— Нямам представа какво е.
— Сигурно си го виждал. — Роз нехайно потърка бузата си и остави на нея петно от кал. — Цветовете изглеждат точно като петльови гребени, яркочервени. Много популярно цвете.
— Аха. И ги слагаш в тези малки саксийки, защото…?
— Защото не обичат да пипат корените им, след като се развият. Засаждам ги съвсем млади, за да разцъфтят за клиентите през пролетта. Ще трябва да понесат само едно пресаждане. Едва ли проявяваш интерес.
— Не очаквах да проявя, но сякаш съм се озовал в напълно нов свят. Какво е това тук?
Роз повдигна вежди.
— Е, добре тогава. Нарича се матиола — летен шибой. Много е ароматно. Онези там, с жълтеникавите листа, са култивирани и ще разцъфнат през пролетта. Клиентите предпочитат да ги купуват с цвят и затова планирам разсаждането така, че да мога да им предложа избор. Този сектор е за едногодишни. Многогодишните са ето там.
— Дарба ли е нужна или дълги години учене и усъвършенстване? Откъде знаеш какво трябва да правиш? Как различаваш… петльов гребен от шибой, когато са още малки и неразцъфтели?
— И двете, плюс любов и натрупан опит. Занимавам се с градинарство още от дете. Спомням си как баба ми по бащина линия държеше ръката ми и ми показваше как да отъпквам пръстта около растенията. Най-ясните ми спомени за нея са свързани с градините на Харпър Хаус.
— Елизабет Маккинън-Харпър, съпруга на Реджиналд Харпър-младши — допълни Мич.
— Имаш добра памет.
— Прегледах някои списъци. Какъв човек беше тя?
Въпросът я изпълни с умиление и сантименталност.
— Добра и търпелива, стига да не я ядосваш. Тогава ставаше страховита. Наричаха я Лизи или Лизабет. Винаги носеше мъжки панталони, стара синя риза и сламена капела. Всички жени от Юга на определена възраст започват да носят капели, когато работят в градината, така е прието. Миришеше на евкалипт и мента от отварата, която използваше като средство против насекоми. Все още прилагам тази рецепта. — Роз взе друга саксия. — Липсва ми, въпреки че минаха близо тридесет години, откакто си отиде. Просто заспа в градината в един горещ летен ден. Подрязвала храстите и седнала да си почине. Вече не се събуди. Според мен това е идеалният преход.
— На колко години беше?
— На осемдесет и четири. Баща ми е бил късно родено дете, както и аз за него. Прекъснах тази семейна традиция, като родих и трите си деца млада.
— Разказвала ли ти е някога за Печалната невеста?
— Да. — Докато говореше, Роз продължи с разсаждането. — Тя беше Маккинън по рождение, не бе отраснала в къщата. Но твърдеше, че е видяла Невестата в деня, когато е починал свекърът й. Дядо ми беше Харпър, разбира се и бе отраснал в къщата. Ако сме определили правилно кога е живяла Амелия, навярно е бил бебе, когато е починала. Но тогава аз бях на осем години и не си спомням да съм го чувала да говори за нея.
— А родителите ти или пък други роднини?
— Отсега ли започват да текат безплатните часове, доктор Карнеги?
— Извинявай.
— Нямам нищо против. — Роз сложи етикет на новозасаденото растение и взе следващото. — Като се замисля, не съм научила много от баща си. Изглежда, мъжете от фамилията Харпър, а може би всички мъже, не обичат да говорят за подобни неща. Майка ми пък беше от жените, които драматизират твърде много и живеят с илюзията, че животът им е мъчение. Твърдеше, че я е виждала много често и че винаги изживявала голям стрес. Но мама непрекъснато се чувстваше стресирана от нещо.
— Водила ли е някакъв дневник? Или баба ти?
— Да, и двете. Още една стара традиция, която аз не следвам. Когато баща ми се оженил и довел съпругата си у дома баба ми се преместила в къщата за гости. След смъртта й той прегледа всичките й вещи. Помня, че го попитах за дневниците й, но каза, че са изчезнали. Не зная какво е станало с тях. Що се отнася до майка ми, пазя нейните. Ще ти ги дам, но не мисля, че ще откриеш нещо ценно.
— Все пак ще ги прочета. Лели, чичовци, братовчеди.
— О, цяла армия. Сестрата на майка ми се омъжи за трети път за някакъв британски лорд… или граф, преди няколко години. Живее в Съсекс и не се виждаме често. Има деца от първите си два брака, а те също имат деца. Баща ми беше единствено дете. Но неговият баща е имал четири по-големи сестри… дъщерите на Реджиналд.
— Да, имената им са в списъка ми.
— Не ги помня всичките. Имали са деца. Да видим дали ще се сетя — братовчедите ми Франк и Естер… и двамата са покойници от години, и децата им Лусърн, Боб и Миранда. Боби е загинал през Втората световна война. Лусърн и Миранда също отдавна не са между живите. Но и двете са родили деца, и някои от тях имат свои. После Оуен, Янси и… Мерилу. Мерилу живее в Билокс. Страда от старческа деменция и децата й се грижат за нея, доколкото могат. За Янси не бих могла да кажа нищо. Преди години се присъедини към пътуваща клоунска трупа и оттогава никой няма вести от него. Оуен е пламенен проповедник, чух, че сега живеел в Мейкън, Джорджия. Мога да те уверя, че ще откаже да разговаря с теб за призраци.
— Човек никога не знае.
Роз издаде неразбираем звук, продължавайки да работи.
— А братовчедка ми Кларис никога не се е омъжвала. Стигна преклонна възраст. Упорита сприхава старица. Живее в старчески дом в покрайнините на града. Не ми говори.
— Защото…?
— Наистина ставаш досаден.
— Неизбежно е.
— Не си спомням точно защо престана да ми говори. Не одобряваше това, че дядо ми и баба ми завещаха всичко на баща ми и мен. Все пак беше техен син, а тя е само племенница. Веднъж ни гостува, когато момчетата бяха още малки. Мисля, че тогава се отрече от мен, или по-точно, и двете се отрекохме една от друга. Не й харесваше как възпитавам децата си, а аз не можех да търпя критиката й и към тях, и към мен.
— Преди да се отчуждите, спомняш ли си някога да ти е говорила за Печалната невеста?
— Не, не си спомням. Братовчедка ми Риси главно се оплакваше или сърдито мърмореше. И съм сигурна, че задигна няколко вещи от къщата. Дребни неща. Не съжалявам, че не разговаря е мен.
— А дали ще поговори е мен? — попита Мич.
Роз се обърна и замислено се вгледа в лицето му.
— Може би, особено ако я накараш да мисли, че аз няма да одобря това. Ако решиш да посетиш старата сухарка не е зле да й занесеш цветя и шоколад. Избери „Годайва“ и със сигурност ще я впечатлиш. После заложи на чара си. Наричай я „мис Харпър“, докато не ти каже, че предпочита друго обръщение. Използва моминското си име и държи на етикета. Ще те разпитва за семейството ти. Дали имаш предци, участвали във войната между Севера и Юга. Ако в рода ти има някой янки, не споменавай за него.
Мич не можа да сдържи смеха си.
— Добих представа какъв тип жена е. Имам една стара леля, която е също като нея.
Роз посегна към хладилната чанта под плота и извади две бутилки вода.
— Сигурно ти е горещо. Аз така съм свикнала с жегата, че не я усещам.
— Очевидно влажният въздух, сред който работиш всеки ден, се отразява добре на кожата ти. Нежна е като английска роза. — Мич нехайно протегна ръка и докосна бузата й. Когато я видя да повдига вежди, бързо се отдръпна крачка назад. — Извинявай. Имаше малко кал…
— Още нещо, с което съм свикнала.
— Е… — Ръцете му трябваше да са заети с нещо, за да стоят далеч от нея. — Съдейки по това, което видях онзи ден, вече си готова за Коледа.
— Почти. А ти?
— Никакъв напредък. Чувствам се длъжен да ти благодаря още веднъж за съвета относно подарък за
