— Взех си отпуск. Мисля, че съм се уморил от тях — каза той, свивайки рамене. — А и напоследък тук се случиха доста неща. Историята с Печалната невеста и особено откритието, че е била моя прапрабаба. Някой я е използвал и се е подиграл с нея. Била е изоставена и напъдена жестоко. Не искам повече да бъда нехаен с момичетата.
— Никога не си бил. — Вече по-сериозен, Дейвид скочи от плота. — Откога сме приятели? Почти от цяла вечност. Не помня някога да си проявявал нехайство към когото и да било. Ако става дума за секс, ти си единственият човек, когото познавам, дето поддържа приятелства с бивши любовници. Не си нехаен по отношение на хората, Харпър. Това, че Реджиналд е бил мръсник, не означава, че е писано и ти да бъдеш такъв.
— Да, зная. Нямам подобни натрапчиви мисли. Просто реших да я карам по-кротко. Да си почина известно време, докато реша какво искам на следващия етап.
— Имаш нужда от компания. Мога да остана да пийна бира с теб и да спретна нещо по-свястно за хапване.
— Обичам замразена пица — рече Харпър. После си помисли: „Готов е да го направи, да се откаже от плановете си само за да постъпи като добър приятел“. Той сложи ръка на рамото му и го побутна към входната врата. — Върви, мартинито те чака. Хапни, пийни, намери си гадже.
— Имаш номера на мобилния ми, ако промениш решението си.
— Благодаря. — Харпър отвори вратата и се подпря на касата. — Но докато се вихриш на „Бийл“, аз ще си седя тук на хладно и ще гледам как „Брейвс“ натриват носа на „Марийнс“.
— Жалко, приятел, наистина жалко.
— И ще пия бирата си по бельо, а това също не е за подценяване.
Изведнъж млъкна и се взря навън, забелязал Хейли и Лили да свиват по една от алеите в градината.
— Ето какво се казва красива гледка.
— Да, добре изглеждат.
Момиченцето бе с гащеризонче на розови и бели райета и с малка розова панделка в тъмните коси.
А Хейли бе обула къси сини панталони, изпод които дългите й боси крака просветваха между храстите. Беше нахлузила тясно бяло горнище и сложила извити слънчеви очила.
Когато Харпър повдигна бирата, за да накваси пресъхналото си гърло, Лили го забеляза. Издаде нещо средно между писък и радостен възглас, отскубна се от майка си и се втурна към малката къща толкова бързо, колкото можеха да тичат крачетата й.
— По-бавно, сладурче! — Дейвид я пресрещна, повдигна я и я залюля във въздуха. Тя докосна лицето му с ръчички, а после ги протегна към Харпър. — Както винаги, аз не съм никак интересен, щом ти си наблизо.
— Дай ми я. — Харпър я обгърна, докато риташе с крачета от радост и го гледаше със светнали очи. — Здравей, хубавице.
В отговор Лили отпусна глава на рамото му.
— Каква флиртаджийка е само! — отбеляза Хейли, когато стигна до тях. — Разхождаме се, говорим си по женски, а тя изведнъж забелязва двама красиви мъже и ме зарязва.
— Какво ще кажеш да я оставиш при Харпър, да се издокараш за купон и да дойдеш с мен в Мемфис? — въодушевено предложи Дейвид.
Хейли не очакваше подобна покана и млъкна смутено.
— Разбира се. — Харпър полагаше усилия да запази неутрален тон, докато гъделичкаше Лили. — Може да остане при мен. Донеси онова сгъваемо креватче и ще я сложа да спи, когато се умори.
— Много мило, благодаря ти, но имах уморителен ден и не ми се ходи в Мемфис.
— Заобиколен съм от мърморковци, Лили! — Дейвид се наведе и я целуна. — Тогава излитам сам. Най- добре е да тръгвам. Довиждане на всички.
— Нямам нищо против да я погледам, ако искаш да излезеш една вечер — отново се обади Харпър.
— Не. След малко ще я сложа в креватчето, аз също ще си легна. А ти защо не отидеш? — попита Хейли.
— Горещо е — прибягна той до най-лесното извинение.
— А държиш вратата отворена, за да влиза жега — скара му се тя. — Хайде, Лили.
Но когато понечи да вземе детето, то се вкопчи в Харпър. Звуците, които издаде, бяха отчетливо та- та.
Страните на Хейли поруменяха и тя се засмя притеснено:
— Това не означава нищо, просто е най-лесно за произнасяне. Напоследък доста неща са „та-та“. Хайде, Лили.
Този път малката обви ръце около врата му като примка и захленчи.
— Искаш ли да останеш за малко? — покани я Харпър.
— Не, не — припряно заговори Хейли. — Тъкмо щяхме да се прибираме. Трябва да я изкъпя преди лягане.
— Тогава ще дойда да ви изпратя.
Целуна Лили по бузката и прошепна в ухото й нещо, което я накара да се засмее и да се сгуши до него.
— Не може да получава всичко, което поиска.
— Скоро ще го научи.
Харпър протегна ръка и затвори вратата зад себе си.
Докато къпеше Лили и я слагаше да спи, Хейли бе твърде заета, за да мисли за други неща.
После опита да почете, да погледа телевизия, но тези занимания не укротиха неспокойните й мисли. Извъртя касета с йога упражнения, която си бе купила от търговския център. Слезе на долния етаж да хапне бисквити. Пусна музика, но я спря.
В полунощ все още бе напрегната и не можеше да си намери място. Накрая излезе да поседи на терасата в топлата вечер.
Прозорците на къщата му светеха. „В спалнята си е“, предположи тя. Никога не се бе качвала на втория етаж, който той наричаше „мансарда“. Там спеше. Сигурно точно сега четеше книга в леглото си, навярно гол.
Не биваше да тръгва натам с Лили. Имаше толкова много други места, а тя се запъти право към някогашния гараж за файтони. Заслепена като дъщеря си.
Господи, краката й се бяха подкосили, когато стигна до онзи завой на пътеката и го зърна.
Облегнат на вратата, само по стари отрязани дънки, с разрошени и влажни коси. Мускулестите му гърди имаха златист загар. Усмихна й се загадъчно, когато отпи глътка бира.
В рамката на вратата на къщата си, заобиколен от цветя, изглеждаше секси, като модел от рекламен билборд. Излъчваше гореща чувственост и цяло чудо бе, че тя успя да изрече няколко смислени думи, докато всичко в нея тръпнеше.
Не биваше да изпитва подобно вълнение заради Харпър. Това трябваше да престане. Защо не можеше нещата отново да станат както преди? Докато беше бременна, не се чувстваше неспокойна в негово присъствие. Дори през първите месеци след раждането на Лили не се смущаваше в компанията му. Кога настъпи промяната?
Не знаеше, не би могла да посочи точния момент. Просто се бе случило.
А не биваше. Лили не бе единствената, която не можеше да получава всичко, което поиска.
Четвърта глава
На работа Хейли се чувстваше странно. Сякаш не се побираше в кожата си, а главата тежеше на раменете й.
„Упражнявах твърде много йога за новачка“, реши тя. Освен това преумората и недоспиването също си казваха думата. Може би трябваше да си вземе кратък отпуск, да си позволи няколко дни почивка. Да отскочи до Литъл Рок, да се види със стари приятели и бивши колеги, да поразходи Лили.
