— Мич Карнеги не се вижда с никого.
— Да не би наскоро да е ослепял?
— Стига, Стела, знаеш какво имам предвид. Няма приятелка. — Хейли свали шапката си и прокара пръсти през светло кестенявите си коси, достатъчно дълги, за да ги връзва на стърчаща конска опашка. — И прекара повече от половин час в оранжерията при Роз, преди да дойде да си купи коледна елхичка. Харпър го изпрати при нея, без да я предупреди. Просто му казал да влезе и не й дал време поне да сложи червило.
— Просто така — да влезе? Как може да е толкова глупав?
— Точно това го попитах. Както и да е… Мич дойде тук мокър до кости, защото решил да поразгледа центъра. Каза, че ще отскочи и до къщата.
— Хейли — Стела откъсна поглед от монитора на компютъра си, — за какво намекваш?
— Просто споделям това, което узнах. Няма приятелка, както и тя няма приятел. — Хейли разпери ръце, насочи палците си един срещу друг и ги преплете. — Ще се виждат често. Освен секси, е и много мил. Убедих го да купи едно венче, три коледни звезди и кактус, плюс елхичката.
— Браво, Хейли!
— Най-хубавото беше, че не можа да ми откаже. Ако Роз не си пада по него, може би аз ще го хвана. Е, добре де — няма. — Тя се засмя, когато срещна укорителния поглед на Стела. — Би могъл да ми бъде баща, дрън-дрън. Но е идеален за Роз. Казвам ти — разбирам от тези неща. Не се ли оказах права за теб и Лоугън?
Стела въздъхна и се загледа в аквамарина на годежния си пръстен.
— Няма да споря по този въпрос. Въпреки че държа ние с теб просто да наблюдаваме, без да се бъркаме, признавам, че навярно ще стане доста забавно.
Четвърта глава
Докато работеше, Мич се сещаше да почисти апартамента си чак когато не остане свободно място за сядане или за чашите с кафе. Между отделните проекти се стараеше малко повече, поне да прибере и подреди дребните неща.
Ползваше услугите на почистваща фирма. Всъщност често се налагаше да търси нова. Никоя чистачка не издържаше дълго и колкото и да се срамуваше да го признае, вината бе главно негова.
Забравяше в кой ден да я очаква и избираше точно този ден, за да прави проучване, да се види със сина си за мач на „Хорс“ или кратко състезание по отбелязване на кошове. Може би Фройд имаше обяснение за това, но той не желаеше да се задълбочава твърде много.
Или пък чистачката пристигаше и се ококорваше, щом видеше колко работа я очаква. Първото й посещение оставаше и последно.
Но човек трябваше да положи усилия поне за празниците. Прекара целия ден в разместване на мебели, чистене и търкане и бе принуден да признае, че ако някои му плащаше за тази работа, и той щеше да напусне.
Все пак трябваше да въведе известен ред в апартамента си, за да може да вижда плотовете, тапицериите и столовете. Макар и да не се надяваше да ги запази живи за дълго, растенията, които Хейли го убеди да купи, наистина създаваха празнична обстановка.
А идеята за елхичка в саксия се оказа гениална. Сега, вместо да измъкне кутията с изкуствената елха от килера, дълго да се бори със заплетения кабел на лампичките и накрая да открие, че половината са изгорели, трябваше само да сложи веселото дръвче на високата декоративна поставка до прозореца си и да запали свещичките.
Закачи венчето на входната врата, сложи цъфналия кактус на масичката в хола и подреди трите коледни звезди на перваза над тоалетното казанче. Струваше му се добро място.
Тъкмо взе душ и нахлузи стари джинси и риза, когато гостът му за вечеря почука на вратата.
Бос, с все още мокра коса, Мич забърза през хола да отвори. И се усмихна на единствения човек, когото обичаше безрезервно.
— Ключа ли забрави?
— Исках да се уверя, че не съм сбъркал апартамента. — Джошуа Карнеги докосна с пръст зелените клонки. — Сложил си венец на вратата.
— Коледа е.
— Така казват.
Влезе и очите му, зелени като на баща му, се разтвориха широко.
Беше с няколко сантиметра по-висок от Мич, но също толкова слаб. Тъмните му коси бяха разрошени, но не защото бе забравил да ги подстриже като баща си, а защото се харесваше с тази прическа.
Носеше сив памучен пуловер с качулка и широки дънки.
— О! Наел си нова чистачка? Доволна ли е от заплащането?
— Нямах време да потърся. А и мисля, че вече всички почистващи фирми в Тенеси ме познават.
— Почистил си сам?! — Джош сви устни и направи кратка обиколка из хола. — Имаш кактус и е цъфнал даже.
— Ще ти го дам.
— Добре.
— Аз ще го уморя. Вече се задушава при мен. Не мога да се грижа за цветя.
— Е — Джош нехайно пощипна ухото си, — ще освежи обстановката в общежитието. Хей, готина елхичка. Със свещи.
— Коледа е — повтори Мич, когато синът му се наведе да помирише голямата червена свещ.
— Ароматизирани свещи. Освен това, ако не се лъжа, дори си минал с прахосмукачката. — Погледна баща си с присвити очи. — Срещаш се с жена.
— Не, нищо подобно. Искаш ли кока-кола?
— Да — Джош поклати глава и тръгна към банята. — Трябва да отида до тоалетната, ще поръчаме ли пица?
— Ти избираш.
— Пица — извика Джош. — С пеперони и салам. И много сирене.
— Артериите ми се запушват само като чуя за това — отвърна Мич, докато изваждаше две кутии кока- кола от хладилника. От опит знаеше, че момчето може да погълне почти цял пай само, но оставаше слабо като хрътка.
Толкова му се искаше и той отново да бъде на двадесет.
Позвъни в близката пицария, поръча голяма пица за Джош и средна вегетарианска за себе си.
Когато се обърна видя сина си облегнат на касата на вратата, с кръстосани крака обути в маратонки „Найк Зуум“.
— Имаш цветя в тоалетната.
— Коледни звезди. За празника.
— Виждаш се с жена. Може би все още не си я свалил, но със сигурност си набелязал някоя. Действай.
— Няма никаква жена. — Мич подхвърли едната кутия кока-кола на Джош. — Просто искам да посрещна празниците в чист апартамент.
— Има начин да те накарам да проговориш. Къде я срещна? Млада мацка ли е?
— Нищо няма да изкопчиш — засмя се Мич и отвори кутията си.
— Ще изплюеш камъчето.
— Няма камъче. — Влязоха заедно в хола. — Все още.
— Аха!
Джош се промъкна зад гърба му, отпусна се на дивана и повдигна крака на масичката.
— Повтарям, нищо няма да изкопчиш. Не бързай да казваш „аха“. Просто съм в празнично настроение. Завърших книгата, което означава, че скоро ще получа чек. Започвам нов интересен проект…
— Вече? Без да си отдъхнеш?
— Поех го преди доста време и най-сетне мога да му се посветя. По-добре е, отколкото да мисля за
