Господи, какво се бе случило с нея?
„Не беше сън. Не е възможно да е било само сън“, помисли си тя.
Втурна се към вратата да нагледа Лили. Детето спеше, прегърнало плюшеното си кученце.
Заповяда си да се успокои и тръгна към стълбите. Но когато стигна до библиотеката, се поколеба. Мич седеше на масата и бързо движеше пръсти по клавишите на лаптопа си. Не искаше да го смущава, но трябваше да узнае, да бъде сигурна; изключено бе да чака до сутринта…
Прекрачи прага.
— Мич?
Той вдигна унесен поглед и примигна зад очилата си.
— А, здравей.
— Извинявай, работеше ли?
— Само няколко съобщения. Имаш ли нужда от нещо?
— Просто исках… — Не бе нито срамежлива, нито старомодна, но не бе сигурна дали няма да се почувства неловко, докато разказва за преживяването си на съпруга на работодателката си. — Роз заета ли е?
— Защо не й се обадиш и не я попиташ?
— Не бих я безпокоила, ако не трябваше. Би ли я помолил да слезе?
— Добре. — Мич посегна към телефона и натисна бутона за спалнята. — Случило ли се е нещо?
— Да, може би.
За да престане да крачи нервно, Хейли се загледа в снимките върху бюрото му.
За дълго се спря на портрет на мъж в официално облекло — строги черти, тъмни коси, хладен израз на очите.
— Това е Реджиналд Харпър, нали? Първият.
— Точно така. Роз, би ли слязла в библиотеката? Хейли е тук, иска да говори с теб. — Мич затвори. — Слиза. Искаш ли нещо? Вода, кафе?
— Не, благодаря. — Хейли поклати глава. — Добре съм. Просто се чувствам малко странно. Скоро след пристигането ми тук Стела имаше съновидения. Така започна всичко, нали? Искам да кажа, преди… инцидентите. Призракът се е появявал, но не е правел нищо опасно, поне доколкото си спомня Роз.
— Така изглежда. Когато Стела е пристигнала тук с момчетата, са започнали някакви изпълнения от Невестата.
— А след няколко седмици дойдох и аз. Събрахме се трите тук, под покрива на Харпър Хаус. — Все още я побиваха хладни тръпки. Потърка голите си ръце и съжали, че не бе облякла блуза с ръкави. — Аз бях бременна, Стела имаше две деца, а Роз… Е, Роз е кръвната връзка.
— Продължавай — кимна той.
— Стела имаше сънища. Ярки сънища, които решихме, че по някакъв начин са били втълпени в подсъзнанието й от Амелия. Не мога да се изразя по-научно, но…
— Така е добре.
— А когато Стела и Лоугън… — Хейли млъкна, защото в този миг се появи Роз. — Извинявай, че те накарах да слезеш.
— Няма нищо. Какво се е случило?
— Първо довърши мисълта си — подкани я Мич. — Изреди всичко.
— Е, добре. Стела и Лоугън започнаха да се виждат и това не се хареса на Амелия. Сънищата на Стела ставаха все по-натрапчиви и обезпокояващи и последваха прояви на агресивност, кулминацията на която бе вечерта, когато тя заключи стаята на момчетата и не ни пускаше вътре… При първото ти посещение тук, Мич.
— Никога не ще го забравя.
— Тогава ни каза името си — изтъкна Роз. — Стела успя да я трогне и тя ни разкри първото си име.
— Да. Но оттогава почти е оставила Стела на мира. Ако имаше нови сънища или й се бе случило нещо ново, щеше да го сподели.
— Пренасочи агресивността си към Роз — каза Мич.
— Да. — Хейли кимна, доволна, че следват една и съща нишка. — Ала стана още по-страховита. Онези видения в будно състояние, нали, Роз?
— Да, агресивното й поведение ескалира.
— Колкото повече се сближавахте с Мич, толкова повече Амелия полудяваше. Изглежда, това е, което я вбесява. Едва не те уби. Притече ти се на помощ веднъж, когато бе изпаднала в беда, но преди това те нападна. После, след като с Мич се сгодихте и се оженихте, като че ли се укроти.
— Очевидно, поне за момента. — Роз се приближи и погали ръката й. — А сега е набелязала теб, така ли?
— Да. Струва ми се, че присъствието на нас трите в къщата — ти, Стела и аз, може би я е накарало да промени поведението си. — Погледна към Мич и повдигна ръце. — Не знам как точно да се изразя, но тогава лавината започна да набира скорост, ако ме разбираш.
— Разбирам. И теорията ти е интересна. Вие сте три жени на различни етапи от живота. Когато сте се срещнали, сте били необвързани. Би могло да се каже, че със сближаването си по някакъв начин сте се оказали свързани с нея. А когато първо Стела, а после и Роз започна емоционална сериозна връзка, това доведе до опасна промяна в поведението на Амелия.
— Скъпа, нарани ли те? — попита загрижено Роз.
— Не. — Хейли прехапа устни и отмести поглед към Мич. — Знам, че трябва да съобщаваме за всичко, за да бъде записано от теб. Но просто не зная как да го разкажа. Не мога да намеря деликатен начин. Малко е неловко…
— Искаш ли да изляза, за да поговориш насаме с Роз? — попита Мич.
— Не, просто е глупаво от моя страна. Така или иначе, тя ще ти каже. — За да се успокои, Хейли въздъхна дълбоко. — Е, добре. Реших да погледам телевизия във всекидневната горе. Даваха някакъв стар филм и аз започнах да си фантазирам за онези прекрасни дрехи, светлините и разкошните клубове, в които хората са ходели да танцуват и да се забавляват. Представих си, че съм там, облечена с прелестна рокля, и срещам някого. — Замълча за миг. Нямаше нужда да споменава, че това е Харпър, не бе толкова съществено. — Както и да е, танцуваме, влюбваме се и следва онази дълга филмова целувка… нали се досещате за какво говоря?
Роз се усмихна:
— Разбира се.
— Е, предполагам, че съм задрямала, докато си мислех какво става след надписа „Край“. Сексуални фантазии — призна тя и се покашля. — Светлина на свещи, цветя, огромно бяло легло, влюбени, изгарящи от страст. — Наведе глава и обхвана лицето си с длани. — О, умирам от срам!
— Стига глупости! Ако здраво момиче като теб не мислеше за секс, бих се разтревожила — скастри я Роз.
— Беше прекрасно, романтично и вълнуващо — продължи унесено Хейли. — После всичко се промени. Или аз се промених. Станах пресметлива. Мислех какво ще направя по-нататък. Усещах страстта, допира и топлината. Ухаеше на рози. Във фантазиите ми цветята бяха лилии, а сега имаше рози и светлина на огън. И ръцете му бяха различни — меки и гладки. „Ръце на богаташ“, помислих си. Следващата ми мисъл беше, че съпругата му не е способна да му даде това, което му давам аз, и затова идва при мен. И плаща добре. Усещах косите си, гледах ги — бяха дълги, руси и къдрави. Падаха пред лицето ми. Не наблюдавах сцената, а бях част от нея. Жената бях аз. И го виждах, виждах лицето му. — Обърна се към масата и посочи портрета на Реджиналд. — Неговото лице. Усещах го в себе си и виждах този образ. — Отново въздъхна дълбоко: — Това е.
След няколко секунди мълчание Роз заговори:
— Не ми се струва необичайно съзнанието ти да е породило подобна фантазия, Хейли. Прекарваме доста време в размисли за тези хора и опити да подредим пъзела. Знаем, че е била негова държанка, че му е родила дете, така че със сигурност са правили секс. Що се отнася до нея, можем да стигнем до извода — или поне да предположим, че това е било нещо като бизнес.
— Знаеш как се чувства тялото ти след интимно преживяване. Не просто онази замаяност от сексуална
