— Миналата зима — замислено проговори накрая — ти се натрапи в живота ми. Знаеш, че отначало се съпротивлявах и не желаех да се обвързвам с теб.
Рурк раздразнено вдигна вежда.
— Слава богу, че не ми обърна внимание — добави тя и видя как намръщеното му лице внезапно засия.
— Аз също не исках да се обвързвам с теб. A grha.
Сърцето й лудо затуптя — беше я нарекъл „моя любов“ на родния си език. Все пак се насили да продължи:
— От тогава името ти е замесено почти във всеки случай, който разследвам. Признавам, че те използвах, когато ми беше изгодно и това не ми дава покой.
— А на мен доставя удоволствие.
— Известно ми е. — Тя въздъхна и за миг обви пръсти около китката му, напипвайки ритмичния му пулс. — Научи тайните на миналото, които се опитвам да забравя и които непрекъснато ми се натрапват.
— Щеше да си ги припомниш и сама, Ив. Но може би ако сме заедно, спомените няма да ти причиняват толкова голяма болка. Често мисля за собственото си минало. — Думите му толкова я изненадаха, че тя неволно се втренчи в него. — Установих, че присъствието ти ми помага да преодолея най-тежките моменти. Ето защо искам да бъда до теб, когато ти е най-тежко.
Ив отпи от виното си и се замисли. Рурк беше прав — двамата с него взаимно се подкрепяха.
Но по-важното бе, че можеше да споделя най-съкровените си мисли с него.
— Знам какво са чувствали: страх, болка, унижение, когато са били голи и безпомощни, когато ги е изнасилвал. Знам какви физически и душевни страдания са изпитвали. Опитвам се да забравя какво е да бъдеш изнасилвана, разкъсвана, омърсена. Спомените отказват да ме напуснат. Ала щом ме докоснеш… — Тя осъзна, че никога не му беше доверявала най-съкровените си мисли. — Щом ме докоснеш, кошмарът изчезва. Оставаш само ти.
— Обичам те — прошепна той. — Безумно.
— Навярно затова си тук, въпреки че трябваше да заминеш извън планетата във връзка с работата ти. — Ив поклати глава, за да му попречи да я прекъсне с някакво правдоподобно обяснение. — Тази вечер беше до мен, защото знаеше, че може би ще ми потрябва подкрепата ти. Дори сега си готов да спориш с мен, за да ме накараш да забравя онова, което не ми дава покой. Познавам те прекрасно, по дяволите. Аз съм ченге, а ченгетата са най-добрите психолози.
— Хвана ме на местопрестъплението. Признавам вината си. Какво ще правиш с мен?
— Ще ти благодаря. Все пак искам да ти напомня, че вече единайсет години съм в полицията и мога да се грижа за себе си. От друга страна… — Тя се загледа в чашата си, сетне отпи голяма глътка. — С удоволствие наблюдавах как натупа онзи гадняр, дето се изгаври с Пийбоди. А аз безпомощно седях във фургона. Идваше ми да смажа мръсника, но щях да проваля операцията. Ето защо изпитах удовлетворение, докато те гледах.
— Удоволствието беше изцяло мое. Как е сътрудничката ти?
— Ще се оправи. Случилото се беше шок за нея, както за всяка нормална жена. Препоръчах й да вземе горещ душ и приспивателно и й обещах, че на следващия ден ще се чувства прекрасно. Сигурна съм, че инцидентът не е повлиял на професионалните й качества. Тя е добро ченге.
— Мисля, че до голяма степен го дължи на теб.
— Не ми приписвай незаслужени дела. Момичето е много способно. — Тя студено го изгледа. — Сигурна съм, че си я прегърнал, погалил се я и си я целунал за лека нощ.
Рурк отново повдигна вежда.
— Да речем, че си права. Какво от това?
— Обзалагам се, че сърчицето й още не може да се успокои. Подозирам, че тайно е влюбена в теб.
— Нима. — Той широко се усмихна. — Много интересно.
— Не си играй с Пийбоди и не замайвай главата й. Искам да се съсредоточи върху нарежданията ми.
— Предлагам да се разсредоточиш и да накарам твоето сърчице лудо да тупти.
— Съмнявам се, че ще успееш. Умът ми е зает с друго. Май ще трябва доста да поработиш.
— Обичам работата си. — Той угаси цигарата си и остави чашата вино. — И съм дяволски добър.
Ив лежеше по корем; беше гола, тялото й още вибрираше. В този момент комуникаторът й избръмча. Тя гневно възкликна, изключи видеото и отговори на повикването. След броени секунди скочи от леглото. Анонимен глас беше съобщил в полицията за семеен скандал. Адресът й беше познат.
— Това е апартаментът на Холоуей. По кода, който ми съобщи диспечерът, разбрах, че жертвата е мъртва. Убиецът продължава да действа по един и същи начин.
— Ще те придружа. — Рурк скочи от леглото и посегна към панталоните си.
Тя започна да протестира, сетне примирено вдигна рамене.
— Добре. Трябва да повикам Пийбоди и да й съобщя за случилото се, но се страхувам от реакцията й. Оставям на теб да я глезиш; трябва да се държа по-сурово с нея, за да я накарам да се стегне.
— Не ти завиждам заради професията, лейтенант — промълви Рурк докато се обличаше.
— В момента и на мен не ми харесва да съм ченге. — Ив извади комуникатора си и се свърза с Пийбоди.
Дванайсета глава
Брент Холоуей беше живял добре, но бе свършил зле. Обзавеждането на дома му издаваше, че собственикът е бил човек, който се е ръководел едновременно от модата и от желанието за домашен уют. Дневната беше почти заета от канапе с размерите на езеро; върху него бяха нахвърляни триъгълни черни възглавници, които при допир изглеждаха влажни. В тавана беше монтиран огромен монитор. В шкаф, оформен като торс на едрогърда жена, откриха богата колекция от лицензирани и пиратски порно дискове.
По продължение на едната стена се намираше барът, който беше снабден със скъпи напитки и евтини наркотици.
Кухнята беше напълно автоматизирана и безлична — изглежда беше рядко използвана. Кабинетът беше обзаведен с първокласна компютърна система, а в залата за забавления намериха устройство за виртуална реалност и друго за повишаване на настроението. В ъгъла стоеше изключен прислужник дроид със затворени очи.
Холоуей беше в спалнята. Лежеше по гръб върху водния дюшек, а невиждащите му очи се взираха в изображението му, отразено от огледалния балдахин. Беше обвит в сребриста гирлянда, татуировката беше нарисувана на корема му. На шията му имаше сребърен медальон, изобразяващ четири птици.
— Изглежда, че е бил в болницата — отбеляза Ив. — Носът му почти не беше отекъл. Синините по лицето му бяха умело прикрити с грим.
Рурк застана на прага, защото знаеше, че не бива да влиза в помещението. Често беше виждал как работи Ив — бързо и компетентно, отнасяйки се към мъртъвците с неподозирана нежност, сякаш това можеше да ги върне към живот.
Наблюдаваше я как провежда стандартния тест за определяне на времето, по което беше настъпила смъртта, като диктуваше на записващото си устройство. Пийбоди и „метачите“ щяха да пристигнат всеки момент.
— Охлузванията върху глезените и китките на трупа показват, че е бил завързан преди настъпването на смъртта в 23:15. Синините по шията са индикация, че жертвата е била удушена.
Вдигна поглед, когато на вратата се позвъни.
— Аз ще отворя — обади се Рурк.
— Добре. Слушам… — Поколеба се само за миг, сетне продължи: — Може ли да заобиколиш програмираните команди и да включиш дроида?
— Мисля, че ще се справя.
