— Твой ред е.
— О! — Стела протегна ръце към Лили. — Ела тук, малка красавице. Ето те. — Докосна веждата й с устни и потърка нос в нея. — Как е днес? — попита тя Хейли.
— Чудесно. Виж, Стела. Виж какво й донесе Лоугън.
„Да, женска реакция“, помисли си Лоугън, когато Стела издаде почти същия звук като Хейли преди малко, щом видя куклата.
— Прекрасна е, нали?
— Чуй това.
Хейли отмести шапчицата и песента отново зазвуча.
— Мамо, мамо! — Люк остави Лоугън на мира и задърпа майка си.
— Почакай, скъпи.
Докато възрастните се радваха на куклата и Лили, Люк въртеше очи и нервно тъпчеше на място.
— Мисля, че ние двете трябва да подремнем. — Хейли отново сложи бебето в чантата и я повдигна с една ръка, а в другата взе куклата. — Отново благодаря, Лоугън. Много мило от твоя страна.
— Радвам се че ти харесва. Грижи се добре за нея.
— Куклите са тъпи — заяви Гевин, но поне учтиво изчака докато Хейли влезе в къщата.
— Така ли? — Стела перна козирката на шапката му. — А онези човечета по всички рафтове в стаята и на бюрото ти?
— Те не са кукли, а екшън герои — Погледна я ужасено, както само осемгодишно момче може. —
— Признавам грешката си.
— Искаме да бъдем съботни роби и да построим беседка. — Люк задърпа ръката й, за да привлече вниманието й. — Може ли?
— Съботни роби?
— Утре ще строя беседка — обясни Лоугън. — Малко помощ няма да е излишна. Намерих тези двама доброволци. Чух, че са съгласни да работят за сандвичи със сирене и пепси.
— Е, мислех да ги взема да поработят с мен.
— Беседка, мамо. — Люк я гледаше умоляващо, сякаш е получил шанс да участва в построяването на космическа совалка, с която после ще лети до Плутон. — Никога, никога досега не съм строил беседка.
— Е…
— Какво ще кажеш да си поделим времето? — предложи Лоугън. — Сутринта ще са при теб, а аз ще намина да ги взема около обяд.
Стела почувства свиване в стомаха. Това изглеждаше разумно решение. Сякаш бяха родители, семейство. През бученето в ушите й до съзнанието й достигаха гласовете на синовете й, които горещо я умоляваха.
— Добре — едва успя да промълви тя. — Щом си толкова сигурен, че няма да ти пречат.
Лоугън вдигна глава при тези думи, изречени с хладен, сериозен тон.
— Ако се опитат, просто ще ги изритам. Както сега. Момчета, защо не отидете да видите какво е намислило онова куче, за да поговоря насаме с майка ви?
Гевин направи сърдита физиономия.
— Да вървим, Люк. Сигурно ще я целуне.
— Това момче чете мислите ми — каза Лоугън. Допря брадичката й, докосна устните й със своите и погледите им се срещнаха. — Здравей, Стела.
— Здравей, Лоугън.
— Ще ми кажеш ли какво става в главата ти, или трябва сам да се досетя?
— Много неща. Но нищо съществено.
— Когато излезе, изглеждаше като ударена със сатър.
— „Сатър“. Не е дума, която човек чува всеки ден.
— Какво ще кажеш да се поразходим?
— Добре.
— Искаш ли да узнаеш защо наминах този следобед?
— За да донесеш подарък на Лили.
Тя тръгна с него по една от пътеките. Чуваше момчетата и кучето, а след малко и ударите на бейзболната бухалка на Люк. Нямаше причина да се безпокои за тях, поне засега.
— Да, както и за да се самопоканя на вечеря у Роз, което по заобиколен път означава вечеря с теб. Не се и надявам да мога да те отведа далеч от бебето в скоро време.
Стела не можа да сдържи усмивката си.
— Явно някой чете и моите мисли. Толкова е забавно в къщата да има бебе. Ако успея да я открадна от Хейли за час и да спечеля състезанието с Роз, бих си поиграла с нея като с… кукла. Всички тези прекрасни малки дрешки. Не съм имала момиченце и не предполагах какво забавление могат да бъдат бебешките роклички.
— Когато те попитах дали появата на Лили те кара да се замислиш за трето, ти изпадна в паника.
— Не съм изпаднала в паника.
— Тогава, да кажем, че се стегна. Защо?
— Не е необичайно жена на моите години, с две поотраснали деца, да се стегне при намек за още едно бебе.
— Аха. Отново се стегна, когато казах, че искам момчетата да дойдат при мен утре.
— Не, просто вече имах планове…
— Няма смисъл да ме заблуждаваш, Червенокоске.
— Нещата се развиват твърде бързо, и то в посока, която не бях предвидила.
— Щом държиш да планираш всичко на този свят, навярно трябва да ти начертая карта, по дяволите.
— Мога да я начертая и сама. И няма смисъл да избухваш. Ти ме попита. — Стела се спря до висока конструкция, покрита с пасифлора. — Мислех, че на юг животът тече бавно.
— Когато те видях за първи път, ти ме вбеси.
— Много благодаря.
— Трябваше да се досетя какво ще последва — продължи той. Почувствах го като сърбеж между плещите. На място, което, колкото и да се мъчиш, не можеш да достигнеш, за да се почешеш. И на мен ми се иска нещата да се развиваха по-бавно. Общо взето не виждам смисъл да прибързвам в каквото и да било. Но знаеш ли, Стела, човек не може да планира кога ще се влюби. А аз се влюбих в теб.
— Лоугън!
— Очевидно е, че това те изпълва със страх. Мисля, че възможните причини са две. Или нямаш чувства към мен и се боиш, че ще ме нараниш, или изпитваш дълбоки чувства, които те плашат. — Откъсна един цвят с бели венчелистчета и дълги сини тичинки и го закрепи между виещите й се къдрици. Нехаен романтичен жест, в контраст с раздразнението в тона му. — Повече ми допада втората не само защото е в мой интерес, а заради това, което се случва и с двама ни, когато те целуна.
— Между нас има привличане. Химия.
— Знам каква е разликата. — Обхвана раменете й и задържа ръцете си върху тях. — Ти също, защото и двамата вече сме го преживели. Били сме влюбени, така че и двамата знаем.
— Мисля, че си прав. Донякъде затова ми се струва, че отношенията ни напредват твърде бързо. — Стела обхвана китките му и почувства силата и непоколебимата му воля. — Познавах Кевин цяла година, преди връзката ни да стане сериозна, и още една, докато започнем да говорим за бъдеше.
— Аз прекарах почти толкова време с Рей. Но ето ни сега, Стела. Ти си преживяла трагедия, а аз — раздяла поради стечение на обстоятелствата. Знаем, че за нищо няма гаранции, независимо колко дълго и старателно човек е кроил планове.
— Разбира се. Освен това, трябва да мисля не само за себе си.
— Тримата вървите в пакет. — Лоугън плъзна длани нагоре-надолу по ръцете й и се отдръпна. — Не съм глупак, Стела. И не се стремя да се сприятеля с децата ти, за да се добера до теб. Истински ги харесвам. Радвам им се, когато са край мен.
