— Какво искате да ме попитате? Ако сте похарчили всичките си джобни пари за комикси, ще…
— Ще де омъжиш ли за Лоугън? — изплю камъчето Гевин.
— Дали ще… Откъде ви хрумна?
— Чухме Хейли и Роз да си говорят, че ти е предложил. — Люк се прозина и сънено я погледна. — Е, ще приемеш ли?
Стела седна на ръба на леглото му.
— Доста помислих. Но не мога да взема толкова важно решение, без да поговоря с вас. И тримата трябва сериозно да обмислим и обсъдим това.
— Той е добър, играе си с нас, така че сме съгласни.
Заключението на Люк я накара да избухне в смях. „Добре — помисли си тя. — Може би от някои гледни точки няма много за обсъждане“.
— Бракът е важно нещо. Важно обещание.
— В неговата къща ли ще живеем? — полюбопитства Люк.
— Е, предполагам, че да, ако…
— Харесва ни. Страхотно е, когато той ме преобръща с главата надолу. Извади треската от пръста ми почти без да боли. Дори целуна дупчицата, като че ли имаше нужда.
— Така ли? — промълви тя.
— Той ще ни бъде втори татко. — Гевин лениво описваше кръгове с пръст по чаршафа. — Както леля Джо ни е като втора баба. Тя ни обича.
— Разбира се.
— Затова решихме, че искаме да имаме втори татко, ако е Лоугън.
— Явно и вие сте поразмишлявали — отбеляза Стела. — Ще взема това предвид. Може би утре отново ще поговорим.
Целуна Гевин по бузата.
— Лоугън каза, че татко винаги ще ни гледа.
В очите й запариха сълзи.
— Да. Да, скъпи, така е. — Прегърна го, а след това и Люк. — Лека нощ слизам долу.
Но първо се отби в своята стая да си поеме дъх и да се успокои. „Истински съкровища“. Потърка очи и се замисли за Кевин. Съкровище, което беше загубила.
Мъж, който осъзнаваше това, приемаше го и беше изрекъл тези думи пред едно малко момче, също беше съкровище.
Бе променил предначертания и план. Той бе засадил ярката синя далия в средата на спокойната й градина. Нямаше да я изкорени.
— Ще се омъжа за него — каза тя на глас и се засмя, а сърцето й се разтуптя от вълнение.
Сред грохота на бурята дочу приспивната песен. Инстинктивно влезе в банята, за да надникне в стаята на синовете си. Тя стоеше там, загадъчна с бялата си нощница и русите си коси, загубили блясък. Стоеше между леглата и пееше със спокоен глас, но Стела отново долови яростта в очите й, когато срещна погледа й при поредната светкавица.
По гърба й пробягаха тръпки на страх. Пристъпи напред, но студената вълна я тласна обратно.
— Не! — Затича се към вратата, но се блъсна в твърда стена. — Не! — Заудря по нея с юмруци. — Не ще ми попречиш да стигна до децата си.
Втурна се към ледения щит, крещейки имената на момчетата, които спокойно спяха.
— Не смей да ги докоснеш, кучко!
Побягна от стаята и нито видя, че Хейли тича към нея, нито чу забързаните стъпки по стълбите. Знаеше само едно. Трябваше да премине през непоклатимата преграда и да ги достигне.
Засили се и се хвърли към отворената врата но беше тласната обратно.
— Какво става, по дяволите?
Лоугън я сграбчи, отмести я от прага и нахълта в стаята.
— Тя не ме пуска при тях. — Отчаяно заудря по ледения щит, докато ръцете и се вкочаниха. — Държи ме далеч от бебчетата ми. Помогни ми.
Лоугън удари с рамо по стената.
— Мамка му, сякаш е от стомана!
Отново удари, заедно е Харпър и Дейвид.
Мич стоеше зад тях в стаята и се взираше в силуета в бяло, който сега бе обгърнат от ярко сияние.
— Мили боже!
— Трябва да има друг начин. През другата врата.
Роз сграбчи Мич за ръката и го повлече към коридора.
— Случвало ли се е и по-рано?
— Не. Господи! Хейли, дръж бебето на сигурно място.
С треперещи ръце и учестен пулс, Стела побягна. „Нужен е друг начин — помисли си. — Силата не ще помогне“. Колкото и да се блъскаше в невидимия лед, той нямаше да се пропука с ярост и заплахи.
„Моля те. Господи! Бебчетата ми!“
Разум. Щеше да опита с разумно убеждаване, молби и обещания. Изтича навън в дъжда и рязко отвори вратите на терасата. И макар да знаеше, че няма да постигне нищо, отново скочи към преградата.
— Няма да ми ги вземеш! — изкрещя тя, надвиквайки бурята. — Това са моите деца. Целият ми живот.
Падна на колене, обезумяла от страх. Виждаше момчетата, неподвижни в леглата си, и силната бяла светлина, която струеше от жената между тях.
Спомни си съня. Спомни си и за какво бяха разговаряли малко преди да чуе песента.
— Изборът ми не те засяга. — Стараеше се гласът й да звучи уверено. — Това са моите деца и аз ще реша кое е най-добро за тях. Ти не си тяхна майка.
Светлината затрептя и когато жената се обърна, блуждаещият й поглед издаде болка.
— Не са твои. Те имат нужда от майка си. Истинска майка от плът и кръв. — Стела повдигна ръце, зачервени и ожулени от ударите по стената. — Ако искаш да пролея кръвта си за тях, ще го направя. — Притисна длани към стената, обляна от дъждовните струи. — Те са мои и бих сторила всичко, за да бъдат защитени и щастливи. Съжалявам за това, което те е сполетяло. Каквото и да е, когото и да си загубила, съжалявам. Но не можеш да ми отнемеш всичко, което имам. Не можеш да ме разделиш с децата ми.
Протегна ръка напред и тя премина през преградата като през леденостуден водопад. Без колебание се втурна в стаята.
Лоугън все още се мъчеше да проникне откъм банята, а Роз се притискаше към невидимия щит на другата отворена врата. Стела не чуваше гласовете им, но видя ужаса, изписан върху лицето на Лоугън, и кръвта по ръцете му.
— Той ги обича. Може би до тази вечер не го осъзнаваше, но ги обича и е готов да ги закриля. Ще им бъде баща, такъв, какъвто заслужават. Това е изборът ми. Нашият избор. Никога вече не се опитвай да заставаш между мен и децата ми!
По лицето на видението потекоха сълзи, когато се понесе през стаята към вратите на терасата. С трепереща ръка Стела погали Гевин и Люк по главите. „В безопасност са — помисли си тя. — В безопасност и на топло“.
— Ще ти помогна — решително заяви Стела, когато отново срещна погледа на печалните очи. — Всички ще ти помогнем. Ако искаш помощ, дай ни някакъв знак. Поне името си. Кажи ми името си.
Образът на Печалната невеста започна да чезне, но преди това повдигна ръка към стъклената врата. Там дъждовните капки, които се стичаха като сълзи, изписаха единствена дума:
Когато Лоугън се втурна през вратата зад нея, Стела се завъртя и бързо сложи пръст на устните му.
— Шшт! Ще ги събудиш.
Притисна лице към гърдите му и зарида.
