подложена на официален разпит, на който присъства защитникът ми.
— Разбира се. Можем да го направим по два начина: да отидем направо в полицията или да останем тук, а ти да ми обясниш защо Руди не е искал да се занимаваш с Дони Рей Майкъл.
— Сега това няма значение — с треперещ глас изрече Пайпър и закърши пръсти. — Няма никакво значение. Руди е невинен.
— Добре, но все пак ми разкажи какво се случи, за да разсееш съмненията ми.
Без да чака покана Ив влезе в кабинета и седна. Сетне мълчаливо зачака, докато Пайпър реши как да постъпи. След няколко секунди на душевна борба среброкосата красавица промълви:
— Дони Рей беше влюбен в мен — това е всичко. Но той беше напълно безобиден.
— Тогава защо Руди е изпратил съобщение до всички членове на персонала?
— За всеки случай. За да се избегнат… неприятни сцени.
— Подобни сцени разиграваха ли се често?
— Не. — Пайпър гневно затвори вратата. Върху страните й бяха избили червени петна. Днес сребристата й коса беше сплетена и откриваше лицето й, придавайки й едновременно изтънчен и изнежен вид. — Не, нямаше. Нашата цел е да помогнем на хората да открият удоволствието от романтичната връзка, от брака… — Тя притисна един към друг върховете на пръстите си. — Лейтенант, мога да ви покажа стотици благодарствени писма от признателни клиенти, които са придружени с дарения. Това са хората, на които сме помогнали взаимно да се открият. Истинската любов винаги възтържествува.
Ив не откъсваше поглед от лицето й.
— Вярваш ли в истинската любов, Пайпър?
— Абсолютно.
— Какво би направила, за да задържиш човека, когото най-много обичаш?
— Всичко, което е по силите ми.
— Разкажи ми за Дони Рей.
— Няколко пъти ме покани да излезем. — Тя въздъхна, отпусна се в креслото и сякаш потъна в него. — Дони беше много млад, лейтенант. Никак… никак не приличаше на Холоуей. Руди настоя — и то съвсем правилно, — че в името на добрата репутация на агенцията не бива да имам контакт с него.
— Искаше ли ти се да го чуеш как свири?
Пайпър едва забележимо се усмихна.
— Щеше да ми достави удоволствие, но беше ясно, че младежът очаква повече от мен. Не исках да го наскърбявам и да разбия сърцето му.
— А не помисли ли за твоите чувства. Какво ще кажеш за връзката със собствения ти брат?
— Не мога… не желая да обсъждам този въпрос. — Пайпър отново изопна гръб и скръсти ръце на скута си.
— Кой от двама ви реши да се подложите на операцията, предизвикваща стерилитет?
— Прекалявате, лейтенант!
— Нима? Едва двайсет и осем годишна си… — Тя замълча като видя как устните на Пайпър потрепват. — Отказала си се да имаш деца, защото не желаеш да заченеш от брат си. От години посещаваш психотерапевт. Загърбила си възможността да се запознаеш с други мъже. Отгоре на всичко си плащала крупни суми на един изнудвач, за да прикриеш срамната си връзка.
— Не очаквам да ме разберете.
— Грешиш. — Ив усети как сърцето й лудо бие в гърдите й. Помисли си, че с нея се бе случило почти същото, само че нея я бяха изнасилили; по онова време беше безпомощно дете, което не можеше да се съпротивлява. — Знам какво е да живееш под заплахата на ужасяваща тайна.
— Обичам го! Дори да е грешно, дори да е срамно, не мога да променя чувствата си. Той е моят живот.
— Тогава защо се страхуваш? — Ив се приведе към нея. — Сигурна съм, че искрено го обичаш, щом си, готова да го прикриеш дори когато се питаш дали не е убиец. Готова си на всичко за голямата си любов, нали? И все пак си позволила на Холоуей да напада клиентките на агенцията.
— Полагахме много усилия да му намерим партньори, които да не се изплашат от странните му предпочитания.
— А когато някои от тях са се оплаквали — с Руди сте бързали да заплатите мълчанието им. Всъщност чия е била идеята — твоя или негова?
— Съществуването на агенцията беше поставено на карта. Руди е много по-добър по деловата част, отколкото съм аз.
— Как сте могли да се примирявате с факта, че Холоуей е бил сексуално извратен? Или ви е било омръзнало да задоволявате прищевките му? Погледни ме. Можеш ли да се закълнеш, че Руди е бил с теб през цялата нощ, когато е било извършено убийството?
— Той не може да причини зло никому.
— Сигурна ли си? Или, за да го защитиш, си готова да жертваш още някой непознат човек, който ще умре довечера или най-късно утре?
— Убиецът, извършващ тези престъпления, е ненормален, жесток и кръвожаден. Не бих могла да живея, ако вярвах, че Руди е способен на подобни злодеяния. След като сме близнаци, то и в мен би трябвало да се е притаило чудовище, готово да отнема живота на невинни хора. — Тя закри лицето си с длани. — Не желая да разговаряме повече. Ако обвинявате Руди, значи обвинявате и мен.
Ив стана, но за момент застана до креслото й.
— Запомни, че не си едната половина от едно цяло, въпреки че Руди продължава да ти го внушава. Ако искаш да излезеш от омагьосания кръг, познавам някого, който може да ти помогне.
Макар да знаеше, че Пайпър няма да я послуша, извади една от визитните си картички и на гърба й написа името и телефонния номер на доктор Майра. Остави я на страничната облегалка на креслото и излезе.
Поседя в колата, докато се успокои, сетне погледна ръчния си часовник. До пресконференцията оставаше малко време, но навярно щеше да й бъде достатъчно.
Свърза се с Надин по портативния си видеотелефон. На малкия монитор се появи намръщеното лице на репортерката.
— Какво искаш, Далас. Ние тук сме под пара. Пресконференцията започва след час.
— След петнайсет минути те чакам в клуба „Даун енд дърти“. Вземи и оператора.
— Не мога да…
— Можеш. — Ив прекъсна връзката и подкара към центъра на града.
Беше избрала клуба за стриптийз отчасти заради сантименталните си спомени, отчасти защото знаеше, че ще бъде почти празен по това време на деня. Освен това собственикът му беше неин приятел, който щеше да се погрижи да не бъде обезпокоявана.
— Какво търсиш тук, бяло момиче? — Чернокожият почти двуметров Крак широко се усмихна. Бръснатата му глава беше намазана с брилянтин и лъщеше. Той носеше жилетка, украсена с паунови пера, кожени панталони, които бяха толкова тесни, че Ив се питаше дали не са смазали топките му, и тъмночервени ботуши, достигащи до глезените му.
— Имам среща — отговори Ив и се огледа. Клубът беше почти празен. На сцената репетираха шест танцьорки, а малцината посетители, насядали по масите, надушиха, че тя е ченге с бързината, с която опитен крадец обира турист на площад „Таймс“.
Тя си помисли, че навярно след секунди няколко грама наркотици ще бъдат хвърлени в тоалетната.
— Водиш ли и други ченгета? — Крак хвърли поглед към двамина кльощави наркопласьори, които се изнизваха към сервизните помещения.
— Нямам намерение да арестувам никого. Имам среща с представителка на пресата. Ще ни предоставиш ли стаята на някое от момичетата?
— Надин ли ще дойде? Не думай! Тя е истински образ. Използвайте стая №3, сладурче. Аз ще ви охранявам.
— Благодаря. — Ив се обърна и видя, че в клуба влезе Надин, последвана от оператора. — Няма да се бавим.
