— Случилото се снощи няма нищо общо с историята на семейството ми.
— Не съм съгласен. Свързано е с теб, както и… всичко друго, което става в тази къща.
Можеше да го отпрати достойно, както Брайс Кларк, но не биваше да постъпва така с него само защото бе искрен и прям.
— Ще човъркам, Роз. За това си ме наела и невинаги ще бъда тактичен. Ако искаш да постигна някакъв напредък, трябва да свикнеш.
— Не виждам как злополучният ми и за щастие кратък втори брак би могъл да има нещо общо с Печалната невеста.
Нямаше нужда да вижда очите й, за да усети студенината. Долови я в гласа й.
— Невеста. Независимо дали е била такава, всички от семейството ти са я наричали така. Когато тя се… разкри пред нас миналата пролет — каза той, — ти сподели, че никога не те е тормозила заради връзките ти с мъже и втория ти брак, както тормозеше Стела.
— Стела има малки деца. Моите са пораснали.
— Все пак са твои деца.
Раменете й се отпуснаха, когато се наведе да събере няколко малки клонки и да ги пъхне в устата на мелачката.
— Разбира се.
— Тогава можем да направим извода, че не се е чувствала застрашена от Брайс… що за глупаво име е това впрочем? Или е смятал, че вече си изпълнила майчинския си дълг и сексуалният ти живот не я засяга. Или след определен момент престава да се явява на когото и да било от къщата.
— Със сигурност не е третото, защото наскоро я видях.
— След месец юни?
— Само преди няколко дни, а снощи отново.
— Интересно. Какао правеше ти? А тя? Трябва да взема бележника си.
— Нищо особено. Просто се появи и изчезна. Не очаквам да разрешиш загадката защо се явява и на кого. Искам само да разбереш коя е.
— Едната загадка е свързана с другата. Наистина трябва да поговорим в удобно за теб време. Сега явно не е подходящ момент. Бихме могли да вечеряме заедно утре, когато си свободна.
— Не е нужно да ме каниш на вечеря, за да узнаеш това, което ти е необходимо.
— Ще е приятно, освен ако нямаш строг принцип да не смесваш бизнеса и удоволствието и се наложи да чакам, докато завърша този проект, за да те поканя.
— Приключих със срещите, Мич. Завинаги.
— Думата среща ме кара да се чувствам, сякаш съм се върнал в колежа или още по-лошо — в гимназията. — Протегна ръка и вдигна очилата й. Погледна я право в очите. — Добре, да кажем, че просто искам да излезем заедно.
— Това е моето определение за
— Засега ще се разберем само кога да поговорим във връзка с проучването. През следващите две седмици ще съм свободен, така че ми кажи кога ще имаш възможност за продължителен разговор. Или ми се обади у дома.
— Добре.
— Ще вляза да свърша малко работа и ще те оставя да довършиш своята — Щом Мич тръгна, тя посегна към ключа на мелачката. — Роз, ако някога промениш решението си за вечерята, кажи ми.
— Обещавам.
Включи машината и пъхна поредната клонка.
Роз работи до здрач и подреди инструментите си, преди да изкачи стъпалата до терасата на втория етаж и външната врата за стаята си.
Искаше да вземе дълъг горещ душ, да облече чисти дрехи и да си налее чаша студено вино. „Не — каза си, — по-добре мартини“. От превъзходното мартини на Дейвид — с екзотични маслини, с които криеше откъде се снабдява. После щеше да си направи сандвич с онази страхотна шунка, останала от предишната вечер. Може би щеше да прекара по-голямата част от вечерта да скицира идеи за цветарския магазин. После щеше да разгледа мострите на чували за пръст с фирмени емблеми, които Стела бе подготвила за нея.
„Любовни срещи“, помисли си тя, когато свали дрехите си и пусна душа. Нямаше време, а определено нямаше и желание за това на този етап от живота си. Дори при покана, отправена от много привлекателен, интелигентен и интересен мъж.
При това, когато я бе видял цялата в трески.
Защо не можеха просто да правят секс, за да разсеят напрежението?
„Защото не съм устроена така“, призна си тя. Нямаше за какво да съжалява. Трябваше да има нещо… повече, за да се разголи пред мъж, в буквален и преносен смисъл.
„Харесвам го много“, помисли си Роз, докато стоеше с отметната назад глава и горещата струя обливаше лицето и раменете й. Впечатли се от реакцията му при страховитата сцена през пролетта, възхищаваше му се — особено сега, след като ме минало време, — че се притече на помощ без колебание и преценяване на риска.
Повечето мъже щяха да се оттеглят и напълно да отхвърлят идеята да работят за нея в къща, обитавана от дух, който може да стане опасен.
Е, спечели симпатията й и когато го видя да се измъчва заради един подарък на дете. Виждаше се, че отчаяно желае да направи верния избор, и това се оказа точка в негова полза.
Ако Роз броеше точките.
Ако решеше отново да нагази във водите на интимните отношение, щеше да е с мъж като него. С човек, с когото може да води интересни разговори, който я привлича и вълнува.
Не бе за пренебрегване и фактът, че е „секси гадже“, както го определяше Хейли.
Но отново си спомни как приключи последната й връзка.
Знаеше, че е глупаво да има скрупули заради нищожество като Брайс. Тогава
Вън.
„Добре“, каза си, когато спря водата и посегна да вземе кърпа. Може би щеше да помисли, само да помисли върху поканата на Мич за вечеря. С единствената цел да докаже на себе си, че няма да позволи на Брайс да влияе върху живота й по какъвто и да било начин.
Просто вечеря, непринуден разговор, съчетаване на работата с удоволствието. Щеше да прекара приятна вечер, ако се решеше на тази стъпка. Не би имала нищо против лично сближаване с него. Всъщност би могло да се окаже и полезно да го опознае по-отблизо.
Щеше да си помисли.
Уви кърпата около тялото си и машинално посегна към лосиона си. Ръката й застина на сантиметри от флакона.
На огледалото, сред ситните капки пара, бяха изписани две думи:
Шеста глава
Роз прогони от съзнанието си мислите за мъже, призраци и послания, изписани с пара. Синовете й си бяха у дома.
Гласовете им, енергията им и безпорядъкът около тях изпълваха къщата. Някога разхвърляните обувки, шапки и други неща я подлудяваха, а сега й носеха радост — като доказателства за присъствието им. Някога бе искала тиха подредена къща, а сега се наслаждаваше на шума и суматохата.
Скоро щяха да си тръгнат и да се върнат към живота, който изграждат. Затова всеки миг, прекаран под
