отпусни. Дадох телефонния номер тук на мама, има и мобилния ти, и моя. Накарах я да обещае, че ще се обади дори само ако Лили се разхълца.

Отстрани тапата, докато тя се заливаше от смях.

— Добре, имам доверие на Роз. Зная, че ще държи нещата под контрол. — После погледна щастливо. — Чувствам се като Пепеляшка! Без злите доведени сестри и тиквата.

— Дано пантофката ти става.

— Ще ме разглезиш, Харпър, предупреждавам те. Не знам дали ще мога да се държа като изискана дама, когато ми се прииска да заподскачам, да тичам и разглеждам всичко. Обзалагам се, че банята е разкошна. Мислиш ли, че можем да запалим тази камина? Зная, че времето е горещо, но не ме е грижа.

— Ще я запалим. Заповядай. — Подаде й чаша и я докосна със своята. — За незабравимите моменти.

За миг Хейли се загледа в искрящата течност.

— И за мъжете, които ги превръщат в реалност. — А след първата глътка възкликна: — Наистина е превъзходно. Струва ми се, че сънувам.

— Ако е така, аз също сънувам.

Плъзна пръсти по изящната й шия под високо прихванатите коси. С омайваща нежност я притегли към себе си. Почукване на вратата го накара да се усмихне със съжаление.

— Точни са. Аз ще отворя. Щом сервират вечерята, ще бъдем съвсем сами.

„Погрижил се е за всичко, до последната подробност“, помисли си тя. Цялостната картина се разкриваше пред нея постепенно, като страници от увлекателна история. Благодарение на него седеше в луксозен апартамент, пиеше шампанско на романтичната светлина на свещи и трептящи пламъци в камината. Във въздуха се носеше ухание на цветя. Едва усещаше вкуса на превъзходната вечеря, тръпнейки в очакване на това, което щеше да последва.

Тази нощ щяха да се любят.

— Разкажи ми за детството си — помоли го тя.

— Бях щастлив, че имам братя, въпреки че понякога ме ядосваха.

— Но сега сте много близки. Виждам го всеки път, когато гостуват. Въпреки че живеят далеч от Мемфис, тримата сте сплотен отбор.

Харпър доля чашата й.

— Искаше ли ти се да имаш братя или сестри, когато беше малка?

— Да. Имах приятели и братовчеди, с които често играех, но не беше същото. Мечтаех за сестра. Момиче, с което да споделям тайните си нощем или дори да се карам. А ти си имал всичко това.

— Като деца бяхме страхотна банда, особено когато и Дейвид се присъедини към нас.

— Сигурно четиримата сте подлудявали Роз.

Той се усмихна и повдигна чашата си.

— Правехме всичко възможно. Летата бяха дълги, каквито изглеждат на всяко хлапе. Дворът и горичката бяха целият свят за нас. Помня как ухаеха на буйна свежа зеленина. По цяла нощ слушахме щурците.

— Аз държах прозореца си отворен, за да ги чувам по-добре. Навярно често сте правели пакости?

— Доста често, но никой не можеше да заблуди мама, треперехме от страх пред нея. Тя сякаш имаше радар. Помня как, докато вършеше нещо в къщата или градината, още щом усетеше, че се приближавам, знаеше, че съм направил пакост.

Хейли се подпря с лакът на масата и положи брадичка върху дланта си.

— Разкажи някоя случка.

— Най-големият ми срам беше след първата ми среща с момиче. — Той потопи ягода в разбита сметана и й я подаде да отхапе. — Прибрах се у дома, за първи път вкусил от рая на задната седалка на любимото си камаро, около шест месеца след шестнайсетия ми рожден ден. На следващата сутрин мама влезе в стаята ми и сложи кутия презервативи на тоалетката. Все още си го спомням съвсем ясно. Говори ми за секса и отговорността, за безопасност и разумно поведение. Каза, че не се и съмнява, че съм ползвал предпазно средство и ще продължа да ползвам. После ме попита дали имам някакви въпроси.

— Какво каза ти?

— Отвърнах: „Не, шефе“. Когато мама излезе, се завих презглава и се запитах откъде, за бога, е разбрала, че съм правил секс с Джени Проктър в камарото си. Беше едновременно озадачаващо и унизително.

— Надявам се и аз да бъда такава майка.

Харпър повдигна вежди, докато потапяше поредната ягода в сметана.

— Която кара детето си да се чувства объркано и засрамено?

— Не, мъдра като нея. Да постъпвам толкова разумно, когато Лили порасне.

— Лили няма да прави секс, преди да стане на трийсет, а ще се омъжи едва няколко години по- късно.

— О, разбира се — усмихна се Хейли и захапа подадената й ягода. После попита: — А какво стана с Джени Проктър?

Леката му усмивка го издаде, че се връща назад в спомените си.

— Поболя се от мъка по мен, когато се наложи да замине за Калифорния, за да учи в колеж. Бе принудена да остане там и да се омъжи за сценарист.

— Горката, имала е незавидна участ — въздъхна Хейли, а той отново доля чашата й. — Вече съм полузамаяна.

— Няма смисъл да оставяме нещата наполовина.

Леко накланяйки глава, тя го изгледа предизвикателно.

— Значи следващата точка от дневния ред, за който спомена, е да ме напиеш и да се възползваш от безпомощното ми състояние ли?

— Такъв беше планът.

— Слава богу! Скоро ли ще бъде това събитие, защото не знам дали бих издържала и миг по-дълго тук, без да ме докосваш?

Изразът на очите му стана сериозен, когато се изправи и й подаде ръка.

— Планът ми беше следният: да те поканя на танц, за да обвия ръце около тялото ти. Ето така.

Хейли се плъзна в обятията му.

— Не откривам нито един недостатък в този план.

— После щях да те целуна тук. — Прокара устни по слепоочието й. — И тук. — По бузата. — И тук…

Бавно докосна устата й, докато слетите им устни се превърнаха в центъра на света.

— Толкова силно те желая! — Тя се притисна към него и потърка лице в гърдите му. — Неудържимо е, Харпър, ще полудея…

Той я завъртя в кръг към стъпалата, спря се до тях и я погледна в очите.

— Ела горе с мен.

Хейли отпусна ръката си в неговата и понечи да пристъпи, но задъхано се засмя:

— Краката ми се подкосиха. Дори не мога да кажа дали е от вълнение или от притеснение. Толкова пъти съм си представяла, че съм с теб, но не предполагах, че ще бъда толкова нервна.

— Успокой се… Няма да бързаме.

Сърцето й биеше все по-учестено, но трябваше да спомене за още нещо.

— Знаеш ли, вземам противозачатъчни, но мисля, че… Не съм донесла презервативи.

— Аз ще се погрижа.

— Наистина си предвидил всичко.

— Човек трябва да бъде подготвен.

— Бил ли си скаут?

— Не, но съм излизал с няколко момичета скаути.

Това я накара отново да се усмихне.

Затаи дъх, когато влезе в спалнята. Имаше свещи, които очакваха да бъдат запалени, и лампа с

Вы читаете Червена лилия
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату