фантазия, а физическите усещания, след като си била с мъж. Аз не съм била отпреди раждането на Лили, но една жена не забравя какво е. В този миг се събудих или дойдох на себе си. Роз, долавях мириса на онези рози! Зная, че е имал стройно тяло… — Хейли почувства нужда да си поеме дъх и да преглътне. — Той беше в мен. Всъщност — в нея, но сякаш аз бях тя, докато това се случваше. Харесваше й да бъде с красив и опитен любовник. За нея не би имало значение дори и да бе грозник и нещастник в леглото, но все пак бе доволна. Зная го, защото сякаш бях в съзнанието й. Или тя в моето. Не съм си го въобразила.
— Вярвам ти — каза Мич.
— И двамата ти вярваме — увери я Роз. — Ти си най-близо до възрастта, на която тя е умряла или поне на която предполагаме, че е била. Може би ти разкрива това, за да ни покаже чрез теб какво е означавало за нея.
— Възможно е. — Мич се отпусна в стола си. — Но твоето преживяване би могло да ни даде по-ясна представа какво се е случило и защо. Какво друго можеш да ни кажеш за нея?
— Не мисля, че е изпитвала голяма наслада от секса. По-скоро от властта, която е имала над мъжете. Гледала е на него като на занаят и съдейки по реакциите, които събуди у мен, била е изключително добра. Тялото й беше много по-надарено от моето. — С дяволита усмивка Хейли сложи ръце пред гърдите си, имитирайки пищни форми. — Но душата й бе студена. През цялото време, докато бяха заедно, си мислеше какво да изкопчи от него. Присмиваше се на съпругата му, която не можеше да му даде подобни ласки.
— Определено това не е най-добрата й страна. А може би е, от нейна гледна точка — замислено каза Мич. — Държала е съдбата си в свои ръце. Сама е направила избор как да живее. Млада, красива, желана от влиятелен мъж, над когото е упражнявала власт чрез секс. Интересно.
— Тръпки ме побиват. Ако имам късмета да спя с мъж, предпочитам да съм в собственото си тяло. Все пак ми олекна, че го споделих. Ще се върна горе, може да се позанимавам с йога. Не мисля, че тя ще ме безпокои повече през тази вечер. Благодаря ви, че ме изслушахте.
— Ако се случи още нещо, държа да го чуя — предупреди я Роз.
— Обещавам.
Роз изчака, докато Хейли излезе, и се обърна към Мич:
— Има причина да се безпокоим за нея, нали?
— Да не прибързваме. — Мич хвана ръката й. — Засега просто ще я държим под око.
Пета глава
През прозореца на кухнята на Стела Хейли виждаше обширния заден двор, верандата, беседката и дървената къщичка, която Лоугън и момчетата бяха построили сред клоните на един чинар.
Гледаше как Лоугън люлее Лили на червена люлка, окачена на друг клон, а Паркър гони старата топка, подхвърляна от момчетата.
Всичко наподобяваше приказна сцена на идеална лятна вечер: спокойствието и насладата, които човек може да изпита само в края на натоварен летен ден, преди децата да бъдат повикани за вечеря и лампата на терасата да светне; жълтеникавата светлина прогонва нощните пеперуди и образува кръг, който сякаш казва: „У дома сме“.
Толкова ясно си спомняше какво е да бъдеш дете през август. Да се радваш на топлото време и да тичаш под слънцето, опитвайки се да поемеш и съхраниш цялата му светлина, преди да залезе.
Сега се надяваше да узнае и какво е да бъдеш майка. Да стоиш от другата страна на мрежата против насекоми и включването на лампата да бъде твоя грижа. Хейли въздъхна и се обърна към Стела:
— Свиква ли се с това, или никога не преставаш да си казваш: „Аз съм най-щастливата жена на света“?
Стела се приближи към прозореца и се усмихна.
— И да, и не. Искаш ли да поседнем отвън с тази лимонада?
— След малко — отвърна Хейли. — Не исках да говорим за това на работа. Не само защото имахме задължения, а защото се намирахме в земите на имението Харпър. А тя е там. Тук не може да дойде.
— Роз ми каза какво си преживяла. — Стела сложи ръка на рамото й.
— Премълчах от нея, че мъжът беше Харпър. Искам да кажа, във фантазиите си бях с Харпър. Все още не мога да й кажа, че си се представям гола в леглото със сина й.
— Мисля, че на този етап това е важна подробност. Случило ли се е нещо друго оттогава?
— Не, нищо. Ала не зная дали да се надявам да се случи или не.
Видя как Лоугън хвана омърляната топка, която се търкаляше към него, запрати я далеч и накара момчетата и кучето да хукнат да я гонят. През това време Лили подскачаше на люлката и пляскаше с ръце.
— Ще ти призная нещо — рече Хейли. — Ако мога да се пренеса за малко в живота на друга жена, бих избрала твоя.
— Ценя приятелската ти откровеност, но не бих ти позволила да правиш секс с Лоугън! — престорено възропта Стела.
Хейли прихна и вдигна ръце, сякаш да се предпази.
— Не се сърди. Нямам подобни намерения, макар и да се обзалагам, че…
Приятелката й се усмихна лукаво.
— Можеш да се обзаложиш.
— Както и да е. Просто си мисля какво би било да имам до себе си мъж, който да е луд по мен, както Лоугън по теб. И две страхотни деца, и прекрасен дом, който сте създали заедно… За какво повече би могла да мечтаеш?
— Един ден и ти ще откриеш това, което търсиш.
— Ако ме слуша човек, би казал, че съм черногледа. Не зная какво ми става напоследък. — Раздвижи рамене, сякаш за да се освободи от товар. — Често се самосъжалявам, но това не е характерно за мен, Стела. Весел човек съм. Дори когато съм в лошо настроение, търся начин да го подобря. Не мърморя и не се оплаквам.
— Така е, или пък го правиш много рядко.
— Може би въздишам по Харпър, но една несподелена любов не може да ме накара да се чувствам така потисната. Следващия път, когато ме чуеш да хленча колко съм нещастна, зашлеви ме здравата!
— На твоите услуги съм. Нали за това са приятелите?
На всяка цена трябваше да излезе от това състояние. Не беше от хората, които изброяват отрицателните неща в живота си и се опитват да докажат, че са повече от положителните. Ако нещо не бе наред, ако нещо й липсваше, тя действаше. Решаваше проблема и продължаваше напред. Или ако не може да бъде решен, намираше най-добрия начин да свикне да живее с него.
Когато майка й ги напусна, Хейли се разстрои, почувства се изплашена и наранена. Но не можеше да стори нищо, за да я върне. Не й оставаше друго, освен да се научи да се справя без нея. „Не беше толкова трудно“, каза си тя, докато шофираше към Харпър Хаус.
Усвои всички домакински умения и двамата с баща й заживяха приличен живот. Дори бяха щастливи. Чувстваше се полезна и обградена с обич.
Успехът й в училище бе доста добър. Започна работа, за да помага с пари. Знаеше как да работи и да изпитва удоволствие от заниманието си. Обичаше да се учи как да продава на хората неща, които им носят радост.
Ако бе останала в Литъл Рок, в книжарницата, би се издигнала до длъжността управител. Заслужаваше го.
Но баща й почина и загубата разтърси живота й до основи, както нищо друго, преживяно преди и след това. Той бе нейната опора, както и тя неговата. Чувството за сигурност и стабилност напълно я напусна, скръбта я завладя като неизменна остра болка.
Затова потърси помощта на приятел. „Наистина беше само приятел“, призна си тя, докато завиваше по алеята към къщата. Беше добро момче, което й донесе утеха.
Лили бе плод на тази връзка и сега Хейли се срамуваше от това. Утехата й бе, че все пак бе постъпила благородно. Та как би могла да принуди момчето да се обвърже в нежелан брак и да поеме отговорност,
