парира всяко непредпазливо движение от негова страна. С удоволствие би предприел лъжливо нападение, само за да види как ще се справи. Но сега имаше по-важни проблеми.
— Къде е Кал?
— На остров Борнео. Поне така мисля. Или беше в Бора-Бора? Либи прави изследване за една статия. — Вече можеше да го разгледа безпристрастно. Да, определено имаше известна прилика с Кал в стойката, маниерите и интонацията. Ала Съни не беше готова да му се довери изцяло. — Кал сигурно ти е казвал, че тя е културен антрополог.
Джейкъб се забави с отговора и отново се усмихна. Сега вече нямаше значение какво беше съобщил или премълчал в рапорта си брат му, а какво беше казал на тази жена, Сънбийм. Господи, ама че име, помисли разсеяно.
— Да, разбира се — излъга най-безсрамно. — Но не спомена, че ще отсъства. И колко време?
— Няколко седмици. — Съни издърпа червения пуловер до коленете си. Усещаше как по тялото й се появяват синини. Ала не се ядосваше. Беше успяла да му се противопостави, е, поне донякъде. Освен това бе решила при първа възможност пак да го постави на място. — Странно, но не е споменавал, че те очаква.
— Защото не знаеше, че ще пристигна. — Притеснено погледна снега и дърветата през прозореца. Намираше се толкова близо до целта, а сега се налагаше да чака. — Не бях сигурен, че ще успея.
— Аха. — Равнодушно вдигна рамене и се олюля на пети. — Както не успя да дойдеш за сватбата. Стори ни се адски странно, че никой от семейството на Кал не ни удостои с вниманието си в толкова важен за него ден.
Тези думи го накараха да се извърне рязко. Усети неодобрението в гласа й. Това не го засегна, и той често проявяваше нетърпимост към чуждите недостатъци, ала при тези обстоятелства му се стори доста забавно.
— Повярвай ми, непременно щяхме да дойдем, ако имахме възможност.
— Хм. Е, след като вече спряхме да се бием, предлагам да слезем да пийнем по един чай. — Тръгна към вратата, като го погледна през рамо, докато минаваше покрай него. — Кой разред черен пояс имаш?
— Седми. — Изгледа я смутено. — Извинявай, не исках да те удрям.
— Правилно. Не е хубаво да се биеш. — Настроението й отново се развали. — Не съм допускала, че човек като теб може да се занимава с бойни изкуства.
— Като мен ли? — попита я разсеяно и с интерес опипа гладкото дърво на перилата.
— Нали беше нещо като физик?
— Да, нещо подобно. — На едно от креслата забеляза тъкано одеяло в ярки цветове. Едва се въздържа да не се втурне да го разгледа отблизо. — А ти? С какво се занимаваш?
— С нищо. Тъкмо се мъча да реша какво искам да работя.
Тя влезе в кухнята и се насочи право към кухненската печка. Не забеляза смайването му, когато я видя. Също като в стар филм или в музей, помисли си той и се огледа. Само че всичко бе много по-хубаво и истинско. Направо прекрасно, промърмори под нос и първоначалната му изненада прерасна в задоволство. Абсолютна красота. Ръцете го засърбяха да пипне всичко.
— Джейкъб?
— Моля?
Съни го изгледа свъсено. Голям чешит, реши тя. Добре изглежда, но си с чешит. Започна да й писва от него.
— В нашето семейство много държим на хубавия чай. Как го предпочиташ?
— Нямам претенции. — Вече не можеше да се въздържи. Изчака я да се обърне, за да постави чайника на печката, и бързо се приближи до бялата порцеланова мивка. Бавно завъртя хромирания кран. Водата излезе със съскане от широкия отвор. Задържа пръст под струята и усети, че бе леденостудена. Близна мокрия си пръст и усети слаб метален привкус. Водата не е преработена, определи той. Колко странно. Значи я пият такава, каквато излиза от земята. Напълно забрави за Съни и отново постави пръст под струята. Междувременно водата се бе затоплила и го опари. Подскочи от изненада, ала остана доволен и спря крана. Когато се обърна, видя, че Съни стои до печката и учудено го наблюдава. Прецени, че бе безсмислено да обяснява. Само трябваше да прикрие любопитството си, докато остане сам. — Много е хубав — отбеляза на глас.
— Благодаря. — Тя се прокашля и, без да го изпуска от поглед, се пресегна за големите чаши за чай зад гърба си. — Ние му казваме кран за мивка. Във Филаделфия нямате ли си кранове?
— Да. — Реши да се възползва от случая и да задълбочи изследването. — Но не бях виждал точно като този.
Съни се поуспокои.
— Е, наистина е малко старомоден.
— И аз си помислих същото.
Водата завря и тя се обърна да приготви чая. Небрежно нави ръкавите на пуловера си, за да не й пречат. Дълги, слаби ръце, отбеляза Джейкъб наум. И измамно крехки на външен вид. Разтърка си ръката. Вече познаваше силата им.
— Кал сигурно не ти е казвал, че родителите ми са построили тази къща в средата на шейсетте години. — Съни сипа горещата вода в чашите.
— Построили? — повтори невярващо той. — Искаш да кажеш сами, със собствените си ръце?
— Да. Със собствените си ръце са пренесли всеки камък и талпа — потвърди тя. — Били са хипита. От най-автентичните.
— Да, вярно. Хипита от шейсетте години. Чел съм за онази епоха. Антикултурно движение. Младежите са започнали политическа и социална революция срещу установените порядки и институциите. Проповядвали са недоверие към богатството, правителството и армията.
— Да. Каза го като истински учен. — Или дървен философ, допълни наум и занесе чашите на масата. — Смешно е, когато някой, роден през онези години, ги определя като „епоха“. Все едно е било по време на династията Мин.
Джейкъб се подчини на подканващия й жест и седна.
— Времената се менят.
— Да. — Намръщи се, когато забеляза как търка под покривката с пръст. — Казва се маса — напомни му услужливо.
Той се сепна и взе чашата си.
— Дървото е възхитително.
— Това е дъб. Произведение на баща ми. Ето защо под единия й крак винаги има сложено картонче, за да не се люлее. — Забеляза глуповатия му поглед и се засмя. — Татко премина и през дърводелски етап. Ето защо почти всичко тук се клати.
Невероятно. Дъбова дървесина от истинско дърво, направо от гората, и превърната в мебел. Само човек с много висок рейтинг би могъл да си позволи подобен лукс. И дори тогава законът не позволяваше изработването на повече от един предмет. А ето че Джейкъб се намираше в къща, изцяло направена от дърво. Непременно трябваше да вземе образци. Въпреки че нямаше да е лесно, след като Съни не го изпускаше от очи и определено му нямаше доверие. Ала не беше и невъзможно.
Замислено отпи от чая. Изчака и отново отпи.
— „Билково блаженство“, нали?
Тя вдигна своята чаша за поздрав.
— Позна от първия път. Ако ти бях предложила друга марка, рискувах да предизвикам инфаркт в семейството. — Завъртя глава и внимателно го погледна над ръба на чашата. — Това е фирмата на баща ми. И това ли е пропуснал да ти каже Кал?
— Да, нищо не е споменавал. — Джейкъб учудено се загледа в златистата течност. „Билково блаженство на Стоун“, една от най-големите и преуспяващи компании на територията на федерацията. Наистина е била създадена от Уилям Стоун, за когото се разказваха легенди, не по-малко романтични от историите за президентите от деветнадесети век, които до един били родени в дървени къщи.
