при стандартно проучване.
— Провери ли какво е било финансовото му състояние?
— Разбира се. Компютър, искам сведенията на монитор №6. Както забелязваш, нашият човек е бил доста състоятелен. Изкарвал е добри пари и е имал добър брокер, който ги е инвестирал разумно. Не е бил скъперник, наслаждавал се е на парите. Направиха ми впечатление няколко депозита в сметката му; сумите са прекалено големи, за да бъдат от заплатата му като манекен или печалби от инвестициите му. В продължение на две години, на всеки три месеца някой е внасял на негово име по десет хиляди долара.
— Ясно. — Тя отново пристъпи по-близо до монитора. — Успя ли да разбереш кой е „благодетелят“?
— Питам се докога ще търпя обидите ти. — Рурк престорено тежко въздъхна, когато видя намръщеното й изражение. — Разбира се, че успях. Преводите бяха направени по банков път; въпреки усилията на изпращача да се прикрие, източникът беше един…
— Агенция „Лично за вас“ — прекъсна го тя.
— Бива си те — отличен детектив си.
— Ясно е, че ги е изнудвал. Или е заплашвал само брата или сестрата. Имаш ли инициалите на човека, който е изпратил парите?
— Банковата сметка е на името на двамата. Изпращачът би могъл да бъде всеки от тях. Използвана е парола вместо подпис.
— Това ми дава право да ги повикам на разпит и да ги накарам да се поизпотят. Но първо ще изпратя Пийбоди — нека ги разтрепери. После идва моят ред.
— Само гледай да се прибереш до шест.
Тя нетърпеливо му обърна гръб. Първите слънчеви лъчи проникнаха през стъклото и сякаш лицето й стана още по-бледо, а сенките под очите й по-големи.
— Щом съм обещала нещо, ще го изпълня.
— Не се съмнявам. — Рурк си каза, че ако се опита да го измами, ще отиде в управлението и насила ще я заведе вкъщи.
Тринайсета глава
Ив реши, че е най-добре да атакува заподозрените докато още са под въздействието на скандала, предизвикан от Пийбоди. Ако сътрудничката й добре изиграеше ролята си, Руди и Пайпър щяха да са изпаднали в паника: не можеха да си позволят разгневената клиентка да разгласи за случилото се пред медиите и да заведе дело срещу агенцията.
В девет и половина влезе в козметичния салон, приближи се до бюрото на младата жена, която записваше клиентите, и й показа снимката на Холоуей. Ако всичко вървеше по план, точно щеше да свършва с разпита на момичето, когато Пийбоди щеше да излезе от кабинета на Пайпър.
— Разбира се, че познавам господина. Идва всяка седмица.
— Всяка седмица ли? Че защо?
— Подстригва се, правят му маникюр и масаж, поставят му козметична маска и го подлагат на ароматотерапия, която действа подмладяващо. — Ивет, която днес беше олицетворение на любезността, въздъхна, докато отново разгледа снимката на Холоуей. — Много е красив и знае как да поддържа външността си. Веднъж месечно отделя по цял ден за козметични процедури.
— Един и същи консултант ли използва?
— Разбира се и то защото Саймън е най-добрият. Преди няколко месеца беше в отпуск, а господин Холоуей направи голям скандал заради отсъствието му. Разрешихме му безплатен „О делукс“, за да го поуспокоим.
— Какво е „О делукс“?
— „О“ означава „оргазъм“, миличка. Предоставяме на клиентите специални помещения, оборудвани с апаратура за виртуална реалност и холограмни изображения, както и компаньонки-дроиди. „О делукс“ струва петстотин долара, но си струваше да го предложим безплатно на господин Холоуей, за да го запазим като клиент. Хора като него харчат тук по пет хилядарки месечно само за козметични процедури.
— А „О делукс“ е най-сигурното средство за омилостивяване на разгневен клиент, нали?
— Точно така. — Ивет широко се усмихна; беше се успокоила, че лейтенант Далас не й се сърди заради грубото посрещане при първото й посещение на агенцията. — Защо ме разпитвате за него? Направил ли е нещо лошо?
— Да речем, но повече няма да го прави. Саймън тук ли е?
— Върна се в трета зала. Потърсете го там.
Ив тръгна по коридора и мина през летяща стъклена врата; върху матовото стъкло бяха изобразени силуети на мъже и жени с идеално телосложение.
Дочу приглушени гласове и музика, звука от плискаща се вода, чуруликане на птици. Долови аромата на евкалипт, рози и мускус.
От двете страни на коридора имаше врати, боядисани в пастелни цветове. Една от тях беше открехната; Ив надникна в помещението и видя тапицирана маса, сложна апаратура, огледала и малка компютърна станция. Потръпна, тъй като й се стори, че се намира в болница, а тя изпитваше ненавист към всички здравни заведения.
Докато се оглеждаше за трета зала, друга врата се отвори и консултант с бяла престилка изведе някаква жена, която от глава до пети беше покрита с нещо, наподобяващо зеленикава кал. Ив се обърна към служителя:
— Къде се намира трета зала?
— Завийте наляво по коридора. На вратата има табела.
— Благодаря. — Тя проследи с поглед консултантът, който заяви на клиентката, че след десет минути, прекарани в „пустинната зала“, щяла да се почувства като нов човек.
Ив едва се сдържа да не потръпне от ужас.
Зави наляво по коридора и видя огромния басейн, около който бяха засадени миниатюрни плачещи върби. В басейна вече имаше три жени, потопени до гърдите в бълбукаща розова вода.
Друга жена плуваше сама във вана с гъста зеленикава течност. Имаше още един, по-малък басейн, където температурата на кристално синята вода беше едва пет градуса. Ив се разтрепери само като погледна термометъра.
Когато стигна до трета зала, чиято врата беше синя като великденско яйце, тя почука и побърза да влезе. По-късно с насмешка се питаше кой е бил най-изненадан: самата тя, Саймън или Макнаб, който лежеше на специалния стол, а лицето му беше покрито с нещо подобно на черна кал.
— Това е зала за процедури. — Саймън размаха ръце и се втурна да препречи пътя й. — Забранено е влизането на външни лица. — Незабавно напуснете.
— Трябва да говоря с теб. Ще ти отнема само няколко минути.
— Прекъсвате работата ми. — Той отчаяно плесна с ръце и наоколо се разхвърча кал.
— Две минутки — повтори Ив и едва не се разсмя, когато Макнаб театрално забели очи зад гърба на Саймън.
— Незабавно напуснете! — повтори консултантът и се обърна към Макнаб: — Моля да ме извините. Маската трябва да засъхне. Отпуснете се, дайте почивка на съзнанието си. Връщам се веднага.
— Не се притеснявайте — промърмори младежът.
— Шшт, не говорете. — Саймън усмихнато допря пръст до устните си. — Отпуснете лицевите мускули, не мислете за нищо. Затворете очи и си представете как тялото и душата ви се пречистват.
Щом излезе в коридора, угодническата му усмивка помръкна и той се сопна на Ив:
— Не разрешавам да безпокоите клиентите ми.
— Извинявай. Но вече си загубил един от постоянните си клиенти.
— Какво искате да кажете?
— Брент Холоуей е мъртъв.
— Какво? Не може да бъде! — Саймън залитна и се подпря на стената, притискайки към сърцето си изцапаната си с кал ръка. — Беше тук само преди няколко дни. Навярно имате грешка.
