това видя как съпругът й се усмихна.
Той бързо я съблече, сетне й помогна да сложи халата. Забавените й реакции му подсказаха, че болкоуспокояващото, което беше разтворил в плодовата напитка, е започнало да действа. Тъй като беше крайно изтощена, безобидният транквилант навярно щеше да я приспи. „Още по-добре“ — каза си той. Вдигна я на ръце, но тя с последни сили се опита да се възпротиви.
— Не искам да ме носиш!
— Млъкни! — повтори Рурк и се качи в асансьора, без да я изпуска от прегръдките си.
— Престани да се държиш с мен като с бебе — промърмори тя, усети, че й се зави свят и отпусна глава на рамото му. — Какво съдържаше проклетата напитка?
— Какво ли не. Хайде, отпусни се.
— Знаеш, че мразя транквилантите.
— Знам, скъпа. — Наведе се и нежно я целуна. — Разрешавам ти утре да ми вдигнеш скандал, задето насила съм те упоил.
— Няма да ти се размине. Ако веднъж ти се оставя, ще си въобразиш, че съм беззащитна… А сега ще си полегна за малко…
— Точно така, моето момиче. — Рурк видя как главата й се люшна назад и усети как се отпусна ръката й, която го прегръщаше през врата.
Когато влезе в залата, където се намираше басейнът, Мейвис изплашено се втурна към него.
— Какво се е случило? Ранена ли е?
— Не, дадох й приспивателно. — Той тръгна по пътеката, заобиколена от цъфнали храсти, заобиколи басейна и сложи съпругата си върху тапицираната маса, която Трина беше подготвила.
— Майчице, не ти завиждам, когато се събуди.
— Ще бъде вбесена — съгласи се той и нежно отметна кичур коса от челото на Ив. — Ала сега си съвсем кротка, нали, лейтенант? — Наведе се, целуна я по устните и се обърна към Трина: — Работи спокойно. Съпругата ми и без това се нуждае от сън.
— Започвам. — Козметичката, която носеше розово трико и къса виолетова престилка, потри ръце. — Слушай, така и така е заспала, защо да не я оформя както си знам? Този път няма да протестира.
Рурк забеляза дяволитото проблясване на очите й и сложи ръка на рамото на Ив, сякаш да я защити.
— Моля те, не се увличай. — Потръпна като си спомни на какво е способна Трина. Гневът на Ив щеше да е напълно оправдан, ако той позволеше на козметичката да боядиса косата й в розово. Ето защо реши, че е по-благоразумно да държи Трина под око и да обуздава полета на въображението й.
Отнякъде се разнасяха гласове, смях. Чуваха се съвсем слабо и от време на време замлъкнаха. Въпреки че съзнанието й беше замъглено, Ив знаеше, че състоянието й е причинено от транквиланта, който й беше дал Рурк. Зарече се, че ще го накара да плати заради предателството си.
И все пак копнееше за прегръдката му, която я караше да забрави болката и да го пожелае.
Някой масажираше гърба и раменете й. Искаше й се да изстене от удоволствие, но се въздържа. Обонянието й долови аромата, който се излъчваше от Рурк.
Сетне около нея забълбука топла вода. Стори й се, че е в състояние на безтегловност, че е лишена от съзнание като зародиш в майчината утроба. Носеше се във водата и не чувстваше нищо, освен спокойствие.
Нещо я жегна по рамото. Усети удар. Някой сякаш хлипаше в съзнанието й. После върху рамото й се изля хладна течност, успокояваща като целувка. Невидимата сила отново я повлече надолу, докато тя достигна дъното, сви се на кълбо и потъна в дълбок сън.
Когато изплува на повърхността, наоколо цареше мрак. Ив не знаеше къде се намира. Остана да лежи неподвижно, вслушвайки се в собственото си дишане. Постепенно осъзна, че е гола и че лежи по корем под пухената завивка.
Беше в леглото си, но не си спомняше ясно какво се е случило през последните няколко часа. Опита се да се съсредоточи, легна по гръб и кракът й докосна бедрото на Рурк.
— Будна ли си? — Както обикновено гласът му прозвуча така, сякаш изобщо не беше заспивал — тази негова способност често изнервяше Ив.
— Колко е часът?
— Зазорява се.
Ив усети, че кожата й е мека като листенца на роза, покрити с утринна роса; тялото й ухаеше на праскова.
— Как се чувстваш? — попита Рурк.
Не знаеше какво да му отговори. Усещаше странно спокойствие.
— Добре съм — отвърна машинално.
— Радвам се. В такъв случай ще преминем към последния етап от оздравителната програма — прошепна той и притисна устни към нейните. Съзнанието на Ив, което беше започнало да се прояснява, отново се замъгли, този път от изпепеляващата й страст.
— Почакай. Не съм…
— Искам да усетя вкуса ти. — Той зацелува шията й, гърдите й. — Да те докосвам. — Плъзна ръка надолу по бедрото й и разтвори краката й. — Да те притежавам.
Когато я облада, му се стори, че се потапя в нажежена лава.
Ив не го виждаше, защото в спалнята цареше пълен мрак. Рурк беше като невидима сила, която се движеше в нея. Внезапно тялото й потръпна от удоволствие, макар още да не беше доловила ритъма на съпруга си.
Ала той не бързаше, стараейки се да достави наслада и на двама им. Ив се задъха и повдигна бедрата си, за да се слее с него. Страстно се целуваха и като че поглъщаха стенанията си.
Тя се чувстваше така, сякаш бе понесена от вълни, които скоро щяха да се разбият в брега. Щом усети, че Рурк се напрегна, побърза още по-плътно да се притисне към него, за да изпитат заедно върховната наслада.
Той сведе глава и вдъхна уханието на косата й.
— Сега си по-добре — прошепна. Дъхът му погъделичка страната й и Ив се усмихна.
След няколко секунди съзнанието й се проясни и тя гневно възкликна:
— Няма да ти се размине!
— Моето момиче дойде на себе си. — Рурк се засмя и се преобърна така, че тя се озова върху него.
— Мислиш, че е много забавно, а? — Тя побърза да седне в леглото. — Въобразяваш си, че можеш безнаказано да ме тъпчеш с транквиланти, нали?
— Нямаше да успея, ако ти не беше почти безпомощна. — Рурк също седна и нареди на осветлението да се включи. — Изглеждаш прекрасно — отбеляза той, след като огледа намръщеното й лице. — Въпреки странния й вкус Трина знае какво ти подхожда.
Като видя разширените й от ужас очи, Рурк едва сдържа гръмкия си смях.
— Нима си й позволил да… да издевателства над мен, докато съм била в безпомощно състояние? Ти си истински садист и предател! — Искаше й се да го зашлеви, но побърза да скочи от леглото и да изтича до огледалото.
С облекчение отбеляза, че Трина не е направила от нея свое копие или копие на Мейвис, ала това не смекчи гнева й.
— И двамата заслужавате да ви арестувам.
— Мейвис също участваше в заговора — побърза да я осведоми Рурк и си помисли, че от дълго време не беше изглеждала толкова бодра и отпочинала. Дори сенките под очите й бяха изчезнали. — О, щях да пропусна Съмърсет.
Олюлявайки се, Ив пристъпи обратно към леглото, безпомощно се отпусна на него и ужасено възкликна:
— Не, не и Съмърсет!
— Той се погрижи за раната ти, след като компютърът постави точната диагноза. Беше възпалена.
