аз ще ям.
— Добре, добре.
— Ще ги донеса. — Хейли даде знак на Стела да остане на мястото си. — Това с най-малкото, което мога да направя.
— Мм, ухаят чудесно, нали? — Роз вдъхна от аромата на пресните кифли с ябълков пълнеж. Взе една за себе си и се облегна на плота, с чаша кафе в другата ръка. — Няма по-приятен начин да започнеш деня при такова време навън. Освен до вечерта да киснеш във ваната.
След като раздаде кифлите, Хейли се приближи към Стела и прошепна в ухото й:
— Някой е заредил батериите на една от нас.
Стела едва сдържа смеха си и се обърна към Роз:
— След минута ще те оставим на мира.
— Няма нужда да бързате — отвърна Роз и захапа кифлата.
— Обикновено вече си излязла преди това нашествие.
— Днес реших да поспя до малко по-късно.
— Значи онова, което чух в сутрешния репортаж — че е дошъл краят на света, — е истина. — Дейвид не се опита да прикрие самодоволната си усмивка, когато донесе каничка с кафе и допълни чашата й.
— Тази сутрин си изпълнен със злоба.
— Не съм единственият, изпълнен с нещо. Как беше… лазанята?
— Превъзходна.
Роз му хвърли одобрителен поглед над ръба на чашата си и се запита дали на челото й пише: „Наскоро ощастливена“.
— Трябва да хапваш от нея по-често. Бузите ти поруменяват.
— Ще го запомня.
— И аз с удоволствие бих хапнала една топла порция лазаня — отбеляза Хейли. — Хайде, кукличке, да те измием.
Тя вдигна Лили от високото столче.
— Вие двамата вървете горе да вземете нещата си, включително и дъждобраните — нареди Стела. — Почти стана време да тръгвате.
Помота се още минута и се обърна към Роз:
— Искаш ли да се повозиш с колата ми и да отидем заедно на работа?
— Мисля, че да.
Стела изчака, докато тръгнаха по алеята. По нейни изчисления, щяха да имат време да се отбият и до детегледачката, при която Хейли оставяше Лили.
— Снощи постигнахме голям напредък с боядисването. Ще стане страхотно, ако успеем да завършим хола преди сватбата. Много искам да си устроим малко тържество, когато сме готови. Дейвид, всички ние, Харпър, родителите ми. А, и Мич, разбира се.
— Ще бъде чудесно.
— Напоследък прекарва толкова време в къщата… имам предвид Мич, че вече е почти част от домакинството.
Роз промърмори уклончиво и Стела надникна в огледалото за обратно виждане. Видя Хейли да завърта очи и да я подканва с жест да продължи.
— Е… снощи вие с Мич… по проекта ли работихте, или се възползвахте, че сте сами в къщата, и просто си почивахте.
— Стела, не можеш ли направо да ме попиташ дали съм правила секс с него, вместо да подхвърляш намеци? От всичко на света най-много мразя заобикалките.
— Просто съм тактична — отвърна Стела.
— Не, не си.
— Казах й, че не е нужно да започва толкова отдалеч — обади се Хейли от задната седалка. — Освен това знаем, че си правила секс. Не можеш да скриеш това изражение на жена, която е имала вълнуващо изживяване.
— Господи! — възкликна Роз.
— Разбира се, не е наша работа — намеси се Стела и укорително погледна Хейли в огледалото.
— Разбира се, че не е — нехайно се съгласи Роз.
— Просто търсехме начин да ти кажем, че се радваме за теб. Смятаме, че Мич е страхотен, и одобряваме…
— Мили боже! — Хейли се наведе напред, доколкото позволяваше предпазният колан. — Това, което Стела се опитва да каже със своя характерен начин на изразяване, е: „Давай“.
— Не е така. Не точно. Опитвам се да кажа, с известна доза тактичност…
— По дяволите тактичността! Хей, това, че хората са малко по-възрастни, не означава, че не желаят и не заслужават толкова нежност и страст, колкото всички останали.
— О, господи! — повтори Роз.
— Ти си красива и секси — продължи Хейли. — Той е много привлекателен. Струва ми се, че сексът е… Нали тя не разбира? — Прехапа устни и погледна към Лили, заета да играе с пръстчетата си. — Чела съм теории, че бебетата възприемат всички дразнения, включително гласове и думи, запечатват ги в подсъзнанието си и след време най-неочаквано ги изстрелват.
Взе торбата с пелените за смяна и слезе от колата в дъжда. Изтича до другата врата, разкопча каишките на Лили и метна одеялце върху главата й.
— Не казвай нищо интересно, преди да се върна, моля те.
Когато тя се втурна към къщата, Роз издаде прочувствена въздишка.
— Понякога това момиче ме кара да се чувствам стара и изостанала, а друг път млада и зелена, сякаш съм на осемнайсет.
— Напълно разбирам какво имаш предвид. Знам, че звучи, сякаш се бъркаме в личния ти живот, но го правим само защото те обичаме. Освен това се питахме кога отношенията ви с Мич ще стигнат до този етап.
— Питали сте се значи.
Стела направи гримаса.
— На шега си зададохме този въпрос един ден.
— Не е зле да ви осведомя дали бих искала подобни шеговити разговори на тази тема.
— Разбира се.
Хейли дотича обратно и рязко отвори вратата. Стела прочисти гласа си, многозначително поклащайки глава. Чу въздишката й на негодувание зад гърба си, докато потегляше от отбивката край пътя, и весело заговори:
— Е, обмислих няколко идеи за излагането на чувалите с пръст за саксии.
„Животът ми не се е променил — напомни си Роз — само защото съм легнала е привлекателен мъж“. Животът продължаваше с всички задължения и дейности, досадни и приятни.
Когато тръгна за ежемесечната сбирка на градинарския клуб, се запита към коя категория да я причисли.
От времето на баба й в този клуб винаги бе членувала представителка на семейство Харпър. Всъщност баба й бе участвала в основаването му през 1928-а и много от първите сбирки се бяха провели в Харпър Хаус.
Като собственичка на местния градинарски център смяташе за свой двоен дълг да поддържа тази група и да се изявява като неин активен член. Това имаше и добри страни. Обичаше да разговаря с хора, споделящи нейните интереси, и да помага за събирането на средства за благоустройствени проекти.
Но много от жените, които посещаваха сбирките, гледаха на тях само като на повод да се издокарат и възможност да разменят клюки по време на обяд.
Влезе в заседателната зала на кънтри клуба, гъмжаща като кошер от женски гласове. Четвъртити гледжосани сандъчета с оранжерийни нарциси празнично сияеха на масите с тъмнозелени ленени покривки.
