— Снощи се разрази адска буря… във всеки възможен смисъл — каза тя и потърка буза в лицето му. — Засега свърши.

— Поне тази. Ще има и други.

Лоугън хвана ръцете й, целуна ги и я погледна на бледата лунна светлина.

— Обичам те, Стела. Ще бъдеш щастлива с мен дори когато те вбесявам. А момчетата… Снощи, когато я видях с тях и не можех да ги достигна…

— Зная. — Този път тя повдигна ръцете му и целуна загрубелите му, и изранени кокалчета. — Един ден, когато пораснат, ще могат напълно да оценят двамата страхотни мъже, които са имали за бащи. А аз вече знам каква късметлийка съм да бъда обичана от тях.

— Когато започнах да се влюбвам в теб, ми хрумна нещо.

— Кога беше това?

— По пътя към „Грейсланд“.

— Не губиш време.

— Тогава ти ми разказа съня си.

Сърцето й трепна.

— За градината. Синята далия.

— После сподели, че е последвал още един, и… — Пъхна ръка в кабината на пикапа и извади малка саксия с растение с присадка. — Помолих Харпър да опита.

— Далия — прошепна тя. — Синя далия.

— Почти е сигурен, че ще разцъфти в синьо, когато порасне. Хлапето е истински факир.

В очите й запариха сълзи и гласът й затрепери.

— Щях да изтръгна цветето, Лоугън. Тя ме провокираше и ми се струваше, че е права. Не беше засадила цветето, не го бях предвидила, въпреки че изглеждаше много красиво. Когато го извадих, то увехна. Постъпих толкова глупаво.

— Ще засадим това заедно, ти и аз. После четиримата ще създадем цяла градина около него. Харесва ли ти?

Стела повдигна ръце и обхвана лицето му.

— Харесва ми.

— Добре, защото Харпър работи като луд учен, докато добие това наситено тъмносиньо. Ще почакаме и ще видим какво ще се получи.

— Прав си. — Срещна погледа му. — Ще видим какво ще се получи.

— На мен се полага честта да й дам име. Реших да я нарека „Сънят на Стела“.

Сърцето й едва не излетя.

— Лъгала съм се за теб, Лоугън. Всъщност ти си съвършен.

Внимателно обви ръка около саксията с цветето, сякаш беше дете, ново и безценно. След това преплете пръсти с неговите и заедно тръгнаха през озарената от луната градина.

В къщата, изпълнена с ухания на цветя, бавно пристъпваше друга жена. Пристъпваше и ридаеше.

,

Информация за текста

© 2004 Нора Робъртс

© 2005 Валентина Атанасова, превод от английски

Nora Roberts

Blue Dahlia, 2004

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Нора Робъртс. Синя далия

ИК „Хермес“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14334]

Последна редакция: 2009-10-24 15:00:00

,

1

Маргарет Сангър (1883–1966) — лидер на движението за контрол на раждаемостта. — Б.пр.

2

Скала за отчитане на здравословното състояние на новородено. — Б.пр.

3

Star (англ.) и stella (лат; итал.) — звезда. — Б.пр.

4

Ръсел — британски философ от XX в. — Б.пр.

Вы читаете Синя далия
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×