Дръпна панделката и повдигна капака. Вътре имаше миниатюрен часовник с филигранна рамка.
— Прекрасен е! Наистина е прекрасен.
— Хобито ми е да колекционирам антики. Нищо чудно, като се замисли човек. Предположих, че собственичката на такава къща си пада по старинните неща. На гърба има посвещение. То ме привлече.
Роз обърна часовника и го прочете.
Л., брой часовете. Н.
— Трогателно. Романтично. Чудесен е, Мич. Определено не го заслужавам за това, че просто избрах една играчка.
— Когато го видях, веднага се сетих за теб. Роз го погледна и той поклати глава. — Долавям дяволит блясък и очите ти. Не мога да отрека. Видях го и си помислих за теб.
— Често ли се случва?
— Да мисля за теб ли?
— Не, да си спомниш за някоя жена и да решиш да й направиш романтичен подарък.
— Понякога. Всъщност не беше се случвало от доста време. А на теб?
Роз леко се усмихна.
— Също. Много ги благодаря. Искам да го занеса горе. Какво ще кажеш да те запозная с… а, ето я Стела. Никой не може да ти помогне да намериш мястото си на прием така добре, както нашата Стела.
— Здравей, Мич. — Стела му подаде ръка. — Радвам се да те видя отново.
— Аз също. Цялата сияеш — отбеляза той. — Сигурно е от любов.
— Мога да го потвърдя.
— Как са момчетата?
— Чудесно, благодаря. Вече спят горе и… О!… — възкликна тя, когато видя часовника. — Толкова е сладък. Романтичен и нежен.
— Прекрасен подарък, нали? — съгласи се Роз. — За една съвсем дребна услуга.
— Нямаше да кажеш, че е дребна, ако беше чула реакцията на сестра ми и племенницата ми по телефона — възрази Мич. — Не само официално ми простиха, а и сега се радвам на ролята на любим вуйчо.
— Е, тогава очевидно го заслужавам. Стела, нали ще разведеш Мич из стаите? Искам да оставя това горе.
— Разбира се.
Стела забеляза, че погледът му проследи Роз до вратата.
— Ще ти задам само един въпрос, преди да започнем обиколката. Тя среща ли се с някого? — тихо попита Мич.
— Не.
Той се усмихна и я хвана под ръка.
Роз се придвижи до фоайето и продължи нагоре по стълбите. Спомни си как бе изкачила същите стъпала по време на друг прием, заслушана в гласовете и музиката зад гърба си, и секунди по-късно бе сложила край на един брак.
Не беше наивна и отлично знаеше, че Мич цели тя да се замисли дали би проявила интерес към нова връзка. Струваше й се странно, че отговорът й не бе категорично „не“. „Странно е — каза си Роз, докато вървеше към спалнята си, — че не съм сигурна в отговора“.
Влезе в стаята и сложи малкия изящен часовник на тоалетката. Не можа да сдържи усмивката си, когато прокара пръсти по него. „Много оригинален подарък — помисли си тя. — И много хитър“, добави циничната й страна. Но жена, преживяла два брака, имаше право на известна доза цинизъм.
Навярно един флирт с него би бил интересен, дори забавен, а и тя изпитваше нужда от страст в живота си. Но същевременно щеше да се окаже и сложна, напрегната връзка. А можеше и да попречи на работата, за която го беше наела.
Щеше да му позволи да публикува книга за историята на семейството й и бе неизбежно до известна степен да се сближат. Но нима би рискувала да влезе в интимни отношения с мъж, който, ако страстта охладнееше, има възможност да очерни нея и семейството й в печатно издание?
От горчивия си опит с Брайс Кларк знаеше какво може да загуби.
„Трябва сериозно да помисля“, каза си тя и вдигна поглед към огледалото.
Видя не само своето лице, поруменяло от мислите, които се въртяха в главата й, а и нечий блед силует зад себе си.
Затаи дъх, но не подскочи от уплаха. Не се обърна. Просто остана там и погледът и срещна този на Амелия.
— Не сме се виждали от доста седмици — спокойно каза Роз. — Предполагам, че би ме посъветвала да го разкарам. Не обичаш мъжете, а, Амелия? Момчетата, децата — да, но мъжете са нещо друго. Само мъж може да изпълни една жена с толкова гняв. Зная. Някой от рода ми ли го е събудил у теб?
Не последва отговор, но не го и очакваше.
— Ще довърша монолога си, като кажа, че трябва сама да взема решение, както винаги. Ако допусна Мичъл в живота си и в леглото си, и приятните изживявания, и последиците ще бъдат за мен. — Бавно си пое дъх. — Но ще ти обещая едно. Каквото и да се случи между нас, няма да се откажем да разкрием истината за теб. Не и сега, когато най-сетне започнахме да я търсим.
Силуетът започна да чезне, но Роз усети как нещо докосна косите й, сякаш нечии пръсти леко ги погалиха и стоплиха, макар да я лъхна хлад.
Подпря се с две ръце на тоалетката, за да възвърне равновесието си. После старателно освежи устните си с червило, сложи още парфюм на шията си и се отправи обратно към компанията.
Мислеше, че ласката на един призрак е достатъчен шок за една вечер, но я очакваше нов.
Във фоайето стоеше Брайс Кларк.
У нея се надигна ярост, гореща и неудържима. Представи си как се нахвърля върху него с обиди и ругатни, пребива го до безсъзнание и го изхвърля през вратата.
За миг това видение беше толкова ясно и натрапчиво, че реалността около нея започна да избледнява и да се губи. Не чуваше нищо, освен нахлуващата в главата и кръв.
Той изглеждаше безкрайно щастлив, докато помагаше на нейна позната от градинарския клуб да свали наметката си. Роз се притисна към колоната до стълбището, успя да обуздае гнева си и вече бе почти сигурна, че ще се сдържи да не размаха юмруци.
Направи последната крачка.
— Здравей, Манди — каза тя.
— О, Роз! — глуповато се засмя Аманда Оувърфийлд и я целуна няколко пъти по двете бузи. Бе на възрастта на Харпър и Роз знаеше, че е кротка, наивна и богата жена. Наскоро разведена, от лятото живееше отново в Мемфис. — Къщата ти е
— Познаваме се.
— Роз, изглеждаш великолепно, както винаги.
Той опита да се наведе към нея, сякаш за да я целуне. Знаеше, че всички разговори край тях са замлъкнали и гостите ги наблюдават, слушат и очакват развитието.
Роз прошепна съвсем тихо:
— Докосни ме и ще напъхам топките ти в гърлото.
— Поканен съм като гост в дома ти. — Брайс говореше с любезен тон, но достатъчно силно, за да го чуят всички любопитни. На лицето му се изписа учудване и обида. — Грубостта не ти отива.
— Не разбирам. — Кършейки пръсти, Манди гледаше ту него, ту нея. — Не разбирам.
— Не съм изненадана. Манди, би ли излязла заедно с кавалера си и с мен за момент?
