интелект. И горещата, почти примитивна чувственост, което можеше да се усети под самата повърхност. Ако продължава да мисли за нея по този начин, това ще замъгли способността му да преценява обективно. Дори вече се хващаше, че се опитва да измисли начин как да я задържи встрани от събитията.
Когато отново дръпна от цигарата, очите на Слейд бяха сурови и непроницаеми. Ще я защити, когато му дойде времето, ще я разкрие, ако се стигне дотам. Но няма начин да я задържи встрани. И все така, през смесицата от прах, кожа и цигарен дим, му се струваше, че долавя останала диря от нейното ухание.
След като се измъкна от увещанията на готвача да сложи нещо в стомаха си, Джесика изпи набързо чаша кафе.
— Къде е Дейвид? — провикна се тя, забелязала Бетси, въоръжена с парцал и шишенце сребърна вакса.
— Излезе да се разходи по брега — нацупи се малко майка му, но после допълни: — Изглежда по-добре. Предполагам, че въздухът ще му се отрази благоприятно.
— Ще си взема яке и ще отида да го нагледам.
— Стига да не разбере, че това ви е целта.
— Бетси! — престори се на обидена Джесика. — Мен ме бива много повече за тази работа. — Икономката изсумтя. В това време звънецът на вратата удари. — Върви — извика Джесика, — аз ще отворя. — После изтича към вратата. — Майкъл! — Обви радостно ръце около врата му. — Радвам се да те видя отново.
Слейд излезе в коридора точно навреме, за да види как я целуват и прегръщат. Със същия тих, обещаващ смях Джесика притисна бузата си към лицето на строен, тъмнокос мъж с приятни черти и светлозелени очи. Майкъл Адамс, реши Слейд, след като овладя желанието си да изтича при двойката и да ги раздели. Описанието съвпада. Зърна проблясването на диамант върху кутрето на мъжа, докато той прокарваше ръка през косите на Джесика. Нежни ръце и загар от кварцова лампа, незабавно отбеляза Слейд.
— Липсваше ми, скъпа. — Майкъл я отдръпна от себе си, колкото да може да вижда лицето й.
Тя отново се засмя и докосна с ръка страната му.
— Доколкото те познавам, Майкъл, бил си прекалено зает с работа и… други неща, за да ти е липсвал който и да било. Колко разбити сърца остави в Европа?
— Никога не ги разбивам — възрази Майкъл и отново докосна устните й. — И наистина ми липсваше.
— Влез и ми разкажи всичко — заповяда му тя и здраво го хвана подръка. — Стоката, която изпрати, е чудесна, както обикновено. Вече продадох… о, здравей, Слейд. — Видя го в мига, в който се извърна. Очите му бързо и властно се впиха в нейните. Джесика трябваше да призове цялата си воля, за да не спре да диша. Молба ли има в тях? — запита се тя. Въпрос? Объркана, само леко поклати глава. Какво иска от нея? И защо тя е готова да му го даде, без дори да знае какво е?
— Джесика! — На лицето му трепна бегла усмивка, докато изчакваше.
— Майкъл, това е Джеймс Слейдърман. Известно време ще остане с нас, докато се опитва да сложи малко ред в библиотеката ми.
— Съвсем не малка работа според това, което съм виждал — каза Майкъл. — Надявам се, че разполагате с много време.
— Достатъчно.
Понеже знаеше, че икономката е някъде наблизо, за да може да я чуе, Джесика отстъпи от Майкъл и й извика.
— Бетси, ще може ли да пийнем кафе в салона? Ще дойдеш ли, Слейд?
Очакваше да откаже, но той спокойно й се усмихна.
— Разбира се.
Нямаше нужда да поглежда към Майкъл, за да види раздразнението му, преди да влязат в салона.
— Ей, Джесика, какво прави тук „Кралица Ана“?
— Съдба — отвърна тя, после се засмя и се настани на канапето. — Смятах да те помоля да потърсиш нещо такова за мен; Когато го видях в пратката, помислих си дали не си телепат.
След като го огледа за момент, той кимна.
— Определено подхожда за тази стая. — Седна до Джесика, докато Слейд се настаняваше в един фотьойл. — Имаше ли проблеми с пратката?
— Не, вече е разопакована. В интерес на истината, три неща утре заминават. Дейвид беше болен миналата седмица. Слейд ми помогна вчера да подредя всичко.
— Така ли? — Майкъл извади тънка златна табакера и предложи цигара на Слейд. Той отказа с поклащане на глава и извади своя пакет. — Разбирате ли от антикварни вещи, господин Слейдърман?
— Не. — Слейд драсна кибритена клечка и изгледа Майкъл над пламъчето. — Ако не се брои урокът, който Джесика ми изнесе вчера.
Майкъл се облегна назад, небрежно премятайки ръка през гърба на канапето.
— С какво се занимавате? — Елегантните му, добре поддържани пръсти си играеха разсеяно с косите на Джесика. Слейд дръпна дълбоко от цигарата си.
— Писател съм.
— Забележително. Дали съм чел някое от произведенията ви?
Слейд го изгледа продължително и спокойно.
— Не мисля.
— Слейд работи по един роман — намеси се Джесика. Долавяха се прикрити чувства, които я притесняваха. — Още не си ми казал за какво се разказва в него.
Видя израза в очите й и го определи като молба за мир. Не още, реши той. Нека да видим какво можем да измъкнем.
— Контрабанда — отвърна лаконично.
Откъм вратата се чу шумно издрънчаване на порцелан.
— По дяволите! — Дейвид улови по-здраво подноса и се усмихна смутено към Джесика. — Едва не изтървах целия сервиз.
— Дейвид! — скочи тя и пое подноса с кафето от ръцете му. — Ти едва носиш себе си, че какво остава за всичко това. — Слейд го изгледа как й отправя недоволен поглед, преди да се отпусне в един стол.
Дейвид все още изглеждаше блед. Или беше пребледнял при произнасянето на думата „контрабанда“? — запита се Слейд. На челото му се виждаше тънка ивица пот, между рошавата грива и очилата. След като остави подноса, Джесика отново се извърна към него.
— Как се чувстваш?
Дейвид се намръщи.
— Само не ми викай!
— Добре. — Наведе се през масата, докато лицето й се изравни с неговото. — Ако знаех, че ще бъдеш толкова проклет пациент, щях да ти купя цветни моливи и книжка за оцветяване.
Той закачливо я дръпна за косата.
— Сипи ми малко кафе и млъквай!
— Да, сър — отвърна смирено.
Когато тя се извърна, Дейвид намигна на Слейд.
— Трябва да знаеш как да се справяш с тези от обществото. Здрасти, Майкъл. Добре дошъл! — Бръкна в джоба си и измъкна смачкан пакет цигари. Докато търсеше кибрит, очите му попаднаха на бюрото. — Ей, какво е това?
— Една от находките на Майкъл, която вече си заплюх — отвърна Джесика, докато му поднасяше кафето. — Следващата седмица можеш да се погрижиш за документите.
— В понеделник — решително заяви той, загледан в бюрото. — Кралица Ана.
— Прекрасно е, нали? — Джесика подаде чашата на Слейд и се приближи към него. Отвори капака и показа вътрешността му.
Слейд усети тръпки по тила си. Имаше някакво напрежение — долавяше го, почти го надушваше. Отклони поглед от Джесика и огледа двамата мъже. Майкъл слагаше сметана в кафето си. Дейвид най-после откри кибрита.
