един покрив с тях през тези два дни, щеше да е съкровен за нея.
Забавно беше да гледа как се закачат с момчетата на Стела или как Харпър люлее капризничещата Лили на ръце. Струваше си да стои начело на този дълъг семеен влак.
— Искам да ти благодаря, че позволи Лоугън да остане тук тази нощ. — Стела се настани на дивана до нея.
— Бъдни вечер е. Обикновено в хана ни се намира място за всеки.
— Знаеш какво имам предвид и може би е глупав каприз от моя страна, но наистина искам да прекараме първата си Коледа заедно в неговата… в
— Намирам това за много трогателно и сантиментално и егоистично се радвам, че всички сте тук тази вечер. — Загледа се в Хейли, която вдигна Лили от пода преди тя да допълзи до елхата. — Радвам се, че в къщата има деца. Остин! — извика, когато средният й син започна да жонглира с три ябълки от купата. — Не в приемната.
— Позната песен, чувал съм я толкова пъти, че мога да я изтананикам по всяко време. — Високият и строен млад мъж с чупливи руси коси като на баща си намигна на Гевин и завъртя ябълките още веднъж. — „Не в приемната Остин, не в приемната“ — напевно занарежда той, докато синовете на Стела се заливаха от смях, после им хвърли по една ябълка и захапа третата.
— Заповядай, мамо. Опитай това вино. — Най-малкият Мейсън, седна на страничната облегалка и й подаде чаша. В сините му очи имаше дяволит блясък, който бе предупреждение, че брат му си търси белята. — Остин, знаеш, че приемната е свещена територия. Не бива да жонглираш тук. Особено с нещо като, да кажем, обувки.
— Можеш да жонглираш с обувки?! — Поразен, Люк се ококори срещу Остин.
— Мога с всичко. За това се изисква изключителен талант и ловкост.
— За съжаление, не можах да го убедя да избяга от къщи и да стане циркаджия, когато беше на осем години.
Харпър пое Лили, щом детето се раздвижи в скута на Хейли и протегна пълните си ръчички към него.
— Ще пожонглираш ли с моите? — попита Люк.
— Дай едната.
— Остин! — Роз въздъхна примирено и отпи глътка вино. — Ако счупиш нещо, ще те накажа да не излизаш.
— Още една позната песен. Да видим дали ще се справя с предизвикателството. Лоугън, тази обувка изглежда достатъчно голяма, за да побере четиричленно семейство. Дай ми я.
— Ако ти я дам, ще те накажат, а мен ще ме уволнят. Наречи ме страхливец, но скоро ще трябва да храня две подрастващи момчета. — Протегна ръка и смушка Гевин в ребрата. — А те ядат като прасенца.
— Грух! — Имитирайки лакомо животно, Гевин грабна бисквита и я пъхна цялата в устата си. — Грух- грух.
— О, дай му я, Лоугън. — Роз махна с ръка. — Иначе остане недоволен.
— Да потърсим и трета. — Огледа всички и се спря на Хейли. Какви хубави, нежни крачета, ще ми дадеш ли една от своите, сладурче?
Хейли се засмя.
— Нежни колкото издути наденички. — Но свали обувката си.
— Харпър, отнеси стъкления сервиз на баба си на безопасно място — нареди Роз. — За да не пострада от перченето на брат ти.
— Предпочитам термина
— Спомням си как подобно представление коства на мама една лампа — каза Харпър, докато преместваше ценните чупливи вещи. — А на нас тримата и на Дейвид, ако паметта не ми изневерява, домашен затвор.
— В буйната ми зелена младост — потвърди Остин. След като подхвърли трите обувки няколко пъти за проба, започна да жонглира. — Както виждате, след онзи срамен инцидент развих уменията си.
— Не е зле човек да има резервен вариант за кариера — отбеляза Мейсън. — Би могъл да припечелваш добре на Бийл Стрийт.
Въртящите се обувки разсмяха Лили и тя заподскача в скута на Харпър. Роз остана със затаен дъх до дълбокия поклон на Остин.
Той хвърли обувката обратно на доволния Люк.
— Можеш ли да ме научиш?
— И мен! — настоя Гевин.
— Тя ще каже „не в приемната“ — заяви Остин, преди Роз да отвори уста. — Ще ви преподам първия урок утре, но навън, далеч от гнева на мама.
— Тя е шеф на всички — каза Люк със сериозен тон.
— Скъперници. Щом никой не е в настроение да хвърля пари, ще се задоволя с една бира. — Остин върна обувката на Лоугън и се приближи към Хейли. — Е, Пепеляшке да видим дали е по мярка. — Артистично се наведе, за я сложи на крака й, и намигна на Харпър над главата й. — Пантофката пасна. — Хвана ръката й и я целуна. — Трябва да се оженим веднага щом се върна от кухнята.
— Така казват всички. — Хейли кокетно завъртя очи срещу него.
— Ще донесеш ли една бира и за мен? — попита Мейсън.
— Приемам и други поръчки. — След като чу още няколко желания. Остин отново погледна Харпър. — Нали ще ми помогнеш да ги донесем?
— Разбира се.
Подаде Лили обратно на Хейли и тръгна след брат си към кухнята.
— Няма да пропусна това — прошепна Мейсън на майка си и затътри крака след тях.
— Хубавица е тази наша братовчедка Хейли, а? — подхвърли Остин.
— Винаги си имал навик да изтъкваш очевидното.
— Тогава мога да добавя, че си пада по мен.
— Друг твой навик е да преценяваш жените погрешно.
— Почакайте — намеси се Мейсън. — Трябва да намеря нещо за писане, за да отбелязвам точките.
— Има най-сладките устни на света. Едва ли си ги забелязал, братко, щом не е нещо, което расте в саксия.
Взе бутилка бира и отпи направо от нея, въпреки че Харпър извади халби.
— Би ти позволила да впиеш дебелите си устни в нейните само ако е припаднала и се нуждае от дишане уста в уста.
— Който стреля, той улучва. Впрочем аз съм лекарят тук — напомни им Мейсън. — Ако се нуждае от изкуствено дишане, на мен се полага да бъда първи. Намира ли ни се някакъв чипс?
— Обзалагам се на десет долара, че Хейли не мисли така. — По стар навик Остин седна на плота. — Какво ще кажеш да влезеш в ролята на бавачка, докато аз се поразходя с младата ни гостенка в градината? Досега не съм те чул да казваш, че си й хвърлил око.
— Не е единственото момиче на света. — Харпър грабна бирата от брат си с гневен жест и отпи голяма глътка. — Какво ви прихваща, та говорите така за нея? Трябва да проявявате малко повече уважение. Щом сами не го осъзнавате, да поизлезем навън и да ви дам един урок.
Остин се усмихна и повдигна пръст срещу Мейсън.
— Казах ли ти? Набелязал я е.
— Да, очевидно е хлътнал по нея. Що за кухня е това, щом няма чипс?
— В килера, на горния рафт — подвикна Роз от прага. — Как можа да си помислиш, че съм забравила за вродената ти слабост? Остин, ще престанеш ли да дразниш брат си, поне засега?
— Едва започвам.
— Ще се наложи да отложиш тази част от празничните си развлечения. — Надникна в кухнята и се усмихна, когато Мейсън издаде радостен вик при вида на пакетите чипс. — Имаме гости и би трябвало поне
