Долови в очите й отчаяна молба, нещо, което му се стори необичайно за нея.
— Мич, зная, че е преминал границата, но той е млад и…
— Не ме разбра правилно. Не мога да приема извиненията ти, защото не са необходими. От никого от двама ви. Синът ти е загрижен за теб.
— Нямам нужда от ничия загриженост.
— Може би, но това не би възпряло човек, който държи на теб и е готов да те закриля. Поговорихме, постигнахме взаимно разбирателство и това е всичко.
— И не желаеш повече да го обсъждаш?
— Беше между него и мен.
— Въпрос на мъжка чест.
— А ти не възнамеряваше да ми кажеш за тормоза, на който си подложена.
Роз се сети за обаждането от Ню Йорк, но запази спокойствие.
— Няма смисъл да те занимавам с това. Ще се справя.
— Какво ново се е случило от снощи?
— Още една неприятна случка, но вече владея положението. Не е важно. По-точно, няма да позволя да се превърне в нещо съществено. Ако го допусна, аз ще бъда жертва, а той — победител. Няма да стана негова жертва. Никога не съм играла тази роля и никога няма да я играя.
— Ако ми разкажеш и се освободиш от част от стреса, няма да се превърнеш в жертва.
— Не съм свикнала да товаря други хора с проблемите си. Все пак благодаря за предложението.
Мич хвана ръката й и я задържа.
— Остава в сила. Следващото е за концерта на „Чикаго“ в „Орфеум“ другата седмица. Да отидем заедно, а после да вечеряме в ресторант.
— Може би ще го приема. Ухажваш ли ме, Мичъл?
Палецът му се плъзна по ръката й.
— Предпочитам да кажа, че ти предлагам романтика, Розалинд.
— Красива дума —
— Ако настоявам, няма да бъде нито романтика, нито интимност. Освен това навярно вратата ще сплеска задника ми, когато я затръшнеш след мен.
На лицето й се появи насмешка.
— Интересен отговор. Мисля, че си доста умен.
— Но адски забавен.
— Още една хубава дума.
— Трябва да внимавам с думите. Те са едно от нещата, които събуждат недоверие у теб.
— Да, наистина си умен. Е… — Роз имаше избор и го направи. — … ела с мен горе.
За втори път тази вечер на лицето му се изписа изненада. Повдигна ръката й към устните си.
— Бизнес преговори ли ще водим?
— Да. Много сериозни.
— Тогава с удоволствие ще дойда.
Тя го поведе към вратата, после по коридора.
— Къщата е изцяло на мое разположение тази вечер. Само двамата сме. Е, тримата. — Извърна глава към него, докато се изкачваха по стълбите. — Ще те смущава ли това?
— Фактът, че Амелия ни наблюдава? — Мич въздъхна. — Ще разберем. Била ли си… — Замълча и поклати глава.
— Какво?
— Да оставим този въпрос за друг път.
— Добре. Дано нямаш нищо против да отложим вечерята за малко по-късно.
В отговор той се обърна към нея, притисна я с гръб към стената и сля устните си с нейните.
Целувката започна с топлота и нежност и прерасна в горещо желание. Тя потръпна за миг, вълната на очакване се разля из тялото й и й напомни какво е да започне да се издига към гребена.
Мич вдигна глава.
— Какво се канеше да кажеш?
Въпросът му я накара да се засмее и да почувства приятна лекота. Хвана ръката му и го притегли в спалнята си. Затвори вратата.
Той се спря за миг, впечатлен от великолепното голямо легло и високите прозорци, през които се виждаше нощното небе.
— Подхожда ти. Стаята — обясни той, докато оглеждаше бледозелените стени, антиките, изчистените линии фините детайли. — Красива и изискана, със семпла елегантност, която показва вроден усет за изящество и стил.
— Караш ме да съжалявам, че не отделих малко време да се издокарам.
Мич погледна домашното й облекло — пуловер и удобен панталон.
— Изглеждаш чудесно.
— И да е вярно, и да не е, вече е твърде късно. Мисля, че няма да е зле да гори огън.
Роз пристъпи към камината, но той сложи ръка на рамото й.
— Аз ще го запаля. Имаш страхотен изглед към градините — отбеляза Мич, когато приклекна.
Вратите на терасата се отвориха с трясък от вледеняващ порив на вятъра.
— Да, така е. — Тя спокойно прекоси стаята и напрегна мускули, за да ги затвори отново. — Понякога, ако имам време сутрин, сядам да пийна кафе на терасата.
Мич сложи подпалките и отговори също със спокоен тон:
— Не ми хрумва по-приятен начин да започнеш деня си.
Роз пристъпи към леглото и повдигна юргана.
— Или да го завършиш. Друг път пийвам по чаша вино или кафе навън, преди да си легна. Помага ми да се освободя от напрежението от деня.
Протегна ръка и угаси лампата.
— Защо не я оставим запалена? — попита той.
Роз поклати глава.
— Първия път предпочитам светлината на огъня. Не прави някои недостатъци твърде очевидни, а аз съм суетна жена.
Тя остана на мястото си и изчака Мич да дойде при нея. Когато сложи ръце на раменете й, вратата на спалнята рязко се отвори и затвори.
— Предполагам, че това няма да бъде последната проява на неодобрение.
— Няма да ме уплаши. — Той вдигна ръце към лицето й. После решително добави: — Няма да ме спре. — И впи устни в нейните.
Пулсът й запрепуска. Усещането бе несравнимо, всички клетки на тялото й се пробудиха за вълнуващо изживяване. Отвърна на прегръдката му, раздвижи глава и целувката стана по-дълбока.
Часовниците започнаха да бият като полудели. В израз на копнеж и дързост, притисна тялото си към неговото.
— Искам да ме докосваш прошепна Роз до устните му. — Да усещам допира на ръцете ти.
Мич бавно я положи на леглото и тя издаде въздишка на наслада под тежестта на мъжественото му тяло. Когато желанието й бе изпълнено простена.
От нея струеше топлина. Бе доловил огъня, който гореше зад маската на ледена красота и самоувереност. Кожата й беше като кадифе, което обвиваше изваяните й форми, обвиваше неустоимата извивка на гърдите й.
Тялото й бе стройно, но не крехко, а атлетично и закалено. „Като характера й — помисли си Мич. — И също толкова впечатляващо“.
Усети вкуса на забранения зрял плод и уханието на среднощната градина.
Ръцете й се плъзгаха по гърба му под ризата, силни, тренирани ръце, във възбуждащ контраст с женствената фигура и нежната кожа.
Тя издърпа ризата над главата му, надигна се и засмука кожата на голото му рамо. Въздействието на
