Поколеба се за миг, сетне си спомни за четиримата убити.
— Не ми се сърди, но ми предстои много работа. Не знам кога ще се прибера.
Рурк добре я познаваше. Приближи се до нея и я погали по страната.
— Скъпа, ще ми кажеш ли какво искаш от мен или искаш да го направя и да ти съобщя какво съм открил?
Тя въздъхна и пъхна ръце в джобовете си.
— Сигурна съм, че за броени часове ще се добереш до информация, откриването на която би отнела на Фийни поне няколко дни. А аз нямам толкова време. Не искам да има повече жертви.
— Ще ти се обадя, когато имам нещо конкретно.
Разбирането, което съпругът й проявяваше, я накара да се почувства още по-зле.
— Ще ти изпратя файла от полицейското управление… — заговори тя и гневно стисна устни, щом забеляза усмивката му.
— Не виждам смисъл да губим ценно време, след като сам мога да го открия. — Наведе се и я целуна. — Радвам се, че мога да ти помогна.
— Подозирам, че изпитваш удоволствие да се изплъзваш от службата по компютърна охрана и да изпробваш нелегални програми.
— Признавам, че до известна степен си права. — Постави ръце на раменете й и замасажира напрегнатите й мускули. — Знай, че ще ти се разсърдя, ако работиш до припадък.
— Както виждаш още съм на крака. Колата ми трябва, но нямам време да те закарам у дома.
— Бъди спокойна, все ще успея да се прибера. — Отново я целуна, тръгна към вратата, но си спомни нещо и се обърна. — Лейтенант, не забравяй, че довечера в шест Трина и Мейвис ще дойдат у нас, за да те разкрасят за празниците.
— Само те ми липсваха.
— Ще ги забавлявам, ако позакъснееш. — Ив изруга, а той невъзмутимо й махна и излезе.
Младата жена тежко въздъхна, прибра уредите и инструментите в чантата и повика сътрудничката си. Когато се качиха в колата, промълви като на себе си:
— Искам Дики незабавно да се заеме с анализа на влакната и на нишките. Ще пришпоря и патолога, макар да се съмнявам, че от аутопсията ще научим нещо повече от онова, което вече знаем. — За миг изгледа сътрудничката си и добави: — Очаква ни тежък ден, Пийбоди. Ако искаш, вземи от стимулиращите таблетки, които предписва полицейският лекар.
— Добре съм и без тях.
— Съзнанието ти трябва да е съвсем бистро. До девет трябва да промениш външността си, да отидеш в агенцията и да вдигнеш скандал на Пайпър. Ще запазим в тайна колкото е възможно по-дълго новината за убийството на Холоуей.
— Не се тревожете, знам какво трябва да направя. — Пийбоди се загледа през стъклото в нощния мрак. На ъгъла на Девето авеню собственик на подвижен павилион за закуски топлеше ръцете си на димящата скара.
Ненадейно Пийбоди изрече:
— Изобщо не съжалявам, че счупих носа му. Но отначало се страхувах, че като го видя мъртъв, ще се размекна и ще изпитам угризения.
— Едното няма нищо общо с другото.
— Страхувах се от реакцията си, боях се да вляза в онази стая. Но щом пристъпих прага и се залових за работа, страховете ми изчезнаха.
— Ти си ченге, при това много добро.
— Не искам да се превърна в безчувствен робот. — Тя обърна глава и изгледа Ив. — Мечтая да бъда като вас, да изпитвам съчувствие към мъртъвците.
Колата приближаваше към светофара. Ив се огледа, натисна газта и мина на червено, сетне каза:
— Нямаше да бъдеш моя сътрудничка, ако не те вълнуваха подобни чувства.
Пийбоди облекчено въздъхна.
— Благодаря.
— Можеш да изразиш благодарността си като се обадиш на Дики. Кажи му, че искам след час да бъде в лабораторията.
Сътрудничката й направи гримаса и неспокойно се размърда на седалката.
— Май не съм чак толкова благодарна.
— Обади му се. Ако откаже, ще се свържа с него и ще го подкупя с цяла каса ирландска бира. Нашият Дики има слабост към това питие.
Ив се излъга — наложи се да обещае на шефа на лабораторията две каси бира и накрая да го заплаши. Все пак в три сутринта той вече беше облякъл престилката си и се подготвяше да изследва влакната и нишките.
Тя неспокойно се разхождаше из лабораторията и наруга помощника на патолога, който се оправдаваше, че заради празниците са изостанали с аутопсиите.
— Слушай, мързеливецо, мога да се обадя на командира Уитни и да те наклепам. Случаят е изключително спешен. Какво пък, ще съобщя на медиите, че разследването е в застой, защото твоя милост предпочита да си чете коледните картички вместо да прави аутопсии.
— Престани да ме заплашваш, Далас. Фризерите ни са пълни с трупове.
— Постави трупа на масата за дисекции и ми изпрати заключението си до шест сутринта; в противен случай ще дойда и собственоръчно ще те разпоря. — Прекъсна разговора и се обърна. — Побързай, Дики.
— Не ме притеснявай, Далас. И не се опитвай да ме шантажираш. Тези веществени доказателства не носят етикет с надпис „спешно“.
— В девет ще го имаш. — Приближи се до него, хвана го за косата и силно я дръпна. — Още не съм пила кафе и започвам да се изнервям.
— Ами, пий, де. — Очите му зад микрохирургическите очила изглеждаха огромни като на бухал. — Нали виждаш, че работя. Какво искаш — бързина или точност?
— Побързай и бъди прецизен. — Отчаяно й се пиеше кафе, затова поръча на автоготвача да й приготви една чаша, сетне самоотвержено отпи глътка от мътната, кафеникава течност.
— Влакното е от човек — провикна се той. — Обработено е с фиксатор и с билков дезинфектант.
Ив толкова се зарадва, че машинално отпи нова глътка кафе, докато прекосяваше помещението.
— За какво служи този фиксатор?
— За запазване на цвета и здравината на косъма. Благодарение на него белият цвят се запазва и косъмът не става чуплив. В краищата на две от влакната има лепило, навярно са се откъснали от перука. И то скъпа перука, защото е изработена от човешка коса. Ще направя допълнителни изследвания, за да определя вида на лепилото; скоро ще ти съобщя търговското название на фиксатора.
— Ами нишките от тъкан и онова, което Пийбоди извади от канала в банята?
— Още не съм го изследвал. Да не ме мислиш за дроид?
— Добре. — Тя затвори очи и за миг притисна клепачите си. — Трябва да отскоча до моргата, за да се уверя, че аутопсират Холоуей. Слушай, Дики… — Сложи ръка на рамото му и си помисли, че той беше страхотен досадник, но отличен специалист. — Разчитам на теб, но трябва да побързаш. Психопатът е умъртвил вече четирима души и вероятно е набелязал петата си жертва.
— Ще работя по-експедитивно, ако не ми висиш над главата.
— Оставям те на спокойствие. Пийбоди!
— Слушам! — Пийбоди, която беше задрямала на стола, се сепна и запримигва.
— Тръгваме — рязко изрече Ив. — Дики, разчитам на теб.
— Добре, добре. Знаеш ли, че още не съм получил поканата си за големия купон, дето довечера ще се състои у вас. — Той кисело се усмихна. — Сигурно се е загубила по пощата.
— Ще я намерим, но след като получа доклада ти.
— Дадено. — Дики доволно се ухили и ентусиазирано се залови за работа.
— Изнудвач! — процеди Ив и подаде на Пийбоди чашата с кафе, докато вървяха към колата. — Изпий го. Ще те ободри или ще те отрови.
