коледно пазаруване.
— Какво има за мислене? Остават две седмици.
— Е, това е моето момче. — Мич повдигна чашата си за тост. — Как са майка ти и Кийт?
— Добре. Чудесно. — Джош отпи голяма глътка от кутията си. — Тя е в предпразнична треска. Нали знаеш как е?
— Да. — Мич леко го потупа по коляното. — Няма за какво да се безпокоиш, Джош. Майка ти иска да бъдеш при нея за празниците. Нормално е.
— Заповядай и ти. Знаеш, че винаги можеш да дойдеш.
— Зная и го оценявам. Но е по-добре да си остана тук. Ще разменим подаръците си по-рано. За майка ти е важно да посрещнеш Коледа с нея. Заслужава го. Важно е и за теб.
— Ще ми бъде мъчно, че ти си сам.
— Сам, с купа овесена каша.
Винаги болеше, но Мич го бе заслужил.
— Можеш да отидеш при баба — предложи синът му.
— Моля те! — промълви той с измъчено изражение. — Как можа да го кажеш?
Джош самодоволно се усмихна.
— Не би било зле да облечеш костюма на елен, който ти подари преди няколко години.
— Съжалявам, но го подарих на един бездомник, който ще припечели нещо с него през този празничен сезон. Кога заминаваш?
— На двадесет и трети.
— Да се видим на двадесет и втори, ако е удобно за теб.
— Добре. Само трябва да предупредя Джули. Тя ще празнува или с майка си в Охайо, или в Ел Ей с баща си. Раздвоена е. Двамата я притискат и я карат да се чувства виновна и разкъсвана от чувство за дълг. Понякога казва, че й е писнало и не иска да вижда никого от тях. Или плаче, или е раздразнителна, или и двете.
— Ние, родителите, често караме децата си да страдат.
— Вие не ме карате. — Джош отпи още една глътка и разклати кутията. — Не желая да ставам сантиментален, но трябва да кажа, че двамата с мама никога не сте ме въвличали в личните си битки. Напоследък се замислям за това покрай ада, през който преминава Джули. Никога не сте ми причинявали нищо подобно. Не съм се чувствал раздвоен и никой от вас не ме е използвал като оръжие срещу другия. Това, което преживява Джули, ме накара да осъзная какъв късметлия съм. Просто исках да го споделя.
— Е… радвам се да го чуя.
— След тази сцена като във филм на „Холмарк“ искам още една кока-кола. След малко започва „Пригейм“.
— Ще го гледаме.
Мич взе дистанционното управление на телевизора. Запита се под каква ли звезда се е родил, за да го дари съдбата с такъв син.
— Супер! Чипс със сол и оцет!
Чу се отварянето на пакета и почукване на вратата. Мич се усмихна широко, стана и извади портфейла си, за да плати пиците.
— Не разбирам, Стела, просто не разбирам.
Хейли нервно крачеше из спалнята на Стела, а момчетата се плискаха с вода в банята.
— Тези секси сандали, от които ще ми излязат мазоли, или по-елегантните обувки с дебели подметки? — попита Стела и й показа краката си с по една обувка от двата чифта.
Тя се спря, за да ги огледа.
— Тези са секси. — Хейли посочи левия й крак.
— Боях се, че ще се спреш на другите. Е, добре.
Стела свали и двете обувки и прибра отхвърления чифт в гардероба си. Тоалетът й за вечерта бе сложен върху леглото, а предварително избраните бижута бяха на тоалетката.
Трябваше само да сложи момчетата да спят, да се облече, да се погрижи за прическата и грима си, отново да нагледа момчетата, да провери бебефоните и… Неспокойните стъпки и мърморенето на Хейли привлякоха вниманието й и я накараха да се обърне.
— Какво има? Защо си толкова нервна? Да не би да очакваш гадже тази вечер, за което не си ми казала?
— Не. Но има нещо общо с гаджета. Защо Роз е казала на Мич да си доведе компания за партито? Може би наистина ще го направи, защото, ако дойде сам, биха го взели за смотаняк. И двамата ще пропуснат страхотна възможност.
— Нещо ми убягва. — Стела сложи обиците си и се огледа. — Откъде знаеш, че Роз му е казала да си доведе компания? Как разбра?
— Имам си начини. Както и да е. Какво й става? Среща толкова привлекателен свободен мъж, кани го на парти в дома си… дотук — страхотно… Но му казва, че може да си доведе компания. Господи!
— Решила е, че трябва да го каже — от учтивост, предполагам.
— В любовта е като на война — няма място за учтивост, за бога! — С дълга въздишка Хейли се отпусна в единия край на леглото и повдигна крака, за да огледа своите обувки. — „Любов“, „война“ — и двете думи са от женски род. Ние, жените, трябва да владеем положението.
Стела потърка очи.
— Къде си чувала тези неща? Нима е възможно някой да знае как трябва да бъде?
— Продавала съм книги години наред. Чета много и не зная защо запаметявам и най-глупавите подробности. Но да си дойдем на думата — тук ще има парти, в нейния дом, и тя ще изглежда изумително. А той ще се появи с друга жена и ще провали всичко.
— Не мисля, че има какво да провали на този етап.
Хейли отчаяно задърпа косите си.
— Но
— Добре, ще видим. Но сега трябва да измъкна децата от ваната и да ги накарам да се пъхнат в леглата. После да се облека и да подложа краката си на мъчение с тези обувки, и то с единствената цел да подлудя Лоугън.
— Искаш ли помощ? За децата, не за да подлудиш Лоугън. Лили вече спи.
— Не, ще намокриш и измачкаш тоалета си, а изглеждаш фантастично. Иска ми се и аз да можех да нося такова червено. Много е секси.
Хейли сведе поглед към искрящо червената си къса рокля.
— Не мислиш ли, че е твърде…
— Не, смятам, че е страхотна.
— Е, ще сляза да видя дали мога да помогна на Дейвид с доставчиците или с нещо друго. Ще поискам да чуя неговото мнение за тоалета си. Разбира от мода.
Роз вече се намираше на долния етаж и се питаше дали е взела правилно решение. Може би трябваше да отвори балната зала на третия етаж. Беше просторна, разкошна и изискана. Но на първия, където имаше множество, по-малки стаи със запалени камини, бе по-топло и по-уютно.
Има достатъчно място, каза си тя, докато проверяваше разположението на масите, столовете, лампите и свещите. Остави всички врати широко отворени и знаеше, че гостите ще се разхождат из стаите и ще се възхищават на дома, който тя обожаваше.
Небето беше ясно и щяха да излизат и на терасите. Ако станеше твърде хладно, имаше калорифери. Имаше и маси, столове, свещи и коледни лампички по дърветата, а и прожекторите край пътеките в градината светеха.
За бога, човек би си помислил, че това е първият прием, който организира.
От доста време в тази къща не бе имало толкова разточително празненство. Въпреки че бе свела списъка на гостите до възможно най-малко имена, знаеше, че ще стане претъпкано.
Размина се с доставчиците и допълнителния персонал, които сновяха навътре-навън, и излезе. Да,
