— Ето допълнителните проучвания за Руди. Вероятността той да е убиецът е 86,06. Имаме основание отново да го повикаме на разпит, но мога да го притисна само ако имам данните от теста, който ще му направиш. Роулинс каза, че адвокатът му се е съгласил.
— Насрочила съм го за днес следобед, тъй като разбрах, че случаят е спешен.
— Искам да знам какво мисли този човек и доколко е склонен към насилие, за да го задържа в ареста, докато открия доказателства за вината му. Мисля, че няма да се пречупи, нито ще се опита да преговаря. Междувременно ще продължа да разпитвам сестра му. Тя е с много по-лабилна психика и ако знае нещо, скоро ще го издаде.
— Ще се постарая да получиш час по-бързо необходимата информация. Разбирам, че всяка минута е ценна и че заедно с твоите колеги си подложена на невероятен натиск. И все пак — добави тя и внимателно огледа Ив — изглеждаш добре. Знаеш ли, последния път когато те видях, доста се разтревожих. Мисля, че не биваше да бързаш да се връщаш към нормалните си задължения…
— И други мислят като теб. — Ив вдигна рамене. — Чувствам се добре, всъщност прекрасно. Снощи се подложих на релаксираща терапия, после спах цели десет часа.
— Не може да бъде. — Психиатърката се усмихна. — Питам се как ли те е принудил Рурк.
— Даде ми приспивателно. — Ив се намръщи, когато чу звънкия смях на доктор Майра. — Всъщност очаквах, че ще бъдеш на негова страна.
— Напълно го подкрепям. Колко си подхождате, скъпа. С удоволствие ви наблюдавам и забелязвам, че все по-силно се обичате. С нетърпение очаквам да видя и двама ви на тържеството довечера.
— Тържеството ли?
„Изобщо не ми е до тържество“ — помисли си Ив, но се поусмихна, когато психиатърката отново се засмя.
— Състави профила на Руди и може би ще допринесеш за празничното ми настроение.
Ала когато влезе в канцеларията си и завари Макнаб да рови в чекмеджето й, настроението й не се повиши.
Младежът се изправи толкова бързо, че удари бедрото си в ръба на бюрото и прищипа пръстите си при затварянето на чекмеджето. Нададе вик от болка, което накара Ив леко да се усмихне.
— Изплашихте ме, лейтенант. — Макнаб се намуси и засмука пръстите си. — Все едно, че употребихте върху мен електрошоковата си палка.
— Заслужаваш наистина да го направя. Да крадеш шоколадите на по-висш офицер е сериозно престъпление. Знаеш ли, че не мога да живея без нещо сладко за хапване?
— Моля да ме извините. — Младежът се усмихна и издърпа стола й като истински кавалер. — Тази сутрин изглеждате великолепно.
— Престани да се подмазваш. Ставаш направо жалък. — Тя седна и протегна крака, при което подметките й се допряха до стената. — Щом искаш да ми направиш добро впечатление, докладвай какво си направил.
— Проверих финансовото състояние на агенцията, освен това изнамерих осем оплаквания от Холоуей, скрити във файла „ММ“.
— Какъв е този файл?
— „Майната му“ — усмихнато обясни той. — Така се нарича файлът, където „погребват“ информацията за откачени клиенти и за други проблеми, с които не желаят да се занимават. Там са и осемте жени, получили безплатно обслужване като Пийбоди. На някои са дали талони за козметичния салон или за бутиците, на други са предложили безплатно запознанство с петима партньори.
— Кой е отпускал „екстрите“?
— И двамата. Което означава, че Пайпър е знаела какво се случва. Три клиентки са се оплакали лично на нея.
— Доказахме, че тя е била в играта, но това не ни е от особена полза. Само дето мога да го използвам, за да я попритисна.
— Има нещо още по-интересно — заяви младежът и приседна на ръба на бюрото й.
Ив гневно го изгледа.
— Толкова ли е интересно, че да ми попречи да те изритам от бюрото ми?
— Ами… оставам на вас да прецените. Намерих съобщение, касаещо Дони Рей, датиращо отпреди шест месеца и подновено на първи декември.
Сърцето на Ив подскочи.
— Какво съобщение?
— От Руди до персонала. Нарежда на всички да не допускат Дони до Пайпър. Той съобщава, че лично ще извършва консултациите на младежа или ще ги ръководи. В съобщението от първи декември се повтаря първоначалният текст и се упреква някакъв служител, който не е изпълнил нареждането.
— Много интересно. Излиза, че Руди не е искал Дони Рей да се навърта около сестра му. Може би ще успея да го използвам. Откри ли нещо, свързано с другите две жертви?
— Нищо особено.
Ив забарабани с пръсти по бюрото.
— Какво показват данните от медицинските им картони? Някакви душевни или физически заболявания?
— И двамата са се подложили на процедура, осигуряваща стерилитета им. — Макнаб потръпна, като че си представи студения лазерен лъч върху собствените си полови органи. — Направили са го още преди пет години.
— Ясно ми е защо.
— Пайпър е дългогодишна пациентка на психотерапевтичната клиника „Вътрешно равновесие“. Миналата година е прекарала един месец в курорта им на Оптима II. Чух, че там правели специални упражнения, спели в кабинки за повишаване на настроението и се хранели само с макаронени изделия.
— Ако попадна там, направо ще откача. Какво научи за Руди?
— Нищо.
— Днес следобед ще го подложат на психологически тест. Добра работа си свършил, Макнаб. — Тя вдигна поглед, когато Пийбоди влезе в малката канцелария и се обърна към нея: — Идваш точно навреме. Трябва да разберете откъде убиецът е купил бижуто, което беше оставил на шията на последната си жертва. Този път има доста улики на местопрестъплението, да се надяваме, че е проявил небрежност и при покупката на бижуто с четирите птици.
Пийбоди упорито отказваше да погледне Макнаб, ала се опита да възрази на началничката си:
— Моля ви, лейтенант…
— Ще се опитам да притисна Пайпър, ето защо не мога да те взема със себе си. Забранявам ви да напускате сградата поотделно. Ако престъпникът не е набелязал петата си жертва, сега я търси. Искам двамата да бъдете заедно и непрекъснато да поддържате връзка с мен. — Тя строго ги изгледа и излезе. Затвори вратата и се заслуша.
— Отпусни се, красавице — присмехулно изрече Макнаб. — С мен си на сигурно място, защото съм професионалист.
— Защо не ме ухапеш — промърмори Пийбоди.
Ив едва сдържа смеха си като чу как сътрудничката й е заимствала нейния стандартен отговор, но се изкиска на глас при въпроса на Макнаб, който с невинно изражение попита:
— Къде?
Ив смяташе, че разполага с достатъчно време. Ако адвокатът на Руди си го биваше, навярно сега се беше затворил с клиента си и го инструктираше как да отговаря на въпросите от психиатричния тест. Следователно тя имаше около час, за да разпита Пайпър, след което трябваше да се върне в управлението, за да присъства на пресконференцията.
Този път секретарката не се опита да я спре, а само съобщи за пристигането й.
— Добър ден, лейтенант. — Пайпър застана на прага на кабинета си. Беше бледа, очите й бяха хлътнали. — Моят адвокат ме информира, че не съм длъжна да разговарям с вас, освен ако не съм
