се замърси.
— Не си ли обезпокоена?
— Харпър е свободен да харчи парите си, както намери за добре, а е достатъчно разумен, за да не ги пилее безогледно. Направил ти е красив подарък. Защо не му се радваш?
— Мислех, че ще се ядосаш.
— Значи ме подценяваш.
— Не. — С насълзени очи, Хейли се притисна към Роз. — Обичам те. Съжалявам, толкова съм объркана. Щастлива съм, но и изплашена. Влюбена съм в него. В Харпър.
— Да, скъпа, зная. — Роз обви ръка около раменете й.
— Знаеш ли? — попита смаяно Хейли.
— Не гледай така учудено! — Роз леко се усмихна и отмести кичур коса от лицето й. — Седиш тук и рониш сълзи на щастие и уплаха. Една жена плаче така само когато е осъзнала, че е лудо влюбена в някой мъж и се пита как, по дяволите, се е случило.
— Не го осъзнавах до снощи. Знаех, че го харесвам, че държа на него, но мислех, че главното, което изпитвам, е желание за секс. После… Господи, наистина го казах! — Отчаяна, Хейли потърка очите си. — Сега разбираш ли защо се чувствам странно? Току-що казах на майката на Харпър, че съм искала да спя с него.
— Признавам, че ситуацията е уникална. Но мисля, че сме достатъчно разумни, за да се справим с нея.
— Снощи цялата ми същност се разтвори… Никога не съм се чувствала така. — Хейли сложи ръка на гърдите си и рубините заблестяха. — Никога преди не съм се влюбвала, не и така всеотдайно. Когато се случи, си помислих точно това: „Така се чувства човек, когато е влюбен“. Не му казвай. — Сграбчи ръката на Роз. — Моля те, не му казвай!
— Не е моя работа. Сама ще му съобщиш, когато си готова. Любовта е дар, Хейли, трябва просто да го приемеш.
— Любовта е заблуда, илюзия, създадена от слаби жени и безволеви мъже. Оправдание за средната класа да се множи, а за богатите — нещо незначително, което напълно пренебрегват, за да сключват бракове само помежду си и да трупат още богатство.
Роз почувства как през тялото й премина хладна тръпка. Остана без дъх, но продължи да се взира в очите, които вече не бяха на Хейли.
— Така ли оправдаваш избора, който си направила?
— Живеех доста добре благодарение на този избор. — Тя повдигна ръка и се усмихна, докато прокарваше пръст по гривната. — Охолно. По-добре от онази, която ме е родила. Беше доволна да слугува и раболепничи. Аз предпочитах да изкарвам прехраната си по гръб. А можех да живея тук. — Изправи се и закрачи из стаята. — Затова останах завинаги.
— Но не си щастлива. Какво ти се е случило? Защо си толкова нещастна?
— Дадох живот. — Завъртя се и положи длани на корема си. — Познаваш силата на това преживяване. Животът нарастваше в мен, роди се от утробата ми. А той ми го отне. Моя син. — Огледа се с блуждаещ поглед. — Моя син. Дойдох за сина си.
— Вече го няма. — Роз бавно се изправи. — Много отдавна. Дядо ми беше добър човек.
— Едно бебе, моето бебе. Малко момченце, малко и сладко. Моето дете. Мъжете са лъжци, крадци и измамници. Трябваше да го убия.
— Детето ли?
Очите й святкаха, ярки и искрящи като диамантите на китката й.
— Не, бащата. Трябваше да намеря начин да убия и него, и цялото му семейство. Да изгоря къщата до основи и да пратя всички ни в ада.
Настъпи вледеняващ студ. Съжалението, което Роз бе изпитвала някога, не можа да го разчупи.
— Какво направи?
— Дойдох през нощта, промъкнах се безшумно. — Докосна устните си с пръст и избухна в истеричен смях. — Няма го. — Завъртя се в кръг, високо вдигнала ръката, на която блестяха диамантите и рубините. — Всичко е изчезнало. Не е останало нищо за мен.
Рязко вдигна глава и втренчи поглед в бебефона, откъдето звучеше плачът на Лили.
— Бебето. Бебето плаче.
Главата й клюмна и тя се свлече на пода.
— Мич! Дейвид!
Роз се втурна през стаята и коленичи до Хейли.
— Зави ми се свят — промълви младата жена и прокара пръсти по лицето си. След това се огледа и потърси ръката на Роз. — Какво става?
— Всичко е наред. Просто полежи за минута. Дейвид! — Роз погледна двамата мъже, които дотичаха в стаята.
— Донеси ни малко вода и бренди.
— Какво стана? — попита Мич.
— Беше като омагьосана, духът на Амелия пак я облада.
— Лили плаче — прошепна Хейли.
— Аз ще отида. — Мич докосна рамото й. — Ще я доведа тук.
— Помня донякъде… Боли ме главата.
— Спокойно, скъпа. Ще те отнесем на дивана.
— Малко съм замаяна — едва успя да промълви Хейли, докато Роз й помагаше да се изправи. — Не усетих какво става. Този път беше по-силно.
Дейвид донесе вода и бренди, седна от другата й страна и сложи чаша в ръката й.
— Ето, пийни си.
— Благодаря. Вече се чувствам по-добре. Само съм поразтърсена.
— Не си единствената — каза Роз.
— Ти разговаря с нея.
— Беше доста интересно.
— Задаваше й въпроси. Не знам как успя да запазиш самообладание.
— Пийни малко бренди — предложи Роз, но Хейли смръщи нос.
— Не ми харесва. А и вече съм по-добре.
— Тогава аз ще пийна вместо теб.
Роз вдигна чашата си и отпи, когато Мич влезе с Лили.
— Дъщеря ми ще поиска сок. Винаги пие сок, когато стане от сън.
— Ще й донеса — каза Мич.
— Не, аз ще й донеса. Ще ми се да се позанимавам с нещо нормално няколко минути. — Тя скочи на крака и двете с Лили протегнаха ръце една към друга. — Ето го моето момиченце. Връщаме се веднага.
Роз стана, когато Хейли излезе от стаята.
— Ще се обадя на Харпър. Трябва да научи за това.
— Аз също трябва да зная — напомни й Мич.
— Ще имаш нужда от бележника и касетофона си.
— Просто седяхме тук и разговаряхме. Тъкмо казвах на Роз, че снощи беше най-вълнуващата вечер в живота ми, и й показвах гривната. И… съжалявам, Харпър, но споделих с нея колко виновна се чувствам, че даде толкова пари заради мен. Разчувствах се. — Хвърли умоляващ поглед към Роз, очаквайки да й вдъхне кураж. — И Амелия просто влезе в мен. Внезапно. Не мога да го опиша съвсем ясно. Сякаш слушах разговора… като дете, опряло чаша на стената, за да подслушва какво се говори в съседната стая. Гласовете звучаха приглушено, като ехо.
— Според мен говореше някак злобно и цинично — започна Роз и им преразказа разговора.
— За нея е било нещо обичайно да получава скъпи подаръци срещу секс. — Мич драскаше в бележника си. — Така е приела гривната на Хейли. Тя не разбира — продължи той, когато чу въздишката й на отчаяние — какво е да проявиш щедрост само заради удоволствието да зарадваш някого. Когато е
