Времената се менят

— Какво все пак ти е разказал Кал?

Джейкъб отново отпи от чая. Копнееше за малко спокойствие. Колкото може по-скоро искаше да си запише новата информация.

— Каза само, че се е отклонил от курса и катастрофирал. Сестра ти се е грижила за него, тъй като бил ранен и двамата се влюбили един в друг. — Спомни си старите резерви към това семейство и остави чашата си. — И решил да остане при нея.

— А ти, както се вижда, не си възхитен. — Със същото рязко движение Съни остави чашата си на масата. Погледите им се срещнаха. Очите и на двамата излъчваха в равна степен неприязън и недоверие. — Затова ли не дойде на сватбата? Защото е решил да се ожени, без да те пита?

Очите му потъмняха от гняв и отново се впиха в нейните.

— Независимо как се отнасям към неговото решение, ако имах възможност, непременно щях да дойда.

— Боже, какво благородство. — Тя се изправи рязко и извади от пазарската чанта кутия бисквити. — Чуй какво ще ти кажа, Хорнблоуър. Брат ти извади голям късмет, като се ожени за сестра ми.

— Не съм толкова сигурен.

— Обаче аз съм. — Съни дръпна ципа на чантата и надникна вътре. — Либи е красива и умна, мила и всеотдайна, жена, напълно лишена от егоизъм. — Размаха бисквитката, която ядеше. — И, ако искаш да знаеш, въпреки че това изобщо не е твоя работа, те са щастливи.

— И в това не съм убеден. Не съм го видял с очите си.

— А кой ти е виновен? Имаше предостатъчно време да дойдеш и да се убедиш, стига наистина да си искал.

Очите му засвяткаха още по-гневно.

— Точно времето беше проблемът. — Стана и заяви решително: — Зная само, че брат ми е взел прибързано решение, което драстично промени живота му. И държа лично да се убедя, че не е направил грешка.

— Държиш лично да се убедиш! — Тя се задави от възмущение и отпи от чая, за да може да продължи. — Не зная как се вземат решения в твоето семейство, приятел, но ние не го правим на специални събрания. Всеки от нас е свободна личност и има право на избор.

Джейкъб обаче не даваше и пет пари за нейното семейство. Интересуваше се от своето.

— Решението на брат ми се отрази на много хора.

— Да, бе. Започвам да си мисля, че като се ожени за Либи, Кал промени хода на световната история. — Отвратена, захвърли кутията с бисквити на кухненския плот. — Щом си бил толкова разтревожен, защо изчака цяла година, а не дойде по-рано?

— Това си е мой проблем.

— Естествено. Както и бракът на сестра ми също е твой проблем. Ти си истински кретен, Хорнблоуър.

— Моля?

— Казах, че си кретен. — Приглади си косата. — Е, когато Кал се върне, поговори си с него. Ала има нещо, което не си включил в сметките си. Кал и Либи се обичат. И са създадени един за друг. А сега, моля да ме извиниш. Имам си работа. Можеш да се омиташ.

Съни изхвърча от кухнята като ураган. След малко се чу някакъв силен звук, който според Джейкъб бе предизвикан от затръшването на старинна дървена врата.

Господи, тази жена е истински кошмар, помисли си. Интересна е, безспорно, но и адски изморителна. Налагаше се да я изтърпи, докато изчака брат си.

Като учен трябваше да признае, че му се удаваше изключително благоприятна възможност да изследва отблизо една древна култура, да поговори с прадедите си. Вдигна поглед към тавана. Съмняваше се, че шеметната Сънбийм ще се отнесе с разбиране към идеята му да я изследва като своя прапрабаба.

Да, невероятна възможност, от научна гледна точка. Ала от лична общуването с първобитните жени си беше истинско наказание. Специално тази, на горния етаж, беше груба, склонна към скандали и агресивна. Е, и той не бе цвете за мирисане и дори притежаваше същите отрицателни качества, но поне беше по- напред в еволюцията с няколко века.

Първото, което щеше да направи, когато се прибереше на кораба, бе да провери в компютъра какво означава думата „кретен“, използвана за определяне на мъж, живял през двадесети век.

Съни се чудеше как да го определи с една дума. Ала докато мереше с крачки стаята си, наум й идваха множество и все цветисти определения.

Ама че нахалник. Да се появи нагло една година след сватбата на брат си и сестра ми. Но не за да ги поздрави, разсъждаваше тя възмутено. Не и за да присъства на хубавото семейно тържество. А да им сервира своето тъпо мнение дали Либи е достойна съпруга за неговия брат.

Гадина. Глупак. Тъпак.

Докато минаваше покрай прозореца, случайно го мерна пред хижата. Сложи ръка на стъклото. Идеше й да отвори прозореца и да му изкрещи всички епитети, които се въртяха в главата й. Ала гневът й изчезна също така внезапно, както се бе появил.

Да му се не види, защо се бе запътил към гората? И без палто. С присвити очи проследи как си проправя пъртина през дълбокия сняг. Накъде ли се бе запътил? В онази посока имаше само дървета.

В съзнанието й изскочи един въпрос, който не си бе задавала досега, тъй като бе прекалено заета с него. Как беше дошъл до къщата? Градът беше далече, а до най-близкото летище имаше поне два часа път с кола. Откъде се бе появил братът на Кал в спалнята й, при това без палто, без шапка и без ръкавици посред зима?

Не бе забелязала пред къщата нито кола, нито камион или снегомобил. Мисълта, че бе дошъл на стоп от магистралата, й се стори просто безумна. През януари никой нормален човек не се разхождаше в планината без екипировка.

Вдигна рамене и се отдръпна от прозореца. Изглежда това обясняваше всичко. Джейкъб Хорнблоуър не беше просто кретен. Той беше абсолютно побъркан кретен.

След малко обаче Съни реши, че прекалява. Нямаше право да смята човека за луд, само защото не го харесваше. В края на краищата, той беше брат на Кал, а през последната година тя искрено бе обикнала зет си. Джейкъб може и да беше досадник, който навсякъде си пъха носа, но това не означаваше непременно, че не е с всичкия си.

И все пак…

Нали от самото начало й се бе сторил някак странен? И поведението му беше особено. Отново погледна през прозореца, ала видя само следите му. Кал изглеждаше нормален, но какво знаеха те за семейството му или за неговото минало? Почти нищо. Съни винаги се бе чудила защо зет й почти не споменаваше близките си. Отново погледна през прозореца. Изглежда си бе имал сериозни причини.

Този човек наистина се държи странно, реши тя. Появи се неканен, без предупреждение, и на всичкото отгоре си бе позволил да влезе в спалнята ми. А как само гледаше онзи стар брои на „Воуг“! С вид на човек, открил Скрижалите на Мойсей.

Ами поведението му в кухнята? С какво любопитство само изследваше крана на чешмата. И се оглеждаше стреснато, като че ли за пръв път в живота си вижда електрическа печка и хладилник. Или поне отдавна не ги е виждал. Мислите й препускаха бясно. Защото дълго време е бил затворен. Бил е изолиран, понеже е опасен за обществото.

Прехапа долната си устна и отново започна да крачи из стаята. Спъна се в раницата му, отскочи назад и се вторачи в нея. Беше я забравил. А това означаваше, че щеше да се върне.

Е, щеше да го преживее. Знаеше как да се пази. Изтри ръце в панталона си и сведе поглед към раницата. Все пак нямаше да е зле да вземе някои предпазни мерки.

Водена от любопитство, коленичи на пода. Реши на всяка цена да я огледа, без да се интересува, че посяга на личните му вещи. Раницата бе не по-малко странна от собственика си. Първо, никъде не се виждаше ключалка или цип. Ала когато я докосна, материята сама се разтвори безшумно в ръцете й. Съни погледна гузно през рамо и започна да рови.

Бельо. Още един пуловер, този път черен. Без етикет. Джинси, явно от най-скъпите, ако се съдеше по