— Може да стане и по-лошо. Да се отдадем на необуздан животински секс, а после… — Тя вдигна ръце и енергично ги размаха. — После и двамата да си речем: „Господи, какво направих!“. Ще се чувстваме неловко заедно и ще трябва да грабна Лили и да замина за Джорджия или някъде другаде. А Роз никога вече не ще ми проговори.
Стела я потупа успокоително по рамото и се усмихна:
— Може би съм си създала погрешно впечатление, но съм почти сигурна: Роз знае, че Харпър прави секс.
— Искам да кажа, че е различно, когато той го прави с жени, които тя не познава.
— О, да, сигурно е безкрайно доволна, когато синът й си ляга с непознати. Непознати за нея — добави Стела със смях. — И естествено би се ужасила да узнае, че е в интимни отношения с жена, която тя познава и обича. Би било като нож, забит в сърцето й.
— Това е нещо като предателство.
— Никакво предателство не е! Той е пълнолетен мъж, Хейли. Интимният му живот си е негова работа. Роз първа би ти го казала и без съмнение първа би заявила, че не желае да застава помежду ви.
— Е, може би, но…
— Може би! — Стела така енергично махна с ръка, че Хейли примигна. — Щом проявяваш интерес към Харпър, трябва да му го кажеш. Да видиш какво ще стане. Освен това мисля, че той хлътна по теб от пръв поглед.
— Не е вярно.
Стела сви рамене.
— Е, това просто е мое мнение. Мое впечатление.
— Наистина ли? — Сърцето й внезапно подскочи, което бе и мъчително, и приятно. — Всъщност не зная… Мисля, че ако е хлътнал по някого, това е Лили. Но може би ще събера смелост, да видим какво ще излезе.
— Мисли положително. Е, да довършим сандъчетата.
Хейли пъхна ръце в пръстта.
— Закълни се, че няма да кажеш нищо на Роз.
— О, за бога! — изстена Стела.
После обърна ръка с дланта нагоре и имитирайки свещения ритуал, който бе виждала да изпълняват синовете й, плю върху нея. След това заговорнически я протегна към Хейли.
Вече се чувстваше по-добре. Утешаваше я мисълта, че и някой друг знае за чувствата й. Особено когато това бе Стела. „И не беше шокирана — напомни си Хейли. — Изненадана, да, но не и шокирана, което е добър знак“.
Идеята да си вземе няколко дни отпуск и да поразмишлява върху съдбата си не бе лоша. Замисли се върху нея, докато си почиваше пред телевизора във всекидневната, след като бе сложила Лили да спи в креватчето й.
Вяло превключваше каналите и си казваше колко хубаво е да помързелува поне за час. Но повторенията на предавания, сериалите и другите скучновати летни програми не бяха развлечението, което й бе нужно сега.
Спря се на непознат черно-бял филм. Изглежда, бе от романтичните драми, в които всички носят великолепни тоалети и всяка вечер ходят на танци в луксозни клубове с оркестри и певици с пищни форми.
Героите пиеха уиски със сода от високи чаши.
Откъде ли идваше традицията това питие да се поднася във високи чаши? Трябваше да направи справка.
Какво ли би било да се носи из салон, обзаведен в стил арт деко, в който всичко блести, облечена с някоя от тези невероятни рокли? Той щеше да бъде със смокинг, разбира се. Сигурна бе, че Харпър би изглеждал страхотно в смокинг.
А какво би станало, ако и двамата са дошли с партньори, но изведнъж се видят? Сред целия блясък и коприна погледите им се срещат. И просто разбират, че това е съдба.
Танцуват и всичко около тях изчезва. Така е в черно-белите филми. Нищо не е твърде сложно: всичко, което разделя двама души, може да бъде отстранено или преодоляно. Накрая целият фон изчезва и остава само влюбената двойка, докато звучи финалната музика.
В последния кадър момичето е в прегръдките на любимия. То повдига лице и устните им се сливат в онази съвършена филмова целувка, която не оставя и следа от съмнение, че им е писано да се обичат вечно.
Бавна, безкрайно нежна целувка, докато той ласкаво докосва косите й. И по-дълбока и страстна, щом ръцете й обгърнат врата му. Повдига се на пръсти и тялото й се притиска към неговото.
Линия, наклон, извивки — всичко е идеално съчетано.
Екранът постепенно ставаше черен, докато ръцете му се плъзгаха по тялото й към местата на трепет и желание. Галеха копринената й рокля и голата й плът, а от сливащите се устни се изтръгваха тихи въздишки и стонове.
Вкусът на тази целувка бе неповторим. Толкова силен, че се разля из цялото й тяло, събуди и извиси всичко у нея.
И всяка следа от студ и умора изчезна, заличена от насладата да желае и да бъде желана.
Свещите затрептяха и угаснаха. Остана дим и сенки. Стаята се изпълни с ухание на цветя. Лилии, разбира се. Цветята, които й бе донесъл — яркочервени и страстни. Очите му — тъмнокафяви, безкрайно дълбоки, казваха всичко, което би искала да узнае: за него е прелестна и единствена.
Когато свалиха дрехите си, разкошната й рокля заблестя на пода като малко искрящо езеро до черния му смокинг.
Най-сетне допир на гола плът. Гладка и съвършена. Златист прах до млечна белота. Прокара ръце по раменете му, по гърба му и усети как изваяните му мускули се стегнаха от възбуда.
Жаждата, с която я докосваше, събуди у нея такова вълнение, че когато се озова притисната в прегръдката му, вече тръпнеше. Отпусна я върху леглото — огромно бяло легло с ефирни като вода чаршафи, и заедно потънаха в него.
Устните му проследиха шията й, обхванаха зърната на гърдите й и още повече разпалиха желанието й. Онази дълга, разтапяща тръпка, обхванала цялото й тяло, я накара да изрече името му като задъхан стон.
Свещи, светлина на огън, цветя. Не лилии, а рози. Неговите ръце бяха гладки — ръце на изтънчен, богат мъж. Изпъна тялото си под тях, надигна се и застена. Мъжете обичаха любовниците им да стенат. Прокара ръка по мускулите му. „Неустоим е“, помисли си тя, но реши да го подразни малко по-дълго. Съпругите бяха тези, които лежаха отпуснати и оставяха мъжете да правят каквото желаят, очаквайки по-скоро да свършат.
Затова те идваха при нея, затова имаха нужда от нея. Затова си плащаха.
Повдигна рамене от купчината възглавници и водопадът от златисторуси къдрици се разпиля по тях. Пищните й гърди щръкнаха, раздвижи ханша си, повали го по гръб и пропълзя с устни и език надолу по тялото му, за да му достави удоволствието, което никога не би могъл да получи от студената си благоразумна съпруга. Стоновете и въздишките му бяха наслада за нея. Ръцете му бяха заровени в косите й, усукваха ги и ги стискаха в шепи, докато го задоволяваше. Тялото му бе стегнато, но дори и да беше някой дебелак, би успяла да го накара да се почувства като бог. Толкова бе лесно.
Когато го възседна и сведе поглед към красивото му лице, долови ненаситността и отчаянието в очите му и се усмихна. Пое го в себе си бързо и страстно и си помисли, че нищо на света не може да й донесе по- голяма радост от мисълта, че един богат мъж е в нейната власт…
Хейли рязко се надигна от дивана, сякаш събудена от сън. Сърцето й препускаше, гърдите й бяха изтръпнали, сякаш някой ги бе докосвал. Устните й пареха. Обзета от паника, сграбчи косите си и едва не заплака от облекчение, когато се увери, че са нейните.
Някой се засмя и я накара да политне назад и да се удари в дивана. Осъзна, че смехът идваше от телевизора. Уплашено скръсти ръце. От черно-бялата драма с изтънчени герои…
