Роз чу гневна ругатня зад гърба си и положи неимоверно усилие да остане със спокойно изражение. Обърна се и сниши глас:
— Харпър, моля те, недей.
Когато направи крачка встрани, за да препречи пътя му, Харпър отмести поглед от Брайс към нея.
— Да приключим веднъж завинаги.
— Аз ще се погрижа. Остави ме да се справя сама. — Роз потърка рамото му и усети, че мускулите му треперят. — Моля те!
— Не сама.
— Само две минути. — Целуна сина си по бузата и прошепна в ухото му: — Той иска да стане скандал. Няма да му доставя това удоволствие. Две минути, скъпи. — Обърна се. — Манди, да поизлезем на чист въздух, а?
Тя хвана другата жена под ръка.
Брайс не се предаде.
— Много подло от твоя страна, Розалинд. Ставаш за срам пред гостите си. Надявах се поне да бъдем учтиви.
— Тогава надеждите ти са разбити.
Забеляза промяната в изражението му, когато надникна над рамото й. Проследи погледа му и видя Мич да застава до Харпър, а Лоугън и Дейвид да се придвижват към фоайето. Лицата им определено бяха далеч по-малко
— Кой е негодникът? — Въпросът на Мич бе почти прошепнат, но достигна до нея, както и отговорът на Харпър:
— Брайс Кларк. Боклукът, който майка ми изхвърли оттук преди няколко години.
Роз придърпа Манди навън. Брайс беше идиот, който с радост би влязъл в схватка с Харпър пред гостите. Но не би дръзнал да предизвика четирима силни и разгневени мъже дори заради удоволствието да я злепостави в собствения й дом.
Убеди се в това, когато той сковано излезе през вратата зад нея. Роз я затвори.
— Манди, това е бившият ми съпруг. Онзи, когото заварих в спалнята по време на подобно тържество, с ръце върху голите гърди на обща позната.
— Това е долна лъжа. Не е имало нищо…
Роз рязко извърна глава.
— Можеш да разкажеш на Манди своята версия, когато не стоиш на прага ми. Не си добре дошъл тук. И никога няма да бъдеш. Ако отново влезеш в имота ми, ще повикам полицията и ще бъдеш арестуван за незаконно проникване в чужда собственост. Можеш да заложиш жалкия си измамнически задник, че ще те осъдя. А сега ти давам точно една минута да се качиш в колата си и да изчезнеш. — Обърна се и се усмихна на ужасената млада жена. — Манди, ти можеш да останеш, разбира се. Ще се погрижа някой да те изпрати, ако желаеш.
— Мисля… мисля, че трябва да тръгвам.
— Е, добре тогава. Ще се видим на сбирката в понеделник. Весела Коледа. — Отдръпна се назад, но не отвори вратата. После отново се обърна към Брайс: — Мисля, че ти остават около четиридесет секунди, преди да вляза и да позвъня на полицията.
— Вече всички вътре знаят каква си — извика той и повлече Манди към колата си.
— Сигурна съм, че знаят.
Роз изчака, докато запали и потегли с бясна скорост.
Едва тогава сложи ръка на свития си стомах и стисна клепачи, за да овладее напиращия гняв и да преглътне срама.
Два пъти си пое дълбоко дъх, вдигна глава и се върна във фоайето.
Усмихна се чаровно и подаде ръка на Харпър.
— Е — каза тя и леко стисна пръстите му, докато оглеждаше любопитните лица, — чувствам нужда да пийна нещо.
Пета глава
Тържеството свърши и гостите си тръгнаха, но Роз все още не можеше да се успокои. Ако се прибереше в спалнята си, щеше само да крачи нервно, да си припомня случката и да се терзае заради личното си унижение.
Вместо това, излезе на терасата с голяма чаша кафе, за да се наслади в уединение на хладната нощ. Седна между включените калорифери, загледа се в примигващите лампички и докато отпиваше, дълбоко се замисли.
Знаеше, че Харпър й е сърдит, защото му бе попречила да изхвърли Брайс от къщата. Типично за млад мъж на неговата възраст, той вярваше, че грубата сила може да реши проблема. Но я обичаше достатъчно, за да обуздае гнева си след молбата й. Поне този път го бе потиснал.
При единствения предишен опит на Брайс да влезе в дома й неканен, Роз се оказа твърде шокирана, за да спре Харпър или Дейвид. Тогава двамата насиниха жалкия му задник, а тя прояви слабост, като си позволи да изпита задоволство, че синът й е дал добър урок на негодника. Но какво бе решил с това?
Брайс бе постигнал своето, както и този път. Бе успял да я разстрои.
Колко дълго трябваше да плаща за една-единствена глупава грешка?
Когато чу вратата зад гърба си да се отваря, Роз се напрегна. Не желаеше да разговаря за грозната сцена с Дейвид или Харпър, не желаеше никой мъж да милва косите й и да я успокоява.
Искаше да поседи и поразмишлява сама…
— Не знам за теб, но аз бих хапнала шоколад.
Изненадана, Роз проследи Стела с поглед, докато слагаше подноса на масата.
— Мислех, че си легнала.
— Винаги се помотавам след голям купон. Тези шоколадови петифури привлякоха вниманието ми, когато надникнах в кухнята.
Роз забеляза, че е сварила чай, и си спомни, че Стела не е от хората, свикнали да пият кафе късно вечер. Бе подредила няколкото останали петифури в изящна чинийка.
— И Хейли щеше да слезе, но Лили се събуди. Сигурно й пониква зъбче, защото не се успокоява. Красиво е тук навън. Средата на декември е, а е прекрасно. Студът все още не хапе.
— Да не би да си посещавала курс по празни приказки, на който са те учили, че първата тема трябва да е времето?
Преди този ироничен тон щеше да накара Стела тактично да замълчи, но тези дни бяха минало.
— Мисля, че времето винаги е подходяща тема, особено за разговор между градинари — продължи тя. — Следващата ми реплика щеше да е за прекрасните коледни звезди тази година, но ще я пропусна. — Избра си петифура и отхапа от нея. — Шоколадът е натурален. Господи, трябва да канонизират за светец човека, който е измислил тези неща.
— Попитай Хейли. Ако не знае кой е направил първите петифури, ще проучи.
Щом малките шоколадови сладкиши се намираха там, Роз не виждаше причина да не си вземе от тях.
— Тук съм от около година — заговори отново Стела.
— Обикновено след подобни думи следва намек за повишение.
— Нямах предвид това, но е добра идея. Работя за теб от близо година, живея в дома ти. Второто вече продължава по-дълго, отколкото възнамерявах.
— Няма смисъл да се местиш сега, а после, когато се омъжиш за Лоугън, още веднъж.
— Оценявам разбирането ти и съм ти благодарна, че спестяваш на децата ми стреса от преместването. Честно казано, въпреки че с нетърпение очаквам да се омъжа и да се настаня у Лоугън… особено откакто се заех с къщата, всичко тук ще ми липсва. Както и на момчетата.
— Радвам се да го чуя.
— Въпреки случилото се през пролетта, а може би донякъде заради него, се привързах към тази къща. И към теб.
