дискретна светлина. Леглото бе готово и върху възглавницата бе поставена една-единствена червена лилия.
Цялата тази романтика бе опияняваща.
— О, Харпър!
— Почакай.
Той обиколи стаята, запали свещите и угаси лампата. След това взе цветето и й го поднесе.
— Донесох ти от тези лилии, защото ми напомняш за тях от самото начало. Никога не съм гледал на друга жена по този начин.
Хейли прокара листенцата по лицето си, вдъхна аромата им и остави лилията.
— Съблечи ме.
Той повдигна ръка, отмести презрамката от рамото й и го докосна с устни. С разтуптяно сърце тя плъзна сакото му надолу.
След миг устните им се срещнаха, докато пръстите й разкопчаваха ризата му, а неговите трескаво разтваряха ципа на гърба на роклята й. Ръцете му обходиха голия й гръб, а нейните — гърдите му. Роклята й се свлече на пода и дъхът й спря, когато той се отдръпна назад и остана загледан в нея с възхищение.
Стоеше срещу него по оскъдно червено бельо, проблясващо на светлината на свещите върху гладката й светла кожа. Върху високите й обувки краката й изглеждаха още по-дълги. Тялото му затрепери от желание, вече неописуемо силно.
— Невероятна си!
— Ами, толкова съм кльощава.
Той проследи с пръст леката извивка на гърдите й.
— Ти си стройна и нежна като стъбло на лилия. Ще разпуснеш ли косите си?
Гледайки го съсредоточено в очите, тя бавно отмести шнолите, прокара пръсти през косите си и зачака.
— Невероятна си… — повтори той. Хвана ръката й и я притегли към леглото. Тя приседна, а той застана на колене, за да свали обувките й.
Устните му се плъзнаха нагоре по крака й и я накараха да се вкопчи в ръба на леглото.
— Господи! — простена тя.
Нямаше думи, с които би могла да опише пороя от усещания, който я завладя. Езикът му се плъзна по бедрото й и остави горещи следи по кожата й, докато ръцете му се придвижиха нагоре и докоснаха гърдите й.
С треперещ глас тя прошепна името му и се отпусна на леглото, когато той се надигна и се озова до нея.
Вече можеше да се притисне към него, да отвръща на ласките му, да усеща вкуса му, както и той нейния. Насладата се разля из тялото й, разпалена от нежния допир на ръцете му, от горещите му устни, от учестеното му дишане, докато се притискаха ненаситно.
„Няма да бързаме“, бе казал, но ръцете му нетърпеливо се плъзгаха по кожата й. Гърдите й — малки, стегнати и копринено гладки, тръпнеха под дланите и устните му. Докато жадно вкусваше от тях, тя се изви към него и откри дългата си прелестна шия.
Най-сетне бе негова.
Ноктите й се впиха в гърба му и го накараха да почувства лека, но сладостна болка. След миг бе върху него, докосваше го с устни, жадни като неговите. Тихите й задъхани стонове нахлуваха в съзнанието му като порой.
Кожата й проблясваше на светлината на свещите. Беше влажна от капчиците пот, избили по нея от изгарящата топлина, която бе завладяла и двамата. Златистите отблясъци се отразяваха в сините й очи, чиито ириси станаха по-тъмни, когато той плъзна ръка до най-горещото й място. Усети влажната й мекота.
Оргазмът бе като изблик на светлина, ослепителна светкавица, от която плътта й пламна в неудържим пожар. Изживя миг на забрава и се завърна в прекрасния светъл свят на опияняващите усещания. Всяка частица на тялото й се бе пробудила и оживяла.
Езикът му между бедрата й я накара да полети във вихъра на насладата. Горещите вълни, които преминаваха през тялото й, ставаха все по-силни и тя се чувстваше изтощена и замаяна, когато той я притегли на колене.
Взираше се в нея и й се струваше, че цялата й същност се разкрива пред него, сякаш е прозрачна. Устните му се впиха в нейните в целувка, от която сърцето й замря.
„Значи това е любовта — помисли си тя. — Това безкрайно доверие и себеотдаване. Да разтвориш сърцето си за някого, докато се почувстваш напълно разголена и беззащитна. И преливаща от щастие“.
Докосна лицето му, присви устни и с чувствено движение обви крака около тялото му.
— Да — промълви тя, докато телата им се сливаха.
Отново се изви назад и издаде стон, когато вълната на блаженство я заля.
Той я притискаше все по-силно и усещаше ударите на сърцето й до своето. „Още по-близо“, помисли си, усещайки жадната й плът.
Ръцете й го обгърнаха и устните й потърсиха неговите, докато заедно се залюляха, носейки се към върха и отвъд.
Може би не съществуваше нещо по-приятно от това да лежи изтегната в огромно легло, с крака, преплетени с тези на любимия си, след вълшебното страстно изживяване.
Всички романтични нощи, които бе преживяла по-рано, бледнееха в сравнение с тази. Замаяна от спомена за усещанията, тя се сгуши до него и сънено се усмихна, когато той погали гърба й.
— Беше чудесно — промълви Хейли. — Ти си страхотен, всичко е приказно. Усещам, че ако сега изляза навън, светлината, която струи от мен, ще заслепи цялото население на Мемфис.
— Ако излезеш точно сега, ще бъдеш арестувана — усмихна се той и ръката му се плъзна по-надолу. — По-добре остани тук с мен.
— Може би си прав. Толкова съм изтощена. — Тя се протегна гъвкаво като котка. — Мисля, че бях забравила какво е… Насладата от самозадоволяването не може да се сравни с… Господи, не мога да повярвам, че го казах!
Харпър се усмихна, обви ръка около нея и рязко я притегли към себе си.
Тя отпусна глава на рамото му.
— Понякога говоря, без да мисля. Не мисли, че съм сексманиачка.
— Късно е, вече разби фантазиите ми.
Притисна се по-силно към него и наклони глава назад.
— Толкова ми харесва да лежа така. — Прокара пръсти през косите му. — Отпусната и затоплена, сгушена до теб. Иска ми се да останем тук и тази нощ да няма край.
— А когато нощта свърши, ще закусим в леглото.
— Звучи примамливо, но знаеш, че не мога. Заради Лили…
— Тя спи дълбоко в сгъваемото креватче, което сложихме в стаята на майка ми днес. — Когато видя учудения й поглед, Харпър притисна устни към челото й. — Мама едва не подскочи от радост, задето малката ще остане при нея цяла нощ.
— Майка ти… — Хейли се надигна на лакти. — Господи, значи всички са знаели за плановете ти, освен мен?
— Е, почти всички.
— Роз знае, че ние… Струва ми се много странно. Не мисля, че е редно…
— Мама каза да ти напомня, че е отгледала три момчета, които са живи и здрави и не са попаднали в затвора.
— Но… аз съм ужасна майка.
— Напротив, справяш се чудесно. — Той обгърна раменете й. — Знаеш, че Лили е добре, както и че мама я обожава.
— Да. Знам това, но… Ако се събуди и заплаче за мен? Добре — въздъхна тя, когато го видя да повдига вежди, — ако се събуди, Роз ще се справи. А и Лили обича да бъде с нея и Мич. Наистина вече ставам
