Посочи към стаята и влезе без да изчака съгласието на репортерката.
— Посещаваш странни заведения, Далас. — Надин сбърчи нос и се втренчи в мръсните стени и в леглото с разхвърляни завивки, което беше единствената мебел в стаята.
— Ако не ме лъже паметта, тук доста ти хареса и ти вдъхновено се разсъблече и зацелува на сцената.
— Тогава бях под въздействието на алкохола — с достойнство заяви репортерката и се сопна на оператора: — Престани да се хилиш, Майк!
— Имаш пет минути. — Ив предпазливо приседна на леглото. — Какво предпочиташ — да ми задаваш въпроси или да говоря без прекъсване? Няма да ти кажа повече от това, което ще съобщим на пресконференцията, но ще можеш да го излъчиш двайсет минути по-рано от другите телевизионни станции. Освен това ти разрешавам да използваш информацията, която вече имаш.
— Защо го правиш?
— Защото сме приятелки.
— Остави ни насаме, Майк. — Надин изчака разгневеният оператор да излезе. — Не искам да ми правиш услуга само защото ме съжаляваш.
— Не ти правя услуга, само изпълнявам обещанието си. Ти спази уговорката ни и запази в тайна информацията, докато ти разреших да я огласиш. Надявам се, че репортажът ти ще бъде обективен. Дотук по служебните въпроси. Признавам, че си ми симпатична, въпреки че понякога ми действаш на нервите. Сега ще ме интервюираш ли или да се връщам в управлението?
Репортерката колебливо се усмихна, сетне лицето й засия.
— Искам това интервю. Беше откровена с мен, Далас, затова ще ти отвърна със същото. Симпатична си ми, но понякога поведението ти ме дразни.
— Достатъчно говорихме за чувствата си. Разкажи ми набързо какво мислиш за Руди и Пайпър.
— Очарователни са, но реагират като роботи, които рекламират агенцията „Лично за вас“. Каквото и да ги попитах, отговорите им бяха добре обмислени, сякаш бяха предварително програмирани.
— Кой от двама им „командва парада“?
— Несъмнено Руди. Според мен отношението му към Пайпър е прекалено… покровителствено дори за брат. Честно казано, тръпки ме побиват като ги гледам как се обличат еднакво. Но може би всички близнаци го правят.
— Разговаря ли с хора от персонала?
— Разбира се. Избрах напосоки неколцина от консултантите. Между другото останах с впечатлението, че агенцията процъфтява.
— Научи ли някакви клюки за собствениците?
— Всички служители бяха във възторг от работодателите и не пестяха похвалите. Не чух нито една лоша дума по адрес на Руди и Пайпър. — Тя повдигна вежда. — Може би търсиш някаква тяхна опасна тайна?
— Търся убиеца — отсече Ив. — Да се залавяме за работа.
— Готова съм. — Надин почука на вратата, давайки знак на Майк да влезе. — Ще направиш съобщението, после ще ти задам няколко въпроса.
— Няма да стане. Избери — изявление или въпроси.
— Ама че си дребнава. Започни с изявлението. — Репортерката с отвращение погледна мръсните завивки върху леглото и реши да остане права.
След около час Ив слушаше изявлението на началника на полицията Тибъл, което почти не се различаваше от онова, което тя беше дала за Канал 75. „Изказването му внушава доверие“ — мислеше си младата жена, зъзнейки от студ, тъй като Тибъл беше решил да устрои пресконференцията пред небостъргача, наречен „Кулата“, на чийто последен етаж се помещава централната служба.
Въздушният трафик беше отклонен по време на пресконференцията, поради небето над високата сграда кръжаха само хеликоптерите на операторите и на полицаите регулировчици.
Ив беше сигурна, че Тибъл вече е научил за изявлението й. Възможно беше да я смъмри, но тя не беше нарушила правилника, тъй като никой не й беше забранил да съобщава информация на медиите преди официалната пресконференции.
Тя изпитваше дълбоко уважение към него и се възхити от начина, по който успя да задоволи любопитството на репортерите, без да издава нещо, което би могло да попречи на разследването.
Щом свърши, журналистите го обсипаха с въпроси, но той вдигна ръце, призовавайки ги да запазят тишина.
— Моля, задавайте въпросите на лейтенант Ив Далас, която се занимава с разследването. — Обърна се и прошепна на Ив: — Давам ти пет минути. Не им съобщавай нищо повече от онова, което вече знаят. И следващия път си облечи палто.
Тя закопча якето си и пристъпи напред.
— Подозирате ли някого? — извикаха неколцина репортери.
Искаше й се да изстене, но се въздържа. Едва ли мразеше нещо повече от пресконференциите, когато заставаше срещу ордите от журналисти.
— Разпитахме няколко души във връзка с извършените убийства.
— Вярно ли е, че жертвите са били изнасилени?
— Смятаме, че престъпникът е сексуален маниак.
— Какво е общото между убийствата? Жертвите познавали ли са се?
— В момента нямам право да ви съобщя повече подробности. — Тя вдигна ръка, за да предотврати гневните им възгласи. — Според нас случаите са свързани. Както изтъкна началникът на полицията Тибъл, засега фактите доказват, че един и същи човек е убил четирите жертви.
— Дядо Коледа пристига при нас? — провикна се някой и сред насъбралите се избухна смях.
— Лесно е да се шегувате — кипна Ив и забрави студа. — Лесно е, когато не сте видели хората, загинали от ръката му. Когато не ви се налага да съобщавате на майки и колеги, че любимият им човек е мъртъв.
Настъпи толкова дълбока тишина, че се чуваше как витлата на хеликоптерите разсичат въздуха.
— Сигурна съм, че виновникът за тази скръб ще бъде поласкан от вниманието, което му отделят медиите. Дайте му онова, което иска, превърнете го в звезда, омаловажавайки убийството на четирима души. Но ние, полицаите, знаем какъв е той. Знаем, че е страхливец и че е достоен за съжаление дори повече от вас. Нямам повече какво да ви кажа.
Обърна се, пренебрегвайки виковете на репортерите и едва не се сблъска с Тибъл.
— Влез за момент, лейтенант. — Хвана я под ръка и я преведе през охраната. — Поздравявам те. След като приключихме с този неприятен спектакъл, ми предстои не по-малко неприятна среща с кмета. Действай по-бързо, Далас, и залови онзи мръсник.
— Слушам, сър.
— И носи ръкавици — добави Тибъл, обърна се и се отдалечи.
Ив пъхна едната си ръка в джоба, за да я стопли, а с другата извади комуникатора си. Първо се обади на доктор Майра, но й съобщиха, че психиатърката още е с пациента. Сетне се свърза с Пийбоди.
— Откри ли нещо за огърлицата с четирите птици?
— Така мисля. Оказа се, че е била изработена по поръчка от бижутера на „Накити и дрънкулки“, намиращ се на Пето авеню. Сега проверяваме заявките, но продавачката си спомня, че клиентът лично дошъл да вземе поръчката си. Надявам се, че ще го видим като прегледаме записите на охраняващите камери.
— Чакай ме в магазина. Тръгвам веднага.
— Лейтенант, може ли за момент?
Ив вдигна поглед — пред нея стоеше Джери Вандоурън, Лицето му беше изпито, под очите му имаше сенки.
— Джери, какво търсиш тук?
— Научих за… пресконференцията. Исках… — Младият мъж вдигна ръце, сетне безпомощно ги отпусна. — Исках да чуя какво ще кажете. Благодаря за всичко… — Отново замълча и смаяно се огледа, сякаш беше завил зад ъгъла и неочаквано се беше озовал на друга планета.
