Руди отчаяно се вкопчи в ръката й, сетне я пусна и се облегна на стола.
— Връзката помежду ни е… уникална като при всички близнаци. Но има и още нещо. — Той погледна Ив в очите. — Родени сме един за друг.
— Искаш да кажеш, че имаш сексуална връзка със собствената си сестра.
— Нямате право да ни осъждате. Нито пък очаквам да разберете какво ни свързва. Всъщност никой не може да го разбере. Законът не забранява подобна връзка, но обществото изолира хора като нас.
— Кръвосмешението е нещо отвратително, Руди. — Внезапно в съзнанието й изплува лицето на баща й, животинската похот в очите му. Сви дланите си в юмруци, потисна гаденето си и с усилие на волята прогони кошмарния спомен.
— Родени сме един за друг — повтори той. — Дълго се борихме срещу чувствата си. Опитахме се да живеем с различни партньори, но не излезе нищо. Как мислите, трябва ли да бъдем обречени на страдания, да бъдем нещастни само защото хора като вас не одобряват връзката ни?
— В случая моето мнение изобщо няма значение. Интересува ме как Холоуей е научил тайната ви.
— С Пайпър бяхме на почивка на Бахамските острови. В Ню Йорк бяхме дискретни. Знаехме, че клиентите ще ни напуснат, ако научат тайната ни. По време на почивката си позволихме да живеем открито като брачна двойка. Оказа се, че и Холоуей е бил на Бахамските острови. Тогава дори не го познавахме, нито той — нас. С Пайпър се бяхме регистрирали под различни фамилни имена. — Той млъкна и отпи глътка вода. — След няколко месеца Брент дойде за консултация и пожела да стане наш клиент. Беше… чиста случайност, съдба. Проучихме го и отхвърлихме молбата му, щом разбрахме за миналото му. Тогава той ни напомни за малката ни авантюра. — Руди се взираше в чашата. — Ясно ни даде да разберем какво иска, за да запази тайната ни. Пайпър беше ужасена, сломена. Страхуваше се, че ще трябва да закрием агенцията. Не ме разбирайте погрешно — не ставаше въпрос за загубата на доходен бизнес. Двамата с Пайпър обичаме работата си и смятаме, че сме полезни на ближните си. Знаем какво означава да имаш до себе си човек, който запълва живота ти и те прави щастлив. Посветили сме на задачата да помогнем на хората да бъдат щастливи като нас.
— Дейността ви не може да бъде наречена „благотворителна“, защото ви е помогнала да натрупате солидно състояние.
— Бизнесът ни е печеливш, но това не променя добрите му страни. Самата вие живеете охолно, лейтенант. Означава ли това, че бракът ви е без достойнства?
„Сама попадна в капана“ — каза си Ив, но само повдигна вежди и с престорено безразличие произнесе:
— Не желая да обсъждам личния си живот. Разкажи ми как постъпихте с Холоуей.
— Не исках да приема условията му, но Пайпър се оказа слабоволева. — Руди затвори очи. — Брент успя да разговаря насаме с нея. Оказа се, че я е заплашил, дори се опитал да я… — Отвори очи, които блестяха от гняв. — Той я желаеше. Хора като него искат всичко, което принадлежи другиму. Ето защо решихме да му платим, да изпълним условията му. При все това винаги, когато заварваше Пайпър сама, онзи мръсник се опитваше да я докосне.
— Навярно си го ненавиждал заради това.
— Да, точно така. Мразех го, защото беше груб, нахален и самонадеян, но най-вече защото не оставяше сестра ми на спокойствие.
— Говориш така, сякаш си бил готов да го убиеш, Руди.
— Да — спокойно произнесе той преди адвокатът да успее да го прекъсне. — Толкова го мразех, че бих го убил.
Четиринайсета глава
— Нямаме достатъчно доказателства, за да му предявим обвинение.
Ив прекрасно знаеше това, но все пак отчаяно заспори с помощник прокурорката Роулинс.
— Имал е възможност, а най-вече мотив да убие Холоуей. Да не забравяме, че е познавал и четирите жертви, и че гримовете, които убиецът е използвал, се продават в козметичния салон, намиращ се в една и съща сграда с агенция „Лично за вас“.
— Нямаш дори косвени улики срещу него — упорстваше Карла Роулинс. Беше нисичка, поради което носеше обувки с извънредно високи токове. Бадемовидните й очи с боровинков цвят придаваха пикантност на облото й лице с гладка и снежнобяла кожа. Абаносовочерната й права коса почти достигаше раменете й. Изглеждаше изнежена и деликатна, но всъщност беше амбициозна и упорита. Обичаше да побеждава, а се съмняваше, че процесът срещу Руди и Пайпър Хофман ще й донесе успех.
— Нима искаш да го арестувам в мига, когато се опитва да удуши поредната си жертва?
— Да, това ще бъде най-солидното доказателство за вината му. В краен случай ще се задоволя с неговото самопризнание — равнодушно изрече прокурорката.
Ив, която неспокойно кръстосваше кабинета на командира Уитни, възкликна:
— Ако го освободим, не ще го накарам да направи самопризнание.
— Засега единственото обвинение срещу него е, че се чука със сестра си — заяви Роулинс. — И че е позволил да го изнудват. Малко вероятно е да успеем да докажем, че е действал незаконно, след като е знаел за сексуалната извратеност на Холоуей. Нямам право да издам заповед за задържане за извършване на убийство, ако не представиш по-убедителни доказателства или самопризнанието на Хофман.
— За целта трябва да го разпитвам още.
— Адвокатът му ни обвини в нарушаване на Хартата за правата на човека. Нямаме право повече да го задържаме. След като изтекат задължителните дванайсет часа, отново ще го арестуваш.
— Искам да му бъде поставена гривна, чрез която ще следим къде се намира той.
Роулинс въздъхна.
— Далас, нямам основание да издам постановление за подобна мярка. Засега Хофман е само заподозрян, при това срещу него няма солидни доказателства. Законът забранява да ограничаваме свободата му на движение.
— За бога, измисли нещо! — Ив нервно задърпа късата си коса. Очите й горяха от липсата на сън, в стомаха й сякаш имаше рана от изпитото на гладно кафе. Все още незаздравялата й рана пулсираше от болка. — Искам доктор Майра да го подложи на психологически тест.
— Само при условие, че Хофман се съгласи доброволно да се подложи на изследванията. — Роулинс вдигна ръка, за да попречи на Ив да я наругае. Беше свикнала с грубите обноски на полицаите и ругатните им не я притесняваха. Ала не искаше да я прекъсват, докато размишляваше. — Може би ще успея да убедя адвоката му, че ако Хофман ни съдейства, ще помоля прокурора да не го обвини в сводничество. — Тя доволно се усмихна и се изправи. — Говори с Майра, а пък аз ще си побъбря с колегата защитник. Но трябва незабавно да освободиш задържания. Уитни изчака Роулинс да излезе, сетне нареди:
— Седни, лейтенант.
— Сър…
— Седни — повтори той и посочи към стола пред бюрото си. — Много съм загрижен… — започна, щом младата жена се настани срещу него.
— Не бива да го освобождаваме! — прекъсна го Ив. — Трябва ми още малко време. Макнаб работи върху компютърната система на агенцията. До края на деня ще имаме някакъв резултат.
— Загрижен съм за теб, лейтенант. — Уитни се облегна назад, а тя смръщи чело. — Повече от седмица неуморно работиш по случая.
— Убиецът също не стои със скръстени ръце.
— За разлика от теб престъпникът не се възстановява след тежко нараняване.
— Намирам се в добра форма. — Тя долови раздразнението в гласа си и дълбоко си пое въздух, за да се овладее. Трябваше да бъде сдържана, в противен случай само щеше да докаже твърдението на командира. — Благодаря за загрижеността ви, сър, но нямате основание за безпокойство.
— Нима? — Уитни повдигна вежди и се втренчи в нея. Беше бледа като платно, под очите й имаше сенки — очевидно беше на края на силите си. — Значи не ще се възпротивиш да отидеш на преглед в служебната поликлиника?
Ив се разгневи, но се опита да прикрие чувствата си и да не свие дланите си в юмруци.
