— Мога да пренощувам тук, в някоя от стаите за гости.
— Няма нужда. — Хейли придърпа одеялцето на детето по-плътно до брадичката му. — Не се безпокой за нас.
Харпър настойчиво стисна ръката й и я подкани да излезе в коридора с него.
— Беше за първи път, нали?
— За мен — определено. Ще сънувам кошмари — прошепна Хейли.
— Сигурна ли си, че всичко ще е наред?
Той докосна бузата й и за миг й хрумна, че това също се случва за първи път. Стояха близо един до друг, държеше ръката й, а пръстите му галеха лицето й.
Трябваше само да каже: „Остани при мен“.
А после какво? Можеше да сложи начало на нещо или да разруши всичко.
— Да. Не изглежда да ми е сърдита, а и няма причина. Оставам при малката, а ти най-добре слез да разкажеш на другите.
— Ако призракът те изплаши през нощта, обади се. Ще дойда.
— Благодаря за загрижеността.
Отскубна ръката си от неговата, отдръпна се и се прибра в стаята си.
Не, Амелия нямаше причина да й бъде сърдита. Хейли нямаше нито съпруг, нито любовник, а единственият мъж, когото желаеше, бе недостъпен.
— Бъди спокойна — промърмори тя. — Изглежда, още доста време ще бъда сама.
Трета глава
Харпър издири Хейли на следващия предобед, но трябваше да подходи внимателно към нея. Познаваше я достатъчно добре, за да е сигурен, че ако тя разбере, че той се опитва да й помогне, да разсее тревогите й, веднага ще го отпрати.
Хейли Филипс бе от момичетата, които държат да се справят сами и се дразнят от всяка проява на загриженост.
„В това няма нищо лошо“, помисли си Харпър. На нейно място много жени биха злоупотребили с щедростта на майка му или поне биха се възползвали от нея, без никаква благодарност. Хейли не постъпваше по този начин и заслужаваше уважението му. Възхищаваше се на упоритостта й, макар че често граничеше с безсмислен инат.
Затова се престори на безгрижен и нехаен, когато надникна в двете оранжерии и прекоси главната постройка, докато най-сетне я откри да аранжира нови стайни растения в търговската част.
Беше сложила една от градинарските престилки върху черните си бермуди и горнището с триъгълно деколте. По престилката, както и по ръцете й до лактите, имаше засъхнала кал. Това му се стори невероятно секси. Дали не беше само дълго потискана страст…
— Здравей, как е?
— Не е зле. Аранжировките за вътрешна декорация се харчат като топъл хляб. Преди малко влезе клиентка, която поиска пет от тях за украса — имала обедна среща на випуска си от колежа. Придумах я да вземе и палма за верандата си.
— Значи нещата вървят добре. Сигурно ти се струпа доста работа?
Хейли извърна глава към него.
— Не е много. Стела иска да направи още аранжировки, но е твърде заета с Лоугън, и то не в сексуален смисъл, за съжаление. Получихме сериозна заявка и те са се затворили в офиса й, за да обсъдят подробностите по договора. Когато влязох там за последен път, той не изглеждаше особено доволен.
— Значи няма да свършат скоро. Канех се да събирам пъпки за присаждане. Чужда помощ не би ми била излишна…
— Наистина ли? Аз мога да се справя! Ще взема малката радиостанция, в случай че Стела или Руби имат нужда от мен.
— Още една работна ръка винаги е ценна.
— Е, имаш моите две. Само ме почакай.
Хейли се втурна през двойната остъклена врата и се върна след минута без престилката и с малка радиостанция на колана. Над него се разкриваше приятна гледка на гола плът.
— Прочетох доста, но не си спомням точно как се събират пъпки.
— Стар метод — обясни й Харпър, докато вървяха към вратата. — Напоследък се прилага по-често. Ще се заемем с някои от младите дръвчета и декоративни храсти. Средата на лятото е най-подходящото време за това.
Жегата навън ги връхлетя като гореща вълна.
— Сега определено е средата на лятото! — въздъхна Хейли.
— Ще започнем с магнолиите. — Мъжът взе кофата с вода, която бе оставил до вратата. — Винаги ще бъдат търсени.
Продължиха по застланата с чакъл алея между оранжериите към откритите площи.
— Спокойно ли мина нощта?
— Нямаше никакви проблеми след малкото представление, на което бяхме свидетели. Дано тя не възнамерява да повтори този номер. Но знае ли човек?
— Определено е наясно как да привлече вниманието ти. Е, ето какво ще направим първо. — Харпър застана пред висока разлистена магнолия. — Ще отчупя няколко тазгодишни клонки. Избират се малко по- дебели от молив, с добре развити пъпки. Виждаш ли тази?
Той протегна ръка и внимателно придърпа клонката надолу.
— Какво следва сега?
— Отрязвам я. — Харпър извади градинарските ножици от чантата си. — Ето тук, близо до основата, където е започнала да става по-жилава. Това място търсим. Зелените все още са твърде слаби. — След като отряза клонката, той я натопи в кофата с вода. — Държим ги натопени, защото, ако изсъхнат, не се прихващат. А сега ти отрежи една.
Харпър хвана ръката й, когато тя понечи да заобиколи дървото.
— Не, по-добре е да работим откъм слънчевата страна.
— Добре. — Хейли прехапа устни, докато оглеждаше и избираше. — Какво ще кажеш за тази?
— Става. Сега направи разреза.
Тя взе ножиците и застана толкова близо до него, че той долови аромата на парфюма й — както винаги, лек и екзотичен, примесен с мириса на зеленина в градината.
— Колко искаш да събереш?
— Десетина. — Той пъхна ръце в джобовете си и се наведе — уж да погледне, а всъщност искаше да вдъхне от уханието й. Каза си, че си струва усилието. — Хайде, отрежи още една.
— Рядко работя навън. — Хейли придърпа друга клонка, погледна към него и изчака одобрителното му кимване. — Тук е различно, не е като да продаваш и аранжираш или да разговаряш с клиентите.
— Бива те за тези неща.
— Тук човек може да опознае същинската част от работата. Стела знае всичко това, а Роз е експертка. Обичам да се уча. Колкото по-компетентен си, толкова повече можеш да продаваш.
— По-скоро бих избол очите си с тази клонка, отколкото всеки ден да продавам — възрази Харпър.
Тя се усмихна, докато работеше.
— Ти си самотник по природа, нали? Аз бих полудяла, ако прекарвах ден след ден затворена в оранжерията като теб. Обичам да бъда сред хора и да ги изслушвам какво търсят и защо, харесва ми и да продавам. „Ето, вземете това прекрасно цвете и ми дайте парите“. — Засмя се и потопи поредната клонка в кофата. — Вие с Роз имахте нужда от човек като мен, за да можете да се криете в бърлогите си и да работите с растенията часове наред, а аз да ги продавам.
— Изглежда, този план е сполучлив.
— Ето десет. А после?
— Това тук са резници, които взех от оранжерията за разсаждане.
— Знам какво е резник. — Хейли сведе поглед към съвършената редица изправени, стройни растения. —
