— Необходимо ли беше да тормозите секретарката? — обади се Руди.
— Да, защото играеше ролята на куче-пазач. Интересувам се защо днес не желаете да разговаряте с мен?
— Имаме много работа.
— Съжалявам, но работата ви ще изостане. Налага се да дойдете с мен.
— Да дойдем с вас ли? — Пайпър се облегна на рамото на Руди. — Защо? И къде?
— Ще ме придружите до полицейското управление. Брент Холоуей е бил убит снощи. Трябва да ви разпитам.
— Убит ли? — Пайпър залитна и щеше да падне, ако брат й не я беше подкрепил. — Божичко! Като другите ли? Чу ли Руди?
— Успокой се, скъпа. — Той я прегърна и погледна Ив. — Няма да дойдем в полицията.
— За съжаление въпросът не подлежи на обсъждане. Избирайте: идвате с мен доброволно или ще повикам няколко униформени полицаи, които ще ви закарат в управлението.
— Нямате причина да ни арестувате.
— Засега не ви арестувам, нито предявявам срещу вас някакви обвинения. Моля ви да се явите за официален разпит.
Руди въздъхна и окуражаващо стисна треперещата ръка на сестра си.
— Ще се свържа с нашите адвокати.
— Ще им се обадиш от управлението.
— Предлагам да ги разпитаме поотделно — обърна се Ив към Фийни, докато наблюдаваха Пайпър през стъклото. Тя седеше до масичката в първата зала и ритмично се поклащаше, докато единият адвокат й шепнеше нещо. — Мисля, че така ще научим повече. С кого от двамата ще се заемеш?
Ирландецът се замисли, после отсече:
— Ще започна с Руди. После с теб ще се разменим, за да ги разстроим, щом привикнат с ритъма. Ако един от тях прояви признаци на слабост, ще обединим усилията си.
— Съгласна съм. Макнаб обади ли се?
— Току-що. Съобщи, че тръгва от салона. Ще се запознаем с рапорта му, веднага щом свършим тук.
— Кажи му да не си тръгва. Ако успеем да изкопчим нещо от Руди и Пайпър, ще поискаме разрешение за достъп в компютъра им. Надявам се той да открие информация, която да ни помогне.
„В противен случай — мислено добави Ив — отново ще потърся съдействието на «вълшебника» Рурк.“
— Дай ми сигнал, когато искаш да се сменим — каза тя на Фийни.
— Ти също.
Ив влезе в помещението за разпит. Адвокатът побърза да се изправи, изпъчи се като петел и изрече точно онова, което тя очакваше:
— Лейтенант, постъпвате незаконно. Причинила сте дълбок емоционален стрес на клиентката ми. Нямате право да я разпитвате.
— Ако желаете да отменим разпита, трябва да получите нареждане от съда. — Тя включи записващото устройство и задиктува: — Разпитът се провежда от лейтенант Ив Далас. Разпитваната се нарича Пайпър Хофман и е поискала да присъства адвокатът й. Прочетени са й правата й. Разбирате ли какви са правата и задълженията ви, госпожице Хофман?
Пайпър погледна към адвоката си и го изчака да кимне, за да отговори положително.
— Познавахте ли Брент Холоуей?
Тя рязко кимна.
— За протокола: разпитваната даде утвърдителен отговор. Беше ли клиент на „Лично за вас“?
— Да.
— Признавате ли, че чрез агенцията сте запознавали покойния с различни жени, също ваши клиентки?
— Нашата цел е да запознаваме хора с еднакви интереси и амбиции, да им даваме възможност да се срещнат и да задълбочат връзката си.
— Каква връзка имате предвид — романтична или сексуална?
— Това зависи от желанието на всяка двойка или на всеки клиент.
— Твърдите ли, че проучвате кандидатите преди да ги приемете, преди да платят таксата, преди да ги запознаете с други клиенти?
— Да… и то много обстойно. — Пайпър сякаш с облекчение въздъхна като забеляза насоката на разпита. Поизправи се на стола и отметна сребристите си кичури. — Длъжни сме да се погрижим нашите клиенти да отговарят на определени условия.
— Надявам се, че тези условия изключват сексуално извратени хора.
— Точно така. — Пайпър надменно я изгледа и стисна устни. — Много сме стриктни в това отношение.
— Но сте направили изключение за Брент Холоуей.
— Какво? — Пайпър сви ръцете си в юмруци и кокалчетата на пръстите й побеляха. — Не знам за какво… — Тя замълча и безпомощно се втренчи в адвоката си.
— Клиентката ми вече ви обясни политиката на агенцията, лейтенант. Моля, преминете към следващия въпрос.
— Брент Холоуей е бил осъден за изнасилване, няколко пъти е бил обвинен в сексуален тормоз и извършване на перверзни актове. — Докато Ив говореше, Пайпър пребледня като платно. — Твърдите, че грижливо проучвате кандидатите, че не допускате хора, склонни към сексуални извращения. Питам ви тогава защо сте приели Брент Холоуей за ваш клиент?
— Ние… аз… — Тя машинално закърши ръце и в очите й проблесна страх. — Нямаме подобна информация за него.
— Може би името Джон Бойд ви е познато? — Ив внимателно наблюдаваше среброкосата жена и забеляза как за секунда на лицето й се изписа виновно изражение. — Похвалихте се, че разполагате с първокласна компютърна система. Длъжни сте били да потърсите повече информация за дадения кандидат. Питам се дали сте проявили небрежност или не сте истински професионалисти.
— Не ми харесва тонът ви, лейтенант — намеси се адвокатът.
— Ще бъде отбелязано в протокола. Отговори, Пайпър. — Гневът я накара да забрави учтивата форма за обръщение.
— Нямам представа какво се е случило. — Пайпър се задъхваше и притискаше длани към сърцето си. — Наистина не знам.
„Лъжеш — помисли си Ив. — Лъжеш, той те е изплашил до смърт.“
— Четирима клиенти на агенцията са мъртви. Четирима! Доверили са ви се и са заплатили с живота си. Всеки от тях е бил изтезаван, изнасилен и удушен.
— Това е ужасяваща случайност… само случайност. — Пайпър се разтрепери и още по-силно се задъха. — Така каза Руди.
— Но ти не му вярваш — промълви Ив и се приведе към нея. — Изобщо не му вярваш. — Тя извади от чантата си четири снимки и ги нареди на масичката. Гледката на мъртъвците беше ужасяваща. — Това не е случайност, нали?
— Господи! Господи! — Пайпър закри лицето си с длани. — Приберете ги. Божичко, повдига ми се.
— Това беше излишно! — Адвокатът скочи от мястото си, беше почервенял от гняв.
— Убийството също е излишно — сопна се Ив и се изправи. — Ще прекъсна разпита за няколко минути, за да дам възможност на клиентката ви да се успокои. — Изключи записващото устройство и излезе.
Застана зад стъклото и повика Фийни по комуникатора.
— Извадих я от равновесие — каза му, когато той застана до нея. — Ще ти бъде лесно да я тласнеш към самопризнание. Съветвам те да се престориш, че й съчувстваш, да се държиш с нея като с твоя племенница.
— Винаги взимаш ролята на лошото ченге — оплака се ирландецът.
