В никакъв случай не я подценяваше. Знаеше, че в противен случай щеше да свърши повален на земята, а нейният крак щеше да е опрян до гърлото му. Доказателство за това беше точният ритник, който проби защитата му и го улучи в ребрата. През следващите пет минути здравата се поизпоти и накрая осъзна, че ставаше въпрос за бой между равностойни партньори. Ако не се брояха неговите предимства: превъзхождаше я по височина и по тегло.
Тогава реши да се възползва от тях и направи лъжливо движение. Блокира следващия й удар и я запрати на леглото. Преди да се бе съвзела, Джейкъб се просна върху нея и внимателно изви китките над главата й.
Беше останала без дъх, ала не и без хъс. Не се отказваше лесно. С пламтящи очи Съни вложи цялата си сила в едно последно движение. Той успя да се отмести навреме и така се спаси от коляното й, насочено към слабините му.
— Някои неща не се променят с времето — промърмори Джейкъб и я изгледа изпитателно, докато успокои дишането си.
Беше ослепителна красавица — или може би изглеждаше така след боя. Кожата й се бе зачервила до нежно розово и подчертаваше слънчевия цвят на косата й. Къса, почти мъжка прическа, обрамчваше изящното й лице. Имаше остри скули. Той отново си помисли, че бяха като на воин — келт или викинг. Големите й сиви очи с дълги мигли бяха замъглени от възмущение, но не и защото бе победена. Носът й беше малък и остър, устните — сочни, а долната — леко издадена напред, като че ли непрекъснато се цупеше. Ухаеше на гора, студена, екзотична и непозната.
— Много си добра — похвали я Джейкъб. Беше му приятно да усеща силното и напрегнато тяло, затиснато от неговото.
— Мерси за комплимента. — В гласа й прозвуча неприязън, ала все пак престана да се съпротивлява. Явно знаеше кога да спре. Той я превъзхождаше по тегло и я беше победил, ала тя още не беше склонна да обсъжда условията на примирието. — Адски ще съм ти признателна, ако слезеш от мен.
— След малко. Винаги ли хвърляш хората на пода вместо „добър ден“?
Изгледа го иронично.
— А ти винаги ли влизаш неканен в домовете на хората и си пъхаш носа в спалните им?
— Беше отключено — изтъкна Джейкъб. След това се намръщи. Беше сигурен, че се намира в същата къща, но това не беше жената на име Либи. — Тук ли живееш?
— Позна. А това тук е частна собственост. — Реши да не се ядосва, когато той започна да я разглежда като изключително интересен екземпляр, поставен в епруветка. — Обадих се в полицията — продължи тя, въпреки че най-близкият телефон беше на повече от петнайсет километра разстояние. — На твое място щях да побързам си обера крушите.
— Ако си обера крушите, със сигурност ще попадна в ръцете на полицаите. — Наклони глава настрани и предположи: — Ала ти не си се свързала с тях.
— Може да съм се свързала, а може и да не съм. — Издаде още малко устната си напред. — Какво искаш? Тук няма нищо за крадене.
— Не съм дошъл за това.
Сърцето й замря и я прониза чисто женско чувство на страх. Но бързо отстъпи пред яда.
— Няма да се дам лесно.
— Сигурно. — Отказа се да я пита какво имаше предвид. — Коя си ти?
— Струва ми се, че е по-уместно аз да ти задам същия въпрос — възрази Съни. — Въпреки че не ме интересува кой си. — Сърцето й биеше до пръсване и тя само се надяваше, че той не го чува. Лежаха на неоправеното легло с притиснати едно до друго тела, в интимна поза като любовници. Недоверчивите му зелени очи се взираха в нея и Съни отново остана без дъх.
Забеляза уплахата в погледа й, макар и мимолетна, и веднага отслаби натиска върху китките й. Усети ускорения й пулс, което предизвика неочаквана реакция в тялото му. Радостно чувство запя в кръвта му, когато премести поглед към устните й.
Какво беше това, помисли Джейкъб. Само едно докосване, един експеримент. Устата й бе толкова мека и сочна, сякаш създадена, за да съблазнява мъжете. Дали щеше да продължи да се бори, или накрая все пак щеше да отстъпи? И в двата случая си заслужаваше да се провери. Ядосан от тези си глупави мисли, които само го разсейваха, отново впи поглед в очите й. Беше си поставил голяма цел и нямаше намерение да се отклонява от нея.
— Извинявай, ако съм те уплашил. Не исках да нарушавам твоето уединение. Търся един човек.
— Тук не живее никой, освен… — Усети се какво приказва и мислено се наруга. — Кого търсиш?
Той прецени, че бе по-добре да говори уклончиво. Ако беше изчислил неправилно времето или в доклада на Кал имаше грешка, както се бе случвало и преди, не беше разумно да навлиза в подробности.
— Един човек. Мислех, че живее тук, ала вероятно информацията ми е невярна.
Съни издуха бретона от очите си.
— Как се казва?
— Хорнблоуър. Името му е Кейлъб Хорнблоуър. — Изненадата в очите й бе напълно достатъчна. Инстинктивно я стисна за китките. — Значи го познаваш?
През съзнанието й бързо преминаха всички онези неща, в които бе подозирала тайнствения съпруг на сестра си. Мислеше го за шпионин, за нарушител, който се крие от закона или за ексцентричен милионер, избягал от дома си. Ала семейната лоялност бе толкова дълбоко вкоренена в нея, че би предпочела да й забиват бамбукови клечки пол ноктите, отколкото да издаде свой близък.
— Откъде-накъде трябва да го познавам?
— Познаваш го — настойчиво повтори Джейкъб. Тя вдигна гордо брадичка и той въздъхна тихо. — Изминах доста път, за да се срещна с него. — Устните му се извиха горчиво. — Идвам отдалече. Моля те, кажи ми къде е.
Съни усети, че започва да се размеква и отново решително вирна брадичка.
— Сам виждаш, че го няма.
— Добре ли е? — Той пусна китките й и я разтърси за раменете. — Да не му се е случило нещо лошо?
— Не. — Искрената загриженост в гласа му я накара да постави успокояващо ръка върху неговата. — Не исках да… — И отново усети, че се готви да каже нещо излишно. Ако непознатият й готвеше капан, тя сама скачаше в него, и то с двата крака. — За да получиш информация от мен, първо трябва да ми кажеш кой си и защо питаш.
— Аз съм Джейкъб, неговият брат.
Очите й се разшириха. Притеснено въздъхна. Братът на Кал? Напълно бе възможно, помисли си Съни. Същият цвят на косата и на очите, а и формата на лицето бе същата. Този човек определено повече приличаше на зет й, отколкото тя на Либи.
— Е, да — каза Съни след кратка вътрешна борба. — Светът наистина е малък, нали?
— Много по-малък, отколкото си мислиш. Значи познаваш Кал?
— Да. И след като е женен за сестра ми, значи ние сме… Не съм много сигурна как точно се казваше, но предлагам да станем и да поговорим в изправено положение.
Той кимна, но не се помръдна.
— А ти коя си?
— Аз ли? — Награди го с широка и щастлива усмивка. — О, аз съм Сънбийм. — Все така усмихната, уви пръсти около палеца му. — А сега, ако не искаш да го счупя, веднага ставай от леглото ми!
ВТОРА ГЛАВА
Изправиха се предпазливо като боксьори, които се разделят при звука на гонга, преди всеки да се отправи в своя ъгъл. Джейкъб не знаеше как да се справи с тази жена, а още по-малко как да приеме новината, която му бе подхвърлила преди малко. Значи брат му беше женен.
След като се отдалечиха един от друг на безопасното разстояние от три метра, той сложи ръце в джобовете на джинсите си. Забеляза, че въпреки нехайната си стойка, тя още бе напрегната и готова да
