— Браво. — Никога не се беше съмнявала в способностите му. Подхвърли му флакон с безцветен спрей и добави: — Напръскай ръцете си. Не искам да оставиш отпечатъците си върху него.
Рурк с отвращение погледна флакона, но все пак го взе.
Ив се обърна към трупа и продължи работата си. Дочу откъм съседната стая приглушени гласове — Рурк разговаряше със сътрудничката й. После вратата се отвори и Пийбоди влезе в спалнята. Отново беше в униформа, записващото устройство беше прикрепено на ревера й, косата й безмилостно беше пригладена в предишната й строга прическа. Ужасените й очи се открояваха върху мъртвешки бледото й лице.
— По дяволите, лейтенант — едва чуто изрече тя.
— Кажи дали ще издържиш. В противен случай е по-добре веднага да се откажеш.
Откакто й бяха съобщили за случилото се Пийбоди непрекъснато си задаваше същия въпрос. Още не беше сигурна как ще реагира, затова погледна Ив в очите и заяви:
— Трябва да си върша работата, нали?
— Предлагам да се занимаеш с дроида, да прегледаш записите на видеотелефона и на дисковете от охраняващата система. Сетне ще се заемеш с разпита на съседите.
Пийбоди съзнаваше, че Ив й предлага изход от затрудненото положение. За миг се изкуши да приеме предложението й. Беше готова да направи всичко, освен да се приближи до мъртвеца. Ала заяви:
— Предпочитам да работя на местопрестъплението, лейтенант.
Ив дълго се взира в нея, сетне кимна и й нареди да включи записващото си устройство. Обърна се и отново застана до леглото.
— Убиецът е Брент Холоуей, самоличността му е установена. Първоначалният оглед на трупа е извършен от лейтенант Ив Далас. Записът се осъществява от полицай Дилия Пийбоди. Определени са времето и причината за настъпване на смъртта.
Пийбоди почувства, че й се повдига, но се наведе да огледа трупа.
— Убит е като другите.
— Подходът е същият. Още не сме установили дали жертвата е била изнасилена, не е направен тест за наличието на упойващи вещества в кръвта. Убиецът отново си е послужил с дезинфектанти. Миризмата още се усеща.
Тя извади от чантичката с принадлежностите инфрачервени очила и промърмори, че „метачите“ закъсняват. После нареди на светлините да се изключат.
— Да, наистина е бил напръскан с дезинфектант. „Почеркът“ на татуировката е същият както при предишните жертви. Този тип е отличен татуировчик — добави тя и се наведе толкова ниско, че носът й почти се притисна до корема на мъртвеца. — Подай ми пинсетите, Пийбоди. Тук има косми или влакна. — Без да се обръща протегна ръка и усети студения метал в дланта си. Сетне огледа влакното през увеличителните стъкла. — Бяло е, прилича на косъм. Върху трупа има няколко от тези влакна. Подай ми плик за веществени доказателства. Изглежда брадата на Дядо Коледа пада и този път не е почистил толкова грижливо след себе си. — Тя внимателно събра всички косми и ги прибра в пликчето. — Мръсникът допусна първата си грешка. — Подаде инфрачервените очила на сътрудничката си и нареди: — Претърси всеки сантиметър от банята. Сигурна съм, че ще намерим още улики, фактът, че снощи не е успял да убие Сиси, е извадил нашия човек от релси. Започва да става небрежен.
Когато „метачите“ най-после се появиха, Ив вече беше открила още няколко косъма и нишки от някаква тъкан. Даде на хората си необходимите указания и потърси Рурк. Намери го заедно с дроида в залата за игри.
— Успя ли да го включиш?
— Разбира се. — Съпругът й, който се беше настанил на удобното кресло, махна към дроида.
— Родни, това е лейтенант Далас.
— Приятно ми е да се запозная с вас, лейтенант. — Родни беше нисък и набит, с грозновато лице и дрезгав глас.
Очевидно Холоуей не беше искал дори домашният му помощник да затъмнява собствената му красота.
— Кога се изключи тази вечер?
— В десет и три минути, малко след като господин Холоуей се прибра. Той предпочита да бъда изключен, освен в случаите, когато съм му необходим.
— Тази вечер не си му бил необходим, така ли?
— Навярно не се е нуждаел от услугите ми.
— Посети ли го някой?
— Не… поне до времето, когато се самоизключих. Господин Холоуей изобщо не беше в настроение да посреща гости.
— Какво искаш да кажеш?
— Изглеждаше разтревожен — заяви дроидът и стисна устни.
— Родни, това е полицейско разследване. Длъжен си подробно да отговаряш на въпросите ми.
— Какво се е случило? Да не би да е имало обир?
— Не. Работодателят ти е мъртъв. Спомняш ли си дали някой позвъни на вратата преди завръщането на Холоуей?
— Мъртъв е — повтори дроидът и за миг замълча, сякаш се опитваше да осмисли новината. — Не, тази вечер нямахме гости. Господин Холоуей имаше среща. Прибра се в десет без десет. Беше побеснял от гняв, наруга ме. Забелязах окървавения му нос и попитах дали иска помощ. Каза ми да си го начукам, но аз не съм програмиран за подобна дейност. Извика ми да вървя по дяволите, което беше невъзможно, сетне ми нареди да дойда тук и да се самоизключа. Бях програмиран за включване в седем сутринта.
С крайчеца на окото си Ив забеляза, че Рурк се усмихва. Не му обърна внимание и продължи да разпитва дроида.
— Знаеш ли, че „господарят“ ти е притежавал наркотици и дискове с порнографски филми?
— Не съм програмиран да отговоря на този въпрос.
— Той канеше ли тук сексуални партньори?
— Да.
— Мъже или жени?
— От двата пола. Понякога идваха едновременно мъж и жена.
— Виждал ли си тук мъж висок около метър и осемдесет, с дълги ръце и пръсти. Предполагам, че е от бялата раса, а на възраст е между трийсет и петдесетгодишен. Умее да рисува и проявява интерес към театъра.
— Съжалявам, но не мога да ви отговоря — учтиво се извини Родни. — Описанието е много неточно.
— Прав си, приятел — промърмори тя.
Ив изчака докато изнесоха тялото, сетне се обърна към Рурк:
— Оказа се, че сме знаели много малко за този Брент. Имал е достатъчно средства и щедро ги е харчил за поддържане на външността си. Обичал е да се любува на изображението си. Виж, почти върху всеки шкаф и масичка има огледало, също и на стените… Потърсил е услугите на агенция за запознанства, където е заявил, че е хетеросексуален, но дроидът му твърди обратното. Успял е да измами хората от „Лично за вас“, които са го проучвали. Още на първата среща с Пийбоди се е опитал да я изнасили. Това ме навежда на предположението, че го е правил и друг път, но е излизал сух от водата.
Тя се разхождаше из дневната, а Рурк мълчаливо я слушаше. Знаеше, че Ив го използва като резонатор на мислите й.
— Възможно е да е бил любовник на Руди или на Пайпър или да е субсидирал агенцията. Другата вероятност е да ги е държал в ръцете си, ако е знаел някаква тяхна тайна. Този човек не е бил самотник, търсещ партньор в живота, а перверзен тип. Руди и Пайпър или поне един от тях сигурно е знаел за това. — Тя спря до шкафа, в който бяха открили дисковете. — Някои от филмите бяха любителски. Питам се кои ли са били партньорите на Холоуей.
Ив поклати глава и погледна съпруга си. Бяха сами, но сътрудничката й щеше да се върне всеки момент.
