Помещението беше разделено на три. Ив надникна през отвора в стъклената стена с прасковен цвят и видя, че там е спалнята. Огромното легло не беше оправено.
Канапето във всекидневната също беше гигантско и на него можеха да се настанят двайсет души. Всъщност Джако заемаше място за трима.
Обзавеждането на жилището подсказваше, че го е избирала жена с вкус, която е искала да създаде удобства на партньора си. По всичко личеше, че тези хора не страдаха от липса на пари.
— Разкажете ми какво се случи.
— Вече го разказахме на полицая, който снощи ни разпита. — Сиси се усмихна, но погледът й издаваше тревогата й. — Джако настоя да се обадим в полицията, но аз мисля, че това беше някаква нелепа шега.
— Хубава шега, няма що. Слушайте. — Той се приведе и Ив забеляза ситните му къдрици. — Онзи тип се приближава до вратата. Издокаран като Дядо Коледа и носи голяма кутия, опакована с лъскава хартия и вързана с панделка. Смее се ей така: „хо-хо-хо“.
Ив усети, че й прилоша от вълнение, но не се издаде, а спокойно попита:
— Кой му отвори?
— Аз. — Сиси разпери ръце. — Татко живее в Уисконсин. Обикновено ми изпраща по нещо за Коледа, ако не успея да го посетя. Тази година не ми дадоха отпуска; ето защо реших, че баща ми е уредил Дядо Коледа да ми донесе подаръка. Все още мисля, че…
— Този тип не беше изпратен от баща ти — прекъсна я Джако, сетне продължи разказа си: — И така, Сиси отива да му отвори. Аз съм в кухнята. Чувам смеха й, долавям и гласа на онзи…
— За съжаление Джако е много ревнив и понякога това ме дразни.
— Не съм ревнив, Сиси. Никога не можеш да разбереш дали един мъж ти е навит, докато не пъхне ръка под полата ти… — въздъхна. — Излизам аз от кухнята, а Дядо Коледа се готви да се нахвърли върху Сиси.
— Да се нахвърли ли? — попита Ив и забеляза, че жената се намръщи.
— Да, видях го съвсем ясно. Зловещо се усмихваше, а очите му бяха жестоки.
— Очите на Дядо Коледа би трябвало закачливо да проблясват — промърмори Сиси.
— Със сигурност престанаха да бъдат закачливи като ме видя. Застина като статуя и ме загледа със зяпнала уста. Толкова се беше изплашил, че престана да се хили. После побягна като заек.
— Извикахте ли му?
— Едва след като се втурна надолу по стълбите. — Джако нервно разпери ръце. — Извиках и се втурнах след него. Щях да го пипна, ако Сиси не ми беше препречила пътя. Когато успях да я отблъсна и се озовах на улицата, онзи беше изчезнал.
— Знаете ли дали униформеният полицай, който ви е посетил снощи е взел дисковете от охранителната камера?
— Взе ги. Каза ни, че такава била задължителната процедура.
— Вярно е. Какъв беше гласът на… неканения гост.
— Ами… беше весел.
— Божичко, Сиси, как можеш да си толкова глупава! Гласът му беше престорен — обърна се Джако към Ив, докато обидената Сиси скочи и гневно изтича в кухнята. — Да, гласът му беше дълбок, но си личеше, че той го преправя. Каза нещо от рода на: „Слушкала ли си, момиченце? Нося ти подарък. Само за теб.“ В този момент се появих, а онзи смаяно ме зяпна. Приличаше на човек, който е погълнал жива пъстърва.
— Не ви ли се стори познат? — провикна се Ив, за да я чуе Сиси. — Не забелязахте ли познати жестове, нещо друго не ви ли направи впечатление?
— Не. — Домакинята се върна във всекидневната и се престори, че не забелязва Джако. Отпи от чашата с газирана вода и добави: — Нямах време да го огледам.
— Ще ви помоля да ни съдействате, когато увеличим снимката му, взета от охранителните дискове. Може би ще забележите нещо познато.
— Струва ми се, че правите от мухата слон.
— Грешите. Откога двамата живеете заедно?
— От няколко години, но от време на време се разделяме.
— Напоследък сме повече разделени — недоволно избоботи исполинът.
— Ако не беше толкова ревнив, ако не се нахвърляше върху всеки мъж, който ме погледне… — започна жената.
Ив вдигна ръка, за да предотврати неизбежния скандал.
— Сиси, какво работите?
— Аз ли? Актриса съм… и преподавам актьорско майсторство, когато не ми предлагат роля.
„Ето още една жена, която е свързана с театъра!“ — възбудено си помисли Ив.
— Страхотна е. — Джако се усмихна на ефирната си партньорка — очевидно много се гордееше с нея. — В момента репетира роля в спектакъл, който по нищо не отстъпва на Бродуейските постановки.
— Преувеличаваш — кокетно промълви Сиси, но се усмихна и отново седна до гиганта.
— Ще бъде голям хит. — Той целуна изящната й ръка. — Сиси беше предпочетена измежду двайсет кандидатки, които се явиха на прослушването. Това е големият й шанс.
— Непременно ще гледам спектакъла… Сиси, прибягвала ли сте до услугите на „Лично за вас“?
— Ами… — Жената смутено извърна поглед. — Не съм.
Ив се постара да изглежда строга като истинско ченге, приведе се и я погледна в очите.
— Знаете ли какво наказание предвижда законът за онези, които лъжат по време на официален разпит?
— Защо да ви отговарям? Това не ви засяга.
— Какво е „Лично за вас“? — поинтересува се Джако.
— Агенция за запознанства.
— За бога, Сиси. За бога! — Исполинът гневно скочи от канапето и с тежки стъпки започна да обикаля дневната. — Това пък откъде ти хрумна?
— Бяхме се разделили! — Деликатната фея успя да надвика гиганта. — Исках да ти отмъстя, освен това си казах, че сигурно ще бъде забавно. Помислих си, че трябва да ти дам урок, глупако. Имам право да излизам с когото пожелая в периодите, когато не живеем заедно.
— Сигурна ли си, миличка? — Черните му очи гневно проблеснаха.
— Видяхте ли? — обърна се Сиси към Ив. Вече не изглеждаше нежна и безпомощна, погледът й беше суров. — Ето какво съм принудена да изтърпявам!
— Престанете и двамата. Седнете — заповяда им Ив. — Кога беше първата консултация, Сиси?
— Преди около месец и половина. Излизах с неколцина мъже…
— Какви мъже? — Исполинът отново скочи на крака.
— Излизах с неколцина мъже — повтори тя без да му обръща внимание. — После Джако се върна в живота ми. Появи се с букетче теменужки, защото знае, че това са любимите ми цветя. Разнежих се и се съгласих отново да заживеем заедно. Ала сега се питам дали не съм взела погрешно решение.
— Това решение може би е спасило живота ви.
— Какво? — Дребничката жена инстинктивно се притисна към гиганта, а той покровителствено я прегърна.
— Мисля, че Дядо Коледа, който снощи ви е посетил, е сериен убиец, действащ по един и същ начин. Предишните му жертви са живеели сами. Имала сте късмет, че приятелят ви е бил тук.
— Божичко! Но… Джако…
— Не се безпокой, мъничката ми. Винаги ще бъда до теб. — Придърпа я на скута си, където тя почти изчезна, и се втренчи в Ив.
— Знаех си, че има нещо нередно. Ще ми обясните ли какво става?
— Ще ви кажа каквото мога. После ще помоля двама ви да ме придружите до управлението и да изгледате записа на охранителните камери; искам Сиси да ми съобщи всичко, което успее да си спомни за „Лично за вас“.
— Свидетелите ми оказват пълно съдействие. — Ив се намираше в кабинета на командира Уитни. Беше
