обратно към фоайето. — Най-добре е да се приберем у дома, преди Лили да е забравила как изглеждам… Господи, виж тази гривна!
Всичко на рекламната витрина на бижутерския магазин блестеше, но единственото, което Хейли забеляза, бе изящна гривна със ситни бели диаманти, обграждащи ярки рубинени сърца.
— Поразителна е, нали? Толкова е нежна, а сърцата я правят и романтична. Но нещо в нея сякаш казва, че е безкрайно ценна. Може би е семейно наследство. Антика — това е точната дума. Сигурно има висока художествена стойност.
— Хубава е.
— Не просто хубава. — Хейли погледна строго Харпър. — Мъжете нищо не разбират. Зашеметяваща е. Някои от другите бижута тук са с по-големи камъни и с повече диаманти, но тази се откроява сред тях. Поне според мен.
Той погледна името и адреса на магазина.
— Да отидем да я вземем.
— Разбира се — засмя се Хейли. — Защо не минем да си купим и нова кола на връщане?
— Тази гривна ще ти отива. Рубините са най-подходящият камък за теб.
— Истинските камъни не са за мен.
Задърпа ръката му, но той продължи да разглежда гривната. Колкото повече се взираше в нея, толкова по-ясно си я представяше на нейната ръка.
— Ще отскоча до портиера.
— Харпър! — Хейли смутено се отдръпна. — Просто гледах, така правят всички момичета. Обичаме да разглеждаме витрините.
— Искам да ти я подаря.
Смущението й вече граничеше с паника.
— Не можеш да купиш нещо подобно. Дори не смея да гадая колко струва…
— Тогава да разберем.
— Харпър, почакай. Просто… не искам да ми купуваш скъпи бижута. Не очаквам подобно нещо от теб. — С разперени ръце посочи обстановката в хотела. — Прекарах най-невероятната нощ в живота си, но не затова… Харпър, не затова съм с теб.
— Хейли, ако мислех, че това е причината да си с мен, нямаше да си тук. Нощта беше специална колкото за теб, толкова и за мен. Достатъчно приличам на майка си, за да знаеш, че щом съм решил да направя нещо, то е, защото го искам. Държа да я купя за теб и ако е във възможностите ми, ще я купя. — Целуна я по челото. — Почакай само минута.
Тя го проследи с удивен поглед, докато се отдалечаваше към кабината на портиера.
По пътя към дома не можа да продума, сякаш бе онемяла при вида на рубинените сърца, обградени с бляскави диаманти, на китката си.
Единадесета глава
Следобед посвети цялото си внимание на Лили. Странно бе как успяваше да балансира емоциите си: малкото й момиченце й бе липсвало, докато прекара най-вълнуващата нощ в живота си без него.
„Вината приема много различни форми“, помисли си тя. Преди Роз да се прибере от работа, в главата й вече се въртяха куп причини, за да се чувства смутена…
— Добре дошла у дома. — Роз я изгледа изпитателно, докато стоеше срещу нея във фоайето. — Хубаво ли прекара?
— Да, чудесно. Отгледала си и си възпитала страхотен мъж. Роз, никога не ще мога да ти се отблагодаря за това, че се грижи за Лили. — Несъзнателно закри гривната на китката си с ръка. — Не мога да искам толкова много от теб.
— За всички ни беше удоволствие. Къде е тя?
— Изтощих я с игри — отвърна Хейли с лека усмивка. — И с целувки. Сложих я да поспи малко. Донесох ти подарък.
— Много мило. — Роз взе кутийката и влезе в приемната да я отвори. Лицето й засия, когато видя рамката, в която вече бе поставена снимка на нея и Лили. — Обичам тази снимка. Ще я сложа на бюрото си във всекидневната.
— Дано малката не ви е създавала проблеми снощи.
— Напротив, здравата се позабавлявахме.
— Аз… Ние… Харпър… Може ли да поседнем за минута?
Роз послушно се настани на дивана.
— Дали Дейвид е приготвил лимонада? Бих изпила цели пет литра.
— Ще ти донеса.
— Сама ще си взема. Кажи ми какво те безпокои.
Хейли седна срещу нея, положила ръце в скута си.
— Запознах се с майките на няколко от момчетата, с които излизах. Но никога… Необичайно е да поддържам толкова добро приятелство с майката на мъжа, с когото съм близка.
— Мисля, че при всички положения това е предимство.
— Няма да го отрека. Може би не бих се чувствала така странно, ако се бях сприятелила с теб, след като се стигне до…
— Романтичната близост ли?
— Да. Не зная как точно да разговарям с теб за това, защото отношенията ми с двама ви така се преплитат. Исках само да ти кажа, че си възпитала чудесен човек. Зная, че се повтарям, но държа да го кажа отново. Харпър е положил толкова усилия, за да ми даде нещо специално. Няма много такива мъже, поне сред онези, които познавах.
— Той е чудесен мъж, радвам се, че си го разбрала.
— Така е. Беше резервирал онзи прекрасен апартамент и поръчал цветя, свещи и шампанско. Никой друг не е правил подобно нещо за мен. Нямам предвид само разкоша, бих се задоволила и с порция ребърца в някой мотел. О, прозвуча ужасно — промърмори Хейли и притвори очи.
— Не. Беше искрено. И забавно.
— Искам да кажа, че никой не е посвещавал толкова време и усилия да планира една вечер специално за мен.
— Всичко това води до главозамайване.
— Така е. — През нея премина вълна на облекчение. — Все още ми се вие свят. Държа да знаеш, че никога не бих се възползвала от неговата щедрост и внимание.
— Подарил ти е тази гривна.
Хейли отново я закри с ръка.
— Да, Роз…
— Не мога да откъсна очи от нея, откакто влязох. Забелязах колко виновно я прикриваш. Сякаш си я откраднала.
— Така се чувствам.
— О, не ставай глупава, че ще ме ядосаш. — Роз махна с ръка.
— Не съм я поискала. Казах му да не го прави. Просто се загледах в нея на една витрина и след минута той беше при портиера и разговаряше по телефона с бижутерския магазин. Отказва да ми каже колко е струвала.
— Разбира се — одобрително рече Роз. — Така съм го възпитала.
— Но това са истински скъпоценни камъни! Антика е, ценна антика.
— Уморена съм, не ме карай да ставам, за да я разгледам по-отблизо.
Обзета от противоречиви емоции, Хейли се приближи и протегна ръка.
— Прекрасна е и определено ти отива. Колко рубинени сърца има?
— Не съм ги броила — отвърна тя, но срещна строгия поглед на Роз. — Четиринайсет — призна. — С по десет малки диаманта наоколо и два помежду им. Господи, колко съм подла!
— Не, обикновено момиче си, при това с отличен вкус. Не я носи на работа, колкото и да ти се иска. Ще
