— Да. — Пийбоди сподави въздишката си и си каза, че гласът му е прекрасен и че лицето му е по- красиво, отколкото на видеоматериала. — А вие сте Брент, нали?
Сега беше ред на Макнаб ревниво да се намръщи. Реши, че непознатият, който се перчеше пред Пийбоди, е като бездушен, но красив пластмасов манекен. Не можеше да повярва, че тя харесва такъв тип мъже. Личеше си, че онзи се е подлагал на безброй пластични операции. Красотата му беше изкуствена. „Господи, само я погледнете как го зяпа! — с отвращение си помисли той, сетне осъзна, че ревнува. Пийбоди сякаш поглъщаше всяка дума, изречена от бронзовия Аполон. — Жените са толкова… предсказуеми“ — ядно си каза Макнаб.
Вдигна поглед, когато Рурк спря до масата.
— Тази вечер нашата приятелка изглежда невероятно привлекателна, нали?
— Мъжете намират за привлекателна всяка жена, която разголва гърдите си.
Рурк се усмихна — ревността на Макнаб му се струваше забавна. Младежът хвърляше гневни погледи към Пийбоди и нервно барабанеше с пръсти по масата.
— Очевидно подобни гледки не те вълнуват — иронично отбеляза той.
— Де да беше така — промърмори Макнаб, когато Рурк се отдалечи. — Циците й си ги бива.
— Престани да зяпаш Пийбоди — просъска Ив. — Втората ти партньорка току-що влезе.
— Добре. — Макнаб погледна към дребничката червенокоса жена в блестящ гащеризон. — Включвам се в играта.
Ив намръщено се взираше в един от мониторите, монтиран в специалния фургон.
— Фийни, искам информация за човека с Пийбоди. Има нещо странно в него.
— Нарича се Брент Холоуей, работи като манекен за модни каталози и клипове към „Клайбърн Уилис маркетинг“. Трийсет и осем годишен, два пъти развеждан, няма деца.
— Манекен ли? — Тя присви очи. — Участва в рекламни клипове, следователно е в развлекателния бизнес, нали?
— Изглежда, че отдавна не си гледала телевизия. Според мен в рекламните клипове няма нищо развлекателно. Брент е роден в Мористаун, Ню Джързи. Живее в Ню Йорк от 2049 г. В момента обитава апартамент на Сентрал Парк Уест. Има много приличен доход. Досието му е чисто — никога не е бил арестуван. За сметка на това са му налагани безброй глоби за нарушаване на правилата за движение.
— С Пийбоди го видяхме при първото посещение в „Лично за вас“. Отдавна ли е клиент на агенцията?
— Само през тази година са го запознали с двайсет жени.
— Питам се защо човек с такава външност и отлична кариера се е обърнал към агенция за запознанства. Запознал се е с двайсет жени, но с нито една не е имал връзка. Какво му липсва, Фийни?
Ирландецът се втренчи в монитора и отсече:
— Ако питаш мен, този тип е надут глупак.
— Прав си, но повечето жени обръщат внимание само на външността. Брент е красив и богат. Все някоя от кандидатките щеше да го впримчи. — Тя забарабани с пръсти по таблото. — Може би някоя от тях се е оплакала от грубото му поведение към нея?
— Не. Срещу него няма оплаквания.
— Тук има нещо гнило — замислено промълви тя; внезапно очите й се разшириха от смайване, защото видя как Пийбоди замахна с юмрук и улучи красивия нос на Брент Холоуей. — Божичко, видя ли какво се случи?
— Счупи го — равнодушно отбеляза Фийни, когато от носа на красавеца шурна кръв. — Отличен удар.
— Какво ли я е прихванало? Какво става. Пийбоди, полудя ли?
— Мръсникът си пъхна ръката под масата. — Младата жена скочи на крака, лицето й беше зачервено от гняв. — Разказваше за новата пиеса в „Юнивърс“, изведнъж ме сграбчи между краката. Извратен тип, махай се от очите ми!
— Макнаб, да не си посмял да мръднеш! — Извика Ив, когато младежът се изправи, готов да се нахвърли върху русокосия красавец. — Ако се намесиш, ще те отстраня от операцията. Изпълнявай заповедите ми, дявол да те вземе! Пийбоди, пусни този нещастник.
Докато тя си скубеше косите от отчаяние, Пийбоди изправи Холоуей на крака и отново го удари. Навярно щеше да потрети, въпреки че красавецът беше забелил очи, но Рурк си проби път през любопитните зяпачи и побърза да издърпа от ръцете й замаяната й жертва.
— Безпокоеше ли ви този човек, госпожице? — загрижено попита той и многозначително се втренчи в гневните й очи. — Приемете най-искрените ми извинения. Позволете ми да ви почерпя още едно питие. — Без да изпуска Холоуей, Рурк със свободната си ръка взе чашата й и я помириса, сетне нареди на сервитьора: — Донеси коктейл „Блиц“. — И тримата бармани се втурнаха да изпълнят поръчката му, а той повлече към вратата Брент, който се беше посъвзел и се опитваше да се съпротивлява, като крещеше:
— Пусни ме! Мръсницата ми счупи носа. Изкарвам си хляба с външността си, а тъпата курва ми счупи носа! Ще я дам под съд! Ще я обадя в полицията!
Щом се озоваха навън, Рурк го запрати към стената на сградата. Главата на Холоуей глухо изкънтя. Очите му се забелиха за втори път.
— Искам да те осведомя, че заведението е мое. — Рурк подчерта думите си като отново блъсна главата му в стената, докато Ив безпомощно го наблюдаваше от фургона и гневно ругаеше. — Не разрешавам на никого да притеснява посетителите на моето заведение. Ако някой го направи, горчиво съжалява. Ето защо те съветвам веднага да изчезнеш и да благодариш на Бога, че само носът ти е счупен.
— Мръсницата сама си го изпроси.
— О, точно това изобщо не биваше да го казваш.
— Когато се разгневи, ирландецът в него се пробужда — разнежено промълви Фийни, а Ив кръвожадно го изгледа.
Рурк заби юмрук в корема на Холоуей, удари го с коляно между краката и го остави да се строполи на земята.
Сетне погледна към фургона, злорадо се усмихна и влезе обратно в бара.
— Чудесно се справи — похвали го Фийни.
— Повикай патрулна кола да прибере онзи глупак и да го закара в болницата. — Ив потърка очи. — Недоумявам как ще рапортувам за случилото се… Макнаб, Пийбоди, останете по местата си. В никакъв случай — повтарям, в никакъв случай не разкривайте истинската си самоличност. Когато вечеринката свърши, елате у дома. Дано успеем да измислим как да спасим положението.
Минаваше девет. Седяха в кабинета на Ив, която нервно крачеше напред-назад. Всички мълчаха, защото не искаха да си навлекат гнева й. Рурк докосна Пийбоди по рамото и й намигна, за да я поуспокои. Най-сетне Ив наруши мълчанието:
— Успяхте да разговаряте с шестима партньори, което все пак е някакъв успех. Утре по обяд са срещите ви с останалите четирима. Пийбоди, ще съобщиш на Пайпър за инцидента с партньор №2. Престори се на оскърбена. Интересно ми е как ще реагират собствениците на агенцията. Досега не са постъпвали оплаквания против Брент. Направили сме видеозаписи на всичките ви срещи, но искам от двама ви писмено да изразите впечатленията си. Щом свършим съвещанието, ще се приберете вкъщи. Не излизайте никъде и не изключвайте комуникаторите си. Ние с Фийни ще следим всички обаждания.
— Слушам, лейтенант. — Пийбоди стана. Личеше си, че е смутена, но не сведе очи пред гневния поглед на началничката си. — Моля да ме извините, задето изпуснах нервите си по време на операцията. Съзнавам, че можех да проваля разследването.
— По дяволите разследването! — избухна Макнаб и скочи на крака. — Трябваше да счупиш краката на онзи мръсник. Заслужаваше да го…
— Макнаб, успокой се — прекъсна го Ив.
— Не мога да се успокоя. Гадното копеле си получи заслуженото…
— Детектив Макнаб — с леден тон произнесе Ив и застана пред него. — Доколкото ми е известно, не съм искала мнението ти. Работното ти време приключи. Прибери се у дома и се успокой. Утре сутринта в девет те очаквам в кабинета ми в управлението.
