— Тук ли е Роз? — попита Стела.
— О… — Руби нехайно махна с ръка. — Някъде наблизо е.
Стела кимна към радиостанцията зад бюрото.
— Дали е взела другата със себе си?
Идеята се стори забавна на Руби.
— Едва ли.
— Е, добре, ще я потърся. Интересно растение — обърна се Стела към клиентката с бамбуковите стръкове. — Не изисква специални грижи и би изглеждало страхотно в ето тази купа.
— Мислех да го сложа на плота в банята си. Нещо красиво и забавно.
— Чудесно. Освен това е оригинален подарък за домакинята, когато отидете на гости. По-интересен от обикновени цветя.
— Не беше ми хрумвало. Е, може да взема още няколко.
— Няма да сгрешите.
Лъчезарно и се усмихна и мислено се поздрави докато вървеше към оранжериите. Не бързаше да намери Роз. Това й даде възможност да надникне тук-там, да разгледа стоката и реда, в който е изложена. И да нахвърля още бележки.
Дълго стоя в сектора за разсаждане, огледа развитието на издънките и резниците, видовете растения и състоянието им.
Едва след около час премина в сектора за присаждане През вратата звучеше музика, навярно „Корс“.
Подаде глава. Покрай двете дълги стени на оранжерията бяха разположени маси, а в центъра още две, плътно една до друга. Носеше се мирис на топлина, вермикулит и торфен мъх.
Имаше саксии, някои от тях с растения, на които бяха поставени присадки. От ръбовете на масите висяха табели, подобни на болнични картони. В един ъгъл светеше компютърен екран, на който пулсираха различни цветосъчетания, сякаш в такт с музиката.
Скалпелите, ножовете, пинцетите, лепенките, восъкът и всички останали принадлежности бяха подредени в тавички.
Забеляза Роз в далечния край, застанала зад мъж, който седеше на табуретка. Работеше, приведен напред. Роз бе сложила ръце на кръста му.
— Няма да ти отнеме повече от час, Харпър. Тази фирма е колкото моя, толкова и твоя, така че трябва да се запознаеш с нея и да чуеш идеите й.
— Разбира се, разбира се. Но съм по средата на работата, по дяволите. Ти искаше да назначиш управител, така че ти приемай идеите й. На мен ми е все едно.
— Съществува нещо, наречено добри маниери. — В горещия въздух витаеше гняв. — Моля те поне за час да се преструваш, че ги притежаваш.
Последната забележка накара Стела да си спомни своите думи към синовете си. Трудно сдържа смеха си, но го прикри като се покашля, вървейки по тясната пътека.
— Извинявайте, че ви прекъсвам. Просто… — Спря до една саксия и огледа присадката и новите листа. — Аз не бих могла да направя това.
— Дафина.
Синът на Роз не я удостои дори с поглед.
— Вечнозелен вид. Използвали сте напречна присадка.
Изведнъж той се завъртя на табуретката си. В лицето изглеждаше като копие на майка си — същите изпъкнали скули и топли очи. Косите му бяха значително по-дълги от нейните и вързани отзад с нещо, което приличаше на лико. Бе строен като нея, очевидно доста висок и облечен с изтъркани дънки и изцапана с кал тениска с емблемата на университета в Мемфис.
— Разбирате от присаждане?
— Само в общи линии. Веднъж поставих клиновиден калем на една камелия. Справих се, но съм по- добра в разсаждането. Аз съм Стела. Радвам се да се запознаем, Харпър.
Той изтри ръка в дънките си, преди да поеме нейната.
— Мама каза, че ще се заемете с организацията тук.
— Такъв е планът и се надявам никой да не страда прекалено заради това. Върху какво работите?
Стела се приближи към ред саксии, покрити с прозрачни найлонови торбички, придържани с четири колчета далеч от растението с поставена присадка.
— Гилсофилия, или гипсарка. Стремя се да добия и синя, освен бяла и розова.
— Синя. Любимият ми цвят. Не искам да отнемам от времето ви. Надявах се — обърна се тя към Роз — да обсъдим идеите ми някъде.
— При едногодишните растения. В офиса е изключено. Харпър?
— Добре, добре. Вървете. Ще дойда след пет минути.
— Харпър!
— Добре, десет. Но това е последната ми оферта.
Роз се засмя и закачливо го перна по тила.
— Дано не се наложи да идвам да те моля.
— Не, не, не — промърмори той с дяволита усмивка.
Когато излязоха навън, Роз въздъхна.
— Пусне ли корени там, трябва да го бодеш с остен, за да помръдне задника си. Той е единственият от синовете ми, който проявява интерес към градинарството. Остин е репортер, работи в Атланта. Мейсън е лекар, поне се надява да стане. В момента е на специализация в Нашвил.
— Навярно се гордееш с тях.
— Така е, но рядко виждам и двамата. А за Харпър който е тук, буквално под носа ми, трябва да организирам издирване, когато искам да поговорим. — Роз се подпря на една от масите. — Е, какво си донесла?
— Одрал е кожата ти.
— Така казват всички. Само той е близо до мен. Твоите момчета при Дейвид ли са?
— Не можах да ги откъсна. — Стела отвори куфарчето си. — Направих някои бележки.
Роз погледна купчината листове и едва не потръпна.
— Доста, бих казала.
— И нахвърлях груби скици как бихме могли да променим разположението, за да увеличим продажбите, главно на аксесоари. Имаш чудесно разположение, отлично оформление, указателни табели и много примамлив вход.
— Очаквам да чуя думата „но“.
— Но… — Стела овлажни устни. — Главното търговско помещение е малко неорганизирано. След няколко промени ще се съединява по-добре с допълнителното помещение и оранжериите. Ето функционално-организационен план…
— Функционално-организационен план. Господи!
— Спокойно, няма нищо страшно. Нуждаеш се от разпределение на отговорностите във функционалната част, тоест продажбите, продукцията и разсаждането. Очевидно ти си експерт в разсаждането, но на този етап се нуждаеш от мен, за да поема продукцията и пласмента. Ако увеличим продажбите както предвиждам…
— Съставила си схеми. — В гласа на Роз се долови нотка на удивление. — И графики. Започвам… да се плаша.
— Няма от какво. — Стела се засмя и погледна лицето й. — Е, може би малко. Но ако погледнеш тази схема, ще видиш управителя на градинарския център… тоест мен… и ще бъдеш спокойна, че не носиш отговорност за всичко. Тази стрелка сочи към специалиста по разсаждане… към теб, а предполагам и Харпър. Мениджър по производствената част — аз, както и по продажбите. Поне засега. Ще се наложи да делегираш права или да назначиш някого да отговаря за отглеждането на разсад на закрито и открито. Този отдел тук ще се занимава с персонала, длъжностните характеристики и отговорности.
— Добре. — Малко задъхана, Роз потърка тила си. — Преди да напрегна очите си да прочета всичко това, нека ти кажа, че докато обмисляме назначаване на още персонал, трябва да имаме предвид, че
