прекалено напрегната и не я сдържаше на едно място, затова крачеше напред-назад, докато му рапортуваше. — Жената е потресена, не успя да си спомни нищо особено за посещението си в агенцията. Внимателно разгледаха снимката на убиеца, но смятат, че не го познават. Разпитах двамина от мъжете, с които Сиси е излизала. Имат алиби за времето, когато е било извършено поне едно от убийствата. Мисля, че са невинни.
Уитни замислено кимна и зачете рапорта й. Изведнъж възкликна:
— Джако Гонзалес! Нима това е прочутият играч на „Бролърс“?
— Да, сър, разбрах, че е професионален футболист.
— Да му се не види! — Той се усмихна — нещо, което правеше много рядко. — Това се казва играч. По време на последния мач отбеляза три гола. — Покашля се и смутено добави: — Внукът ми е голям негов почитател.
— Нима?
— Жалко, че не е успял да догони онзи тип. Щеше да го смаже на пихтия, повярвай ми.
— И аз мисля така, сър.
— Госпожица Питърсън е голяма щастливка.
— Да, сър. Но следващата жертва може би няма да има нейния късмет. Снощният провал е объркал плановете на престъпника. Мисля, че още довечера ще предприеме следващия си удар. Доктор Майра потвърди предположението ми. Според нея убиецът ще бъде разгневен и емоционално нестабилен. Според мен ще бъде и по-небрежен. Макнаб и Пийбоди имат срещи с по трима партньори. Всичко в клуба е грижливо подготвено. Вече имам списък на хората, които компютърът е избрал за нашите хора. — Поколеба се, сетне реши да бъде откровена. — Сър, онова, което ще предприемем довечера, е необходимо. Но се страхувам, че докато наблюдаваме клуба онзи ще убие поредната си жертва.
— За съжаление нямаш кристална топка, по която да гадаеш, ето защо трябва да действаме според предварителния план.
— Успях да сведа списъка на евентуалните жертви до малко повече от двеста души. Мисля, че открих още нещо, което ги свързва — театъра. По този начин още хора ще отпаднат. Надявам се Фийни да ни осигури кратък списък на онези, за които заплахата е най-реална. Трябва да им осигурим охрана.
Уитни поклати глава.
— Много добре знаеш, че не мога да ти дам толкова много полицаи.
— Но ако Фийни успее да…
— Дори ако евентуалните жертви останат само петдесет на брой, пак не ще имам достатъчно хора, които да охраняват всеки един от тях.
— Един от тях довечера ще умре. — Тя пристъпи към него. — Трябва да ги предупредим. Ако разгласим чрез медиите за мнимия Дядо Коледа, евентуалната жертва няма да му отвори вратата.
— Сторим ли го — заяви Уитни, — ще предизвикаме паника, в резултат на която има опасност много Дядо Коледовци, които обикалят улиците с благотворителна цел, да бъдат нападнати или дори убити. Тази игра е опасна, Далас. И още нещо — добави той преди тя да успее да му възрази. — Ако се обърнем към медиите, рискуваме да подплашим престъпника. А скрие ли се, може би никога не ще го заловим. Трима души са загинали от ръката му. Мисля, че заслужават възмездие.
Уитни беше прав, но тя не можеше да се примири с мисълта, че има вероятност да умрат още невинни хора.
— Дано Фийни да намали до минимум броя на потенциалните жертви. Тогава ще се обадим на всекиго от тях.
— Ще се разчуе, лейтенант. Бъди сигурна, че новината за серийния убиец ще предизвика паника.
— Нямаме право да ги оставим на произвола на съдбата. Ще бъдем отговорни за смъртта на следващата му жертва. — „Аз ще нося цялата вина“ — помисли си тя, но не го изрече на глас. — Престъпникът знае, че сме разбрали по какъв начин действа и колко души възнамерява да ликвидира. Знае още, че не можем да направим нищо, освен да чакаме следващия му удар. Играта го забавлява. Прегледах записите от охранителната камера в сградата на Питърсън. Този тип буквално позира, сякаш е актьор, който се наслаждава на ролята си. Ако снощи Гонзалес е имал мач, нежната му партньорка щеше да бъде мъртва. Не ви ли се струва, че четирима убити само за една седмица са прекалено много?
Командирът невъзмутимо я изслуша, сетне промълви:
— Много лесно е да говориш от твоята позиция, лейтенант. Запитвала ли си се как щеше да постъпиш, ако беше на моето място? Не мога да изпълня молбата ти. Не мога да ти позволя да жертваш живота си, както направи преди няколко седмици, прикривайки с тялото си приятеля на Рурк.
— Онзи случай е приключен, сър. — Ив стисна зъби, опитвайки се да овладее гнева си. — А сегашното разследване е в задънена улица. Репортерите вече надушват истината. Ако позволим да загине още някой, цялата вина ще падне върху нас.
Уитни я изгледа с присвити очи.
— Какво си съобщила на Фарст?
— Почти нищо. Помолих я да запази в тайна информацията. Но тя не е единствената репортерка с нюх към голямата новина; освен това малцина могат да се похвалят с нейната работоспособност.
— Ще поговоря с началника на полицията. Нищо повече не мога да направя. Изпрати ми списъка, съставен от Фийни. Ще поискам разрешение да се свържем с всекиго от този списък. Нямам право да отпусна средства за подобна широкомащабна операция, Далас. — Приведе се и я погледна в очите. — Дано да успеете довечера и цялата история да приключи.
Ив завари Фийни пред компютъра в канцеларията й.
— Добре, че си тук. Тъкмо щях да идвам при теб.
— Чух, че Джако Гонзалес бил тук. — Той надникна през рамото й, сякаш очакваше да види прочутия футболист. — Навярно вече си е отишъл.
— Ще го помоля да ти даде автограф.
— Сериозно ли говориш? Много ти благодаря.
— Искам да въведеш в компютъра тези имена и данни. — Подаде му копие от диска и продължи: — Моят компютър отново ми прави номера. Искам да сведеш до минимум списъка на евентуалните жертви. — Издърпа някакво чекмедже и зарови из него. Главоболието й се усилваше. — Успях да получа от Уитни разрешение да се обадя на първите петдесет души. Бог да е на помощ на останалите… По дяволите, къде ми е шоколадчето?
— Не съм го изял. — Фийни извади пликчето със захаросани бадеми, без които не можеше. — Но Макнаб беше тук. Той си пада по шоколадите.
— Ах, този проклетник! — Ив грабна пликчето и лапна цяла шепа бадеми. — Помолих да увеличат снимките, снети от записа на охраняващата камера, но мисля, че ти ще се справиш най-добре. Интересувам се от онази снимка, на която престъпникът се обръща, готов да побегне. Паниката му е очевидна. — Програмира автоготвача да приготви кафе и продължи: — Разполагам със снимките на партньорите, избрани за трите жертви, както и на работещите в агенция „Лично за вас“. Сигурна съм, че ако ги обработиш със сложната си апаратура, ще откриеш приликата на някого от тях с мнимия Дядо Коледа, въпреки че той е умело гримиран, а устните му са скрити от брадата.
— Ако изображението е достатъчно ясно, ще „монтираме“ върху него различно оформени устни.
— Точно така. Мантията прикрива телосложението му, но не и височината му. Струва ми се, че той не носи обувки с дебели подметки, така че ще успееш да определиш ръста му с доста голяма точност. Ръкавиците скриват ръцете му… — Отпи от кафето си и внезапно присви очи. — Дали се е досетил да промени формата на ушите си? Виждат ли се на записа? — Изтича до компютъра и натисна няколко клавиша. На монитора запробягваха изображения. — По дяволите! А, ето нещо интересно. — Втренчи се в профила на мнимия Дядо Коледа и промълви: — Прекрасно! Ще ти послужи ли?
Ирландецът лапна поредното бадемче и се замисли, сетне отговори:
— Може би. Шапката закрива горната част на ухото, но може би ще успея да направя нещо. Браво Далас. Едва ли щях да се досетя за това. Ще работим поотделно върху всеки елемент и ще видим какво ще излезе. Предупреждавам те, че няма да стане бързо. Може би ще ни отнеме цяла седмица.
— Искам да видя истинското лице на този мръсник. — Ив затвори очи и се съсредоточи. — Отново ще
