— Само секунда. — Пийбоди си пое въздух и се намръщи, сетне успя да се настани на стола. — Малко ме стяга в талията, но ще свикна.
— Трябваше да помислиш за вътрешните си органи преди да се напъхаш в това чудо. След час трябва да бъдеш в „Лично за вас“. Искам да…
— Защо си се издокарала така? — Обади се Макнаб от вратата и ококори очи при вида на бедрата на Пийбоди, подчертавани от миниполата.
— За да изпълня служебния си дълг — подигравателно отговори младата жена.
— Търсиш си белята. Лейтенант, накарайте я да облече нещо друго.
— Не съм специалистка по модата, Макнаб. Но ако бях… — Тя впери поглед в широките му панталони на червени и бели райета и светложълтото му поло. — Сигурно щях да те посъветвам да смениш гардероба си.
Чу как Пийбоди се изкиска и се опита да си придаде строго изражение.
— Деца, може би ви е известно, че издирваме сериен убиец. Боя се, че ако не се държите като добри приятелчета, днес следобед няма да ви разреша да си играете.
Пийбоди моментално застана мирно и макар подигравателно да изгледа Макнаб, имаше благоразумието да замълчи. Ив се обърна към нея:
— Искам да помолиш Пайпър да бъде твоя консултантка. Макнаб, ти ще се заемеш с Руди. Щом ви връчат имената на евентуалните ви партньори, ще се разходите из магазините в сградата. Постарайте се да ви забележат.
— Ще ни бъдат ли отпуснати средства за покупки? — поинтересува се младежът. Ив сурово го изгледа, а той сви рамене и пъхна ръце в джобовете на широките си панталони. — Хрумна ми, че ще направим по- силно впечатление, ако купим нещо. Кой знае какво ще научим, докато разговаряме с продавачките.
— Полагат ви се по двеста долара, които отпуска отделът. Ако похарчите повече, проблемът си е ваш. Макнаб, Дони Рей спомена, че е купил подарък за майка си от козметичния салон. Постарай се да останеш известно време там.
— Ще му бъде необходим около месец, ако решат да го поразкрасят — прошепна Пийбоди и с невинно изражение посрещна гневния поглед на началничката си.
— Мариана Холи е платила в брой в козметичния салон и в бутика за луксозно бельо на следващия етаж. Пийбоди, ясна ли ти е задачата?
— Да, лейтенант.
— Трябва да се свържете с повече от партньорите, предложени от компютъра. Уговорете си среща, като започнете от тази вечер. Уредила съм да използвате клуб „Ноувъ“ на Петдесет и трета улица. Препоръчвам ви да уговорите първата си среща за четири следобед, а останалите през час. Най-добре е да се запознаете с всичките партньори още днес. Не знаем дали снощи престъпникът е убил поредната си жертва. Ако не го е сторил, имаме късмет. Но той няма дълго да чака. — Отново погледна към снимките и продължи: — В клуба ще има цивилни полицаи. С Фийни непрекъснато ще поддържаме връзка с тях. И двамата ще бъдете оборудвани с устройства, чрез които ще подслушваме разговорите ви. В никакъв случай не бива да излизате от клуба с когото и да било от партньорите. Ако се наложи да отидете до тоалетната, ще дадете знак на някое от цивилните ченгета да ви придружи.
— Съдейки по досегашните му действия, убиецът не напада жертвите си на обществени места — изтъкна Пийбоди.
— Не мога да рискувам живота на моите служители. Дословно ще следвате указанията или ще ви извадя от играта. Час по-скоро са ми необходими списъците на партньорите ви, за да ги предам на Фийни. Ако някой от персонала на агенцията или на магазините прояви необичаен интерес към вас, незабавно ми докладвайте. Имате ли някакви въпроси? — Тя учудено повдигна вежди, когато двамата отрицателно поклатиха глави. — Тогава се залавяйте за работа.
Едва успя да сдържи усмивката си, наблюдавайки как сътрудничката й едва успя да стане. Макнаб забели очи и злобно се ухили, когато Пийбоди мина покрай него и излезе.
— Неопитна е — обърна се той към Ив.
— Но е истинска професионалистка.
— Може би. Все пак ще я държа под око.
— За да радваш очите си, нали? — промърмори Ив след него, сетне отново се обърна към таблото със снимките. Не можеше да забрави лицата на жертвите, прилошаваше й при мисълта за онова, което им беше сторил убиецът. Упрекна се, че се поддава на чувствата си, което може би й пречеше да разгадае мотивите на психопата.
За миг затвори очи и ги потърка, сякаш искаше да заличи кошмарните изображения, които не й даваха покой.
За кой ли път се запита защо престъпникът е избрал точно тези хора. Приближи се и отново разгледа усмихнатото лице на Мариана Холи.
Опита се да определи характера й по същата система, която беше приложила при избирането на парфюма за доктор Майра. Тази жена е била стабилна, старомодна и непоправима романтичка. Била е хубава, но красотата й не е била натрапчива. Държала е на семейството си, интересувала се е от театър, изпитвала е удоволствие от красивите и изящни вещи.
Ив пъхна ръце в джобовете си и извърна поглед към Сарабет Грийнбалм, стриптийзьорката. Самотна жена, която е била почти скъперница и е колекционирала визитни картички. Била е посветена на „кариерата“ си. Живеела е почти спартански, спестявала е почти всички спечелени пари и е изчислявала бакшишите си. Нямала е хоби и приятели, нито близки роднини.
Дони Рей, младежът който обичаше майка си и свиреше на саксофон, който живееше като в кочина и се усмихваше като ангел. От време на време е пушел наркотик, но никога не е пропускал да се яви на работа в клуба.
Внезапно разбра какво е общото между трите жертви — театърът.
— Точно така. Компютър, искам информацията, която агенцията е имала за Мариана Хол и Сарабет Грийнбалм и Дони Рей. Обърни специално внимание на хобитата и интересите им.
РАБОТЯ… МАРИАНА ХОЛИ, ЧИНОВНИЧКА ВЪВ „ФОСТЪР БРИНК“. ХОБИ — ТЕАТЪРЪТ. ЧЛЕНУВА В УЕСТСАЙДСКАТА АМАТЬОРСКА ТЕАТРАЛНА ТРУПА. ДРУГИ ИНТЕРЕСИ…
— Стоп, продължи със следващия обект.
САРАБЕТ ГРИЙНБАЛМ, ТАНЦЬОРКА…
— Стоп. А Дони Рей е бил саксофонист. — Тя замълча за миг, обмисляйки следващото си нареждане. — Компютър, каква е вероятността убиецът да избира жертвите си въз основа на интереса им към театъра или развлекателния бизнес?
РАБОТЯ… СПОРЕД ИНФОРМАЦИЯТА, С КОЯТО РАЗПОЛАГАМ ДО МОМЕНТА, ВЕРОЯТНОСТТА Е 93,2%.
— Браво — доволно въздъхна Ив, в този момент комуникаторът й избръмча. Тя го извади. — Тук Далас.
— Диспечер до лейтенант Ив Далас. Отидете на Западна осемнайсета 341, апартамент 3. Срещу живеещите е извършен опит за нападение. Има почти стопроцентова вероятност инцидентът да е свързан с убийствата, които разследвате.
Ив вече беше на крака и грабна якето си.
— Тръгвам, диспечер.
— Онова, което се случи, беше странно, но нищо повече. — Жената беше дребничка и деликатна като феите, с които беше украсена елхичката от бяло стъкло, поставена на прозореца на помещението, представляващо преустроен таван. — Джако реагира прекалено емоционално.
— Грешиш, Сиси. Онзи човек беше опасен.
Джако смръщи вежди и прегърна жената. Ив си помисли, че той изглежда същински исполин в сравнение с партньорката си. Беше висок около два метра и навярно тежеше поне сто и трийсет килограма. Телосложението му беше като на бейзболист, лицето му бе като издялано от гранит. Дълбоки белези прорязваха квадратната му челюст, белег имаше и под дясната му вежда.
Жената беше бледа като лунен лъч, той бе тъмен като нощ.
