— Нямам. Тази сутрин го видях в моргата.
— Задушавам се… — дрезгаво прошепна той хукна по коридора. Бялата му престилка се развяваше след него. Ив го последва и го откри в малка, елегантно обзаведена чакалня. Той седеше на тапицирания с коприна диван, беше свел глава между коленете си.
— Не подозирах, че новината толкова ще те разстрои. Навярно двамата сте били приятели.
— Аз съм… бях негов консултант, поддържах външността му. Хората с моята професия са най-интимните приятели на своите клиенти.
При мисълта, че може да споделя най-интимните си тайни с Трина, Ив отново потръпна.
— Съжалявам за лошата новина, Саймън. Искаш ли чаша вода?
— Да… всъщност не. Господи! — Той вдигна глава и с треперещи пръсти натисна копчето на автомата, който стоеше на масичката до него. На фона на огненочервената му коса лицето му изглеждаше пепелявосиво. — Ще взема нещо успокоително… Студен чай от лайка — нареди, облегна се назад и затвори очи. — Как е умрял?
— Точно това разследваме. Разкажи ми за него, за жените, от които се е интересувал. Навярно е споделял с теб, щом сте били толкова близки.
— Беше много взискателен. Уважавах го, защото знаеше какво иска и на всяка цена държеше да запази красотата си. Господи, не мога да повярвам, че е мъртъв! — Грабна високата чаша от подноса на дроида. — Извинете, миличка. Това беше тежък удар за мен. — Отпи голяма глътка чай, сетне дълбоко си пое въздух. Страните му леко поруменяха.
— Никога не пропускаше деня за процедури и ме препоръча на много свои приятели, защото беше доволен от работата ми.
— Имаше ли връзка със служителка от козметичния салон или с някоя клиентка?
— На хората от персонала е забранено да поддържат интимни връзки с хората, които обслужват. Господин Холоуей не ми е споменавал, че излиза с жена, с която се е запознал тук. Знам само, че обичаше жените и водеше пълноценен сексуален живот.
— Нима е споделял абсолютно всичко с теб?
— Клиентите споделят с нас най-съкровените си тайни, които ние пазим както свещениците запазва тайната на изповедта. — Саймън подсмръкна и остави на масичката празната си чаша.
— Падаше ли си и по мъже?
Той стисна устни, сетне промърмори:
— Никога не е споменавал подобно нещо. Неприятно ми е да обсъждаме този въпрос, лейтенант.
— И на Холоуей едва ли му е било приятно да умре в разцвета на силите си. — Тя изчака, докато Саймън осъзна думите й.
— Права сте — избърбори той. — Моля да ме извините, но съм потресен.
— Известно ли ти е дали някой мъж от персонала е проявявал сексуален интерес към Брент?
— Не. Поне не съм забелязал подобни признаци или… вибрации, ако щете. Ние тук сме професионалисти и не си позволяваме волности с клиентите.
— Имаш ли колега, който да прави татуировки?
Саймън шумно въздъхна.
— Да, неколцина души са отлични татуировчици.
— Интересуват ме имената им.
— Попитайте Ивет — тя ще ви даде всички необходими сведения. Трябва да се върна при моя клиент. — Притисна с пръсти слепоочията си и промълви: — Не бива да дам воля на чувствата си, което ще ми попречи да изпълнявам професионалните си задължения. Лейтенант… — Той отпусна ръка в скута си и изгледа Ив с потъмнели от мъка, насълзени очи. — Брент нямаше семейство. Какво ще правят с тя… Кой ще го погребе?
— Разноските по погребението ще се поемат от държавата.
— Не бива да бъде сам в последния си път. — Саймън се изправи и добави: — Ако ми разрешите, ще се погрижа за погребението. Дължа го на Брент.
— Мисля, че ще го уредим. Но ще трябва да отидеш в моргата и да попълниш необходимите документи.
— В моргата ли? — Устните му потрепнаха, после той се овладя и кимна.
— Ще предупредя служителите да те очакват. — Ив се трогна от ужасеното му изражение и побърза да го успокои: — Не се налага да видиш мъртвеца, тъй като вече сме го идентифицирали. Ще попълниш задължителния формуляр и ще изпратят трупа в избрания от теб мемориален център.
— О, така ли? — Той облекчено въздъхна. — Много ви благодаря… Извинете, но клиентът ме чака. Не е полагал достатъчно грижи за кожата си, за щастие е много млад и ще мога да му помогна. Всеки човек е длъжен да поддържа външността си. Красотата действа като балсам за душата.
— Хм, интересна теория. Не оставяй клиентът да те чака, Саймън. Скоро отново ще се чуем.
Върна се в приемната и точно когато Ивет й подаваше разпечатка с имената на татуировчиците, се появи Пийбоди. Беше почервеняла и очите й гневно искряха. Едва забележимо кимна на Ив и се обърна към момичето:
— Искам талон от „Лично за вас“. Препоръчват ме за вашата „диамантена“ процедура.
— Това е най-доброто, което предлагаме — засия Ивет. — Миличка, изглеждате изтощена. Незабавно ще се погрижим за вас.
— Благодаря. — Пийбоди се приближи до остъкления шкаф и се престори, че разглежда разноцветните шишенца, съдържащи препарати, чието редовно използване гарантираше запазването на красотата и жизнеността. Сетне бързо зашепна на Ив:
— И двамата бяха потресени, но умело прикриха изумлението си, опитаха се да ме убедят, че погрешно съм изтълкувала поведението на Брент. — Тя презрително се изкиска. — Бяхте права като предвидихте реакцията им. Обещаха ми веднага да се заемат с въпроса, предложиха ми втора безплатна консултация, както и процедура в козметичния салон. Прегледах брошурата и забелязах, че „диамантената“ процедура струва пет хилядарки, но не дадох вид, че съм доволна. Заявих, че ще приема безплатното обслужване в козметичния салон само за да успокоя нервите си, след което ще потърся съдействието на адвоката си.
— Браво, добре си се справила. Разговаряй с козметичките, докато те масажират и те мажат с какви ли не гадости. Интересува ме всичко — реакциите и мненията им, клюките. Поискай да се консултираш и с мъже — специалисти по женската хубост.
— Ще направя всичко в името на дълга, лейтенант.
— Вие ли сте госпожица Пийбоди?
Тя се обърна и зяпна от изумление, когато видя красавеца, напомнящ бог от древните митове.
— Казвам се Антън — продължи златокъдрият Аполон. — Ще ви помогна да пречистите организма си с билкови отвари. Моля, последвайте ме.
— С удоволствие. — Пийбоди възторжено забели очи, а красавецът я хвана за ръка и я отведе.
Ив пъхна разпечатката в чантата й, сетне се отправи към етажа, където се намираше кабинетът на Руди и Пайпър.
— Шефовете са заети — надменно заяви секретарката.
— Сигурна съм, че ще ме приемат. — Ив й показа значката си.
— Знам коя сте, лейтенант. Руди и Пайпър са заети. Ако желаете, можете да си запишете час.
Ив се приведе и любезно попита:
— Знаете и какво се случва с хората, които пречат на полицията?
Жената сведе очи и промълви:
— Изпълнявам нареждания.
— Да бъдем наясно — или ще ме пуснеш при шефовете си, или ще те арестувам за това, че отказваш съдействие на полицейски служител и че си безнадеждно глупава. Имаш десет секунди, за да направиш избора си.
— Извинете за момент. — Секретарката се обърна, включи слушалките и прошепна нещо в микрофона. Лицето й се изопна. — Наредиха да ви пусна, лейтенант.
— Видя ли, изборът не се оказа толкова труден. — Ив прибра значката си и отвори остъклената врата. Руди и Пайпър я чакаха пред кабинета си.
