнаб още не може да се примири.
— Луд е по нея.
— Той… какво каза?
— Луд е по нея. — Рурк отстъпи назад и заповяда на лампичките да се включат. Когато те заблестяха
