Абра неспокойно пристъпи по-близо до леглото. Двамата с Коуди се спогледаха над изпънатото тяло на Мендес.
— Какво поиска Тъни? — попита Коуди спокойно.
— Само да гледам на другата страна, да се правя, че не забелязвам. Повечето от кабелите, които използваме на строежа, не са според стандарта.
Абра усети как сърцето й се свива и кръвта й изстива.
— Тъни ви е предложил да ви плаща, за да монтирате кабели, които не отговарят на стандарта?
— Си. Не всичките, не навсякъде. Не на всички работници може да се вярва. Когато пристигаше доставка, той назначаваше няколко от нас да работим с кабели номер дванайсет. Плащаха ни на ръка всяка седмица. Аз знам, че мога да отида в затвора… Ние знаем. Но решихме да направим каквото е правилно.
— Дейвид, това е много сериозно обвинение. — Ала Абра си спомни макарите с кабели, които самата тя бе проверила. — Тези кабели се проверяваха.
— Си. Беше уредено инспекторът да е един и същ. И на него му плащаха. Когато той идва, вие и господин Джонсън трябва да сте заети някъде другаде, за да не забележите нещо.
— Как е могъл Тъни да уреди… — Абра затвори очи. — Дейвид, Тъни заповеди ли изпълняваше?
Мендес отново стисна ръката на жена си. От това се бе страхувал най-много.
— Си, той имаше заповеди. От господин Торнуей. — Кармен зашепна нещо и поднесе чаша към пресъхналите му устни. — Не са само кабелите. Чувам разни неща. Част от бетона, част от стоманата, част от нитовете. Една част — обясни той. — Не всичките, нали разбирате? Ако ме питате, мисля, че господин Торнуей е голям строител. Той е силен, важен, значи може би това е начинът. Но когато казвам на Кармен, тя се срамува от мен и казва, че това не е нашият начин.
— Ние ще върнем парите — обади се за пръв път Кармен. Очите й бяха като в деня на инцидента, много млади и много уплашени. Но гласът й бе твърд.
— Не искам да се безпокоите за това сега. — Абра разтри слепоочията си. — И за нищо друго. Вие постъпихте правилно. Ние с господин Джонсън ще имаме грижата за това. Може да се наложи отново да говорим с вас, а вие ще трябва да отидете в полицията.
Кармен постави треперещата си ръка върху закръгления си корем.
— Ще направим каквото казвате. Пор фавор, сеньорита Уилсън, моят Дейвид не е лош човек.
— Знам. Не се безпокойте.
Абра излезе от стаята с чувството, че бе паднала отвисоко и гадно.
— Какво ще правим?
— Ще се видим с Тим. — Коуди сложи ръце на раменете й. — Аз ще се обадя на Нейтън. Той трябва да знае за това.
Тя кимна и се отдалечи, докато Коуди се насочи към една редица телефони.
По пътя към къщата на Торнуей не разговаряха. Абра можеше да мисли само за фирмата, която старият Торнуей бе изградил, тухла по тухла, за репутацията, която си бе спечелил, за гордостта, която бе изпитвал и й бе дал шанс да я почувства и тя. За един миг синът, на когото бе предал всичко това, го бе разсипал.
— Трябваше да се сетя — промълви тя накрая.
— Как? — Коуди водеше своята собствена вътрешна битка и се справяше със собствените си разбити мечти.
— Денят, в който Мендес пострада. Аз бях при Тъни. Току-що беше пристигнала доставка и аз случайно бях там и я проверих. Кабелите бяха номер дванадесет. — Абра обърна глава към него и го погледна. — Той ме залъга с някаква история как някой бил объркал номерата на фактурите. Точно говорехме, когато се случи инцидентът и аз повече не се върнах към това. По дяволите, Коуди, дори не се сетих повече за него!
— Не си имала никаква причина да го подозираш. Нито него, нито Торнуей. — Той спря пред къщата на Тим. — Защо не ме оставиш аз да се оправя с това? Можеш за ме чакаш тук.
— Не. — Тя отвори вратата на колата. — Аз трябва да съм там.
Малко по-късно двамата чакаха в просторното фоайе. Тим слезе по стълбите, елегантен във вечерния си костюм.
— Абра, Коуди, здравейте. Каква изненада. Боя се, че ме хващате на вратата. Ние с Марси тъкмо излизаме. Тя още се облича.
— Ще трябва да закъснееш — отсече Коуди. — Това не може да чака.
— Звучи сериозно. — Тим погледна часовника си и посочи към библиотеката. — Винаги мога да намеря няколко минути. Марси и без това винаги закъснява. — Той се приближи към малкия махагонов бар. — Какво мога да ви предложа?
— Обяснение. — Абра пристъпи към него. Имаше нужда да вижда очите му. — Например защо използваш нестандартно оборудване на строежа на Барлоу.
Ръката му трепна и уискито се разплиска. После Тим се овладя и наля. Това бе всичко, което й бе необходимо, за да е сигурна в истината.
— За какво говориш, за Бога?
— Говоря за материали, които не отговарят на стандарта. Говоря за плащане, за подкупи. — Сграбчи го за ръката, когато той се опита да вдигне чашата си, и заби пръсти. — Говоря за съсипване на репутация, която баща ти е изграждал цял живот.
Тим се обърна с уискито в ръка. Макар че в стаята бе хладно, над горната му устна блестяха капчици пот.
— Представа нямам за какво е всичко това, ала не приемам да бъда обвиняван в незаконни действия. — Гаврътна уискито си, после си наля ново. — Знам, че баща ми имаше слабост към теб, Абра, и че ти чувстваш известен личен интерес към моята компания. Но това не те извинява.
— Внимавай. — Гласът на Коуди бе много тих и много спокоен. — Много внимавай какво й говориш, иначе мога да се поддам на инстинктите си и да ти строша ръцете.
Сега потта се стичаше по гърба му, гъста и лепкава.
— Не съм длъжен да стоя в собствената си къща и да понасям да бъда заплашван.
Коуди просто направи една крачка и застана пред вратата, преди Тим да бе успял да излети навън.
— Ти ще стоиш тук и ще понасяш много повече, отколкото само да бъдеш заплашван. Играта свърши. Ние знаем за материалите, за инспекторите, които си подкупвал, за работниците, на които им е било плащано да монтират и да си държат устите затворени. Странно, Тим, оказва се, че някои от тях имат съвест.
— Това е пълна глупост. Ако някой не е внимавал какви доставки пристигат, аз имам намерение да разнищя тази история. Ще предизвикам разследване.
— Прекрасно. — Абра сложи ръка на рамото му и го погледна в очите. — Обади се на главния строителен инспектор.
— Точно това имам намерение да направя.
— Направи го сега. — Той се опита да се изскубне и тя го стисна по-силно. — Сигурно имаш домашния му телефон. Можем тази вечер да проведем едно малко съвещание направо тук.
Тим отново посегна към чашата си.
— Нямам никакво намерение да безпокоя главния строителен инспектор у дома му в събота вечер.
— Мисля, че на него ще му бъде много интересно. — Абра видя страха в очите му и нанесе още един удар. — Като става дума за това, защо не се обадиш и на Тъни? Главният строителен инспектор ще иска да говори и с него. Кой знае защо, мисля си, че Тъни не е човек, който ще иска сам да опере пешкира.
Тим мълчаливо грохна в един фотьойл. Пи отново, този път на малки глътки, докато чашата се изпразни.
— Можем да измислим нещо. — Наведе се напред, опрял ръце на коленете си. — Това е бизнес, нали разбирате. Направих някои икономии. Нищо, което би трябвало да има значение.
— Защо? — Бе имала нуждата да го чуе как го казва. Сега, след като го бе казал, гневът й угасна. — Защо би рискувал всичко заради няколко долара отгоре?
— Няколко? — изсмя се той, грабна бутилката и си наля още уиски. Бе пил прекалено много и прекалено
