— Извинявай, главата ми е пълна с излишна информация. Просто искам да кажа, че всички момичета се вълнуват от подобни неща. Трябва да съобщя на Стела.
— Не исках да ви притеснявам. Просто се надявах да се срещна с братовчедка си Розалинд, за да й благодаря.
— Ще повикам и нея. — Хейли забърза към офиса на Стела. — Но тя ще иска да види това на всяка цена. — Надникна вътре, без да почука. — Трябва да дойдеш веднага.
— Проблем ли има? — попита Стела.
— Не, просто ме послушай и ела.
— Хейли, трябва да се обадя на още пет-шест души, преди да… — Стела замълча и по навик си придаде приветливото изражение, с което посрещаше клиенти, когато видя Джейн. — Извинявайте. Има ли нещо… О, боже мой, това е Джейн!
— В нова, подобрена версия! — изтърси Хейли, но в миг прехапа устни. — Извинявай.
— Няма за какво. Точно така се чувствам.
— Джолийн каза, че се е погрижила да получиш от нейната запазена марка. — Обзета от искрена радост, Стела възкликна: — Господи, постарала се е, прическата ти е върхът!
— И аз я харесвам. Мащехата ти е толкова добра с мен.
— За нея е било удоволствие. Чух някои неща за теб, но е друго човек да се увери с очите си. Надявам се, че продаваш картини толкова добре, колкото и изглеждаш.
— Обичам работата си. И апартамента си. Наистина ми харесва да се чувствам хубава.
Очите на Стела се навлажниха от умиление.
— Същото се случи и с мен — каза Хейли, докато вземаше малката радиостанция от касата. Изключи я след троснатия отговор на Роз, че е заета.
— Не искам да я откъсвам от работата й.
— Но тя ще се зарадва. А и толкова ми се иска да те види. Господи, това е чудесно!
— Кажи ни още нещо за себе си — настоя Стела.
— Обожавам работата си, научавам толкова много. Намерих си и две приятелки там.
— А приятел? — полюбопитства Хейли.
— Все още не съм готова за това. Но има един симпатичен съсед…
— Сладур ли е? По дяволите, клиентка! — промърмори Хейли, когато влезе поредната жена с натоварена количка. — Не говорете за секси мъже, докато съм заета.
— Мислех, че ще се срамувам отново да разговарям с вас двете — сподели Джейн със Стела, докато Хейли обслужваше клиентката.
— Защо?
— При първата ни среща се държах като хленчеща глупачка.
— Не е така, просто беше уплашена и разстроена. Ала си имаше причини. Направи голяма крачка, като помогна на Роз да се добере до онези дневници.
— Принадлежаха на нея. Кларис не е имала право да ги отмъква от Харпър Хаус.
— Разбира се. Но все пак беше много смело от твоя страна да позволиш на Роз да ги вземе, да се изнесеш от апартамента й и да започнеш нова работа, нов живот. Знам колко е трудно. Хейли също е наясно.
Джейн погледна към щанда, където Хейли издаваше касова бележка и бъбреше с клиентката.
— Изглежда толкова уверена, сякаш не би се изплашила от нищо. Това си помислих, когато се запознах и с нея, и с теб. Двете никога не бихте се страхували да отстоявате своето. И да търпите да бъдете унижавани като мен.
— Всеки преживява моменти на страх. И невинаги се решава да предприеме нещо, за да го превъзмогне.
Роз влезе, потупвайки с градинарските ръкавици по бедрата си, което бе единственият признак на раздразнение.
— Проблем ли има?
— Абсолютно никакъв — успокои я Стела. — Джейн искаше да се види с теб.
Роз повдигна вежди и на лицето й бавно се появи усмивка.
— Да, Джолийн държи на думата си. Просто цъфтиш! — Пъхна ръкавиците в задния си джоб и затаи дъх, когато Джейн я прегърна. — Радвам се да се видим.
— Толкова съм ти благодарна… Никога не ще мога да ти се отплатя.
— На твоите услуги съм.
— И съм щастлива…
— Личи си.
— Извинявай. — Подсмърчайки, Джейн продължи: — Нямах намерение да правя това. Исках да дойда, да ти благодаря и да ти кажа, че работата ми потръгна. Вече получих повишение и ще постигна нещо в живота си.
— Не се и съмнявам. Радвам се за теб. Впрочем, колкото и подло да ти се струва, безкрайно съм доволна да те видя толкова хубава и въодушевена, защото съм сигурна, че братовчедката Кларис ще изяде кльощавия си задник от яд.
Джейн се засмя горчиво:
— Да, така е. Тя дойде да ме види.
— Какво пропуснах? — попита задъхано Хейли, докато бързаше към тях. — Повторете всичко интересно.
— Мисля, че току-що стигнахме до най-интересната част — заяви Роз. — Значи Риси извади метлата си от килера, яхна я и дойде да те види?
— В апартамента ми. Предполагам, че майка ми й е дала адреса, въпреки че я помолих да не го прави. Беше преди месец. Надникнах през шпионката и я видях. В първия миг реших да не отварям.
— Никой не би те упрекнал.
Хейли приятелски сложи ръка на рамото й.
— Но си помислих, че не мога да се крия в бърлогата си като заек. Затова отворих и тя нахълта вътре. Нареди ми да й донеса подсладен чай и седна.
— Непоправима е — въздъхна Роз. — Самочувствието й няма граници.
— На кой етаж се намираше апартаментът ти? — Хейли присви очи. — Третия или четвъртия, доколкото си спомням. Хубаво щеше да се размаже долу, ако я бе хвърлила през прозореца.
— Съжалявам, че не го направих, а отидох да й донеса чай. Цялата треперех. Когато се върнах, тя ме нарече неблагодарница и никаквица. Каза, че мога да се подстрижа, да се настаня в този мизерен апартамент и да убедя някой празноглавец да ме назначи на работа, за която определено не притежавам квалификация, но ще си остана същото нищожество. Избълва доста неласкави думи за теб, Роз.
— И какви бяха те?
— Нарече те интригантка и блудница.
— Отдавна си мечтаех някой да ми каже, че съм блудница. Тази дума е рядко използвана в наши дни.
— Тогава нервите ми не издържаха. Помислих си, че може би има право да ме обвини в неблагодарност. — Джейн сложи ръце на кръста си и вирна брадичка. — Апартаментът ми не е мизерен, а доста уютен, но за човек с нейния вкус може би изглежда такъв. Тя не познава Кери — шефката ми, и може да си въобразява, че е празноглава, щом ме е назначила. Но как смее да те обижда, когато тя е тази, която е откраднала от теб? — Джейн решително кимна. — Казах й го!
— Право в очите. — Роз се засмя гръмогласно и обхвана лицето й с длани. — Гордея се с теб.
— Тя едва не припадна. Не зная откъде ми хрумнаха думите. Не съм избухлива, но бях бясна. Просто скочих срещу нея и изрекох неща, които не смеех дори да си помисля, докато живеех в дома й и зависех от прищевките й. Казах й, че е подла и злобна и никой не изпитва капка симпатия към нея. Че е крадла и лъжкиня и има късмет, че не си повикала полицията, за да я арестува.
— Браво! — възкликна Хейли. — Това е по-добро, отколкото да я хвърлиш през прозореца.
— Но не беше всичко… Обясних й, че бих предпочела да прося на улицата, отколкото отново да се превърна в нейна изтривалка. После й посочих вратата. — Джейн повдигна ръка. — Ето така. Може би съм
