сестра ми.
— Значи си купил кашмирен пуловер.
— Нещо, което продавачката нарече „жилетка“ и каза, че колкото и да има една жена, никога няма да й бъде в повече.
— Напълно вярно.
— Добре. Е, ще положа още усилия през следващите няколко дни. Ще извадя елхата, ще сложа лампичките.
— Ще я извадиш?! — Погледът, който Роз му хвърли, издаде съжаление, а може би презрение. — Това означава, че имаш изкуствена.
Той пъхна ръце в джобовете си и бавно се усмихна.
— Най-лесно е. Удобно за апартамент.
— Като си спомня в какво състояние беше дифенбахията ти, може би наистина така е най-добре.
— В какво състояние?
— На растение, което ти бавно убиваше. Онова, което взех, когато дойдох в апартамента ти за първата ни среща.
— Аха, ясно. — Тогава тя носеше елегантен костюм и обувки с висок ток, с които краката й изглеждаха безкрайно дълги. — Оправи ли се?
— Вече е добре, но няма да ти я върна.
— Бих искал поне да я виждам понякога.
— Това може да се уреди. Следващата събота в къщата ще има тържество. В девет. Заповядай, ако желаеш. Можеш да си доведеш и компания, разбира се.
— С удоволствие. Имаш ли нещо против да отида до къщата, за да разгледам библиотеката? Или не е удобно?
— Разбира се, че нямам. Само ще се обадя на Дейвид да го предупредя, че ще наминеш.
— Добре. Тогава ще те оставя да работиш. Благодаря, че ми отдели време.
— Имам предостатъчно.
Трудно му бе да повярва.
— Ще ти се обадя. Всичко тук е чудесно, Розалинд.
— Така е.
Когато Мич излезе, тя остави инструментите и отпи голяма глътка вода. Не беше наивно младо момиче, което се изчервява и тръпне от вълнение при допира на мъжка ръка до лицето си. Но я бе обзело странно, приятно чувство, когато пръстите му леко докоснаха бузата й и срещна погледа му.
„Като английска роза“, повтори си тя и се усмихна. Преди време би могла да се сравни е това цвете, крехко и обсипано с капчици роса. Обърна се и погледна едно от жилавите растения, от които вземаше резници и издънки. Сега по-скоро приличаше на тях — силна и издръжлива.
„Добре че съм такава“, каза си тя, когато отново се залови за работа.
Въпреки силния дъжд, Мич се поразходи между постройките и започна да изпитва още по-голямо уважение към Роз и създаденото от нея. „Изградила го е почти сама“, помисли си той. Несъмнено бе наследила прилично състояние от фамилията Харпър, но за постигането на всичко това не трябваха само пари.
Нужни бяха идеи и упорита работа.
Нима наистина бе изрекъл онзи глупав, банален комплимент за кожата й? „Английска роза“, мислено повтори Мич и поклати глава. Едва ли тя го чуваше за първи път.
Във всеки случай не се оказа особено уместен. Сравнението с нежна английска роза не й подхождаше. „По-скоро черна роза — реши той, — висока, стройна и екзотична. Малко надменна и невероятно секси“.
Бе научил доста за живота й от разговора в оранжерията. Както и за характера й. Бе загубила обичната си баба в крехка възраст. По всичко личеше, че не е била близка с родителите си, които също бе загубила. Живите й роднини се намираха далеч и, изглежда, не поддържаше връзка с никого от тях.
Освен синовете си, нямаше други близки.
След смъртта на съпруга си бе разчитала единствено себе си при отглеждането на трите момчета.
Но не бе доловил в нея никакво самосъжаление и определено — никаква слабост.
Независима, пряма, силна. Но имаше и чувство за хумор и добро сърце. Спаси го в трудната ситуация да избере играчка за малко момиченце и прие дилемата му с насмешка.
Сега, когато най-сетне бе започнал да я опознава, нямаше търпение да разбере повече.
Например историята с втория й съпруг и развода. Не го засягаше, разбира се, но любопитството му бе оправдано. Искаше да се добере до подробностите. Нямаше да е трудно. Хората бяха словоохотливи.
Трябваше само да им задава въпроси.
Импулсивно тръгна обратно към градинарския център. Няколко клиентки разговаряха и кимаха към коледните звезди и някакво кактусоподобно растение с розови цветове. Мич едва успя да прокара пръсти през вече мокрите си коси, когато погледът на Хейли се насочи право към него.
— Доктор Карнеги, каква приятна изненада!
— Казвай ми Мич. Как си, Хейли, как е бебето?
— И двете сме добре. Но… вие сте вир-вода! Да ви донеса ли кърпа?
— Не, няма нужда. Не можах да сдържа любопитството си и поразгледах.
— Аха! — Лицето й засия, по детински невинно. — Роз ли търсехте?
— Намерих я. Ще отскоча до къщата, за да видя мястото, на което ще работя. Но бих избрал някоя от тези малки елхички. От вече украсените.
— Много са сладки, нали? Идеални са за малък апартамент или офис.
— По-красиви са от старата изкуствена елха, която с мъка сглобявам всяка година.
— И носят уханието на Коледа. — Придружи го до тях. — Коя ви харесва най-много?
— Ами… ето тази.
— Обожавам червените панделки и малките фигурки на Дядо Колела. Ще ви донеса кутия.
— Благодаря. Как се наричат тези цветя?
— Коледни кактуси. Нали са прекрасни? Харпър ги добива с присаждане. Някой ден ще ми покаже как. Трябва да вземете поне един. Изглеждат толкова празнично. И цъфтят по Великден и Коледа.
— Не умея да се грижа за растения.
— Е, не изискват много грижи. — Големите й бледосини очи не се откъсваха от него. — Живеете в апартамент нали? Ако вземете елха, кактус и няколко коледни звезди, ще имате чудесна украса за празниците. Ако решите да поканите някого, няма за какво да се безпокоите.
— Не мисля, че синът ми ще обърне внимание на някакъв кактус.
Хейли се усмихна.
— Може би, но ако някоя дама намине за по едно питие по празниците?
— А… напоследък бях твърде зает с книгата.
— Навярно привлекателен необвързан мъж като вас не може да се отърве от обожателки.
— Не. Отдавна… Хм!…
— Трябва да вземете и венче за вратата си.
— Венче.
Усетила, че го обзема отчаяние, тя докосна ръката му.
— Да ви покажа ли какви имаме? Сама украсих някои от тях. Виждате ли това? Ухае толкова приятно на бор. Какво е Коледа без венец на вратата?
Мич се предаде.
— Умееш да убеждаваш.
— Добра съм — засмя се тя и избра едно венче. — Най-много ще подхожда на елхичката ви.
Придума го да купи и венчето, и три малки коледни звезди, и кактуса. Изглеждаше развеселен и малко замаян, докато Хейли му издаваше касова бележка и опаковаше покупките.
Когато той излезе, реши, че е узнала достатъчно.
Втурна се в офиса на Стела.
