нанякъде — обикновено твърде забързана. Тя не се свиваше на отчаяно кълбо. Обзет от неловко усещане, Слейд пъхна ръце дълбоко в джобовете и тръгна към нея.
Не го чу, но почувства нарушаването на усамотението й. Бавно изправи глава и отново се загледа към хоризонта.
— Добро утро — поздрави го, когато застана до нея. — Рано си станал.
— Ти също.
— Работи до късно, чувах машината.
— Съжалявам.
— Не. — Мимолетна усмивка. — Приятно ми беше. Напредва ли книгата?
Слейд погледна нагоре и видя една чайка, зареяна над главите им — белогърда и безмълвна.
— Снощи помръдна малко. — Нещо не е наред, каза си той. Понечи да седне до нея, после промени решението си и остана прав. — Какво има, Джес?
Не му отговори веднага, но извърна глава, за да го погледне в лицето. А какво би направил той, запита се тя, ако иска някоя жена да се омъжи за него? Ще изчака ли търпеливо, ще подбере ли най-подходящия момент и ще бъде ли удовлетворен, ако тя го помоли да изчака за отговор? На устните й трепна бледо подобие на усмивка. Господи, не!
— Имал ли си много любовници? — попита на глас.
— Какво?
Не обърна никакво внимание на смаяното му изражение, а отново се извърна и се загледа във вълните.
— Предполагам, че да. Ти си много привлекателен мъж.
Надвисналите над водата облачета пара бяха прорязани от червени и златисти отблясъци. Докато говореше, Джесика ги наблюдаваше как постепенно просветляват.
— Мога да изброя моите на трите си пръста — продължи с тон, който бе по-скоро разсеян, отколкото интимен. — Първият беше в колежа — толкова кратка връзка, че почти не заслужава да се брои. Изпращаше ми карамфили и ми четеше на глас Шели. — Разсмя се леко и отново намести брадичка върху коленете си. — После, докато обикалях из Европа, дойде ред на онзи по-възрастен господин — французин, много изискан. Чувствах се на върха… след това разбрах, че е женен и има две деца. — Джесика поклати глава и обгърна коленете си с ръце. — А по-късно се появи един рекламен директор. О, той умееше да си служи с думите. Беше точно след смъртта на баща ми и бях… заслепена. Взе назаем десет хиляди и изчезна. Оттогава не съм имала връзка с мъж. — Загледа се замислено в морето. — Не исках отново да бъда измамена, затова действах внимателно. Може би твърде внимателно.
Не му беше особено приятно да слуша за мъжете в живота й. Но се застави да я изслуша. Когато тя замълча, Слейд се отпусна до нея. В продължение на цяла една минута не се чуваше нищо друго, освен шумът от разбиващите се вълни и крясъците на чайките.
— Защо ми разказваш това, Джес?
— Може би, защото не те познавам. Може би, защото ми се струва, че те познавам от години. — Засмя се малко несигурно и прокара ръце през косите си. — Не знам… — Пое дълбоко дъх и се вгледа право пред себе си. — Майкъл ме помоли да се омъжа за него.
Ефектът беше болезнен — също като неочакван удар в тила, от който човек остава зашеметен миг преди да изгуби съзнание. Преднамерено спокойно, Слейд загреба шепа пясък и после го пусна да изтече между пръстите си.
— И?
— И не знам какво да правя! — Този път се извърна към него, с пламнали от неудовлетворение очи. — Мразя да не знам какво да правя.
Спри я още сега, заповяда си той. Кажи й, че не се интересуваш от проблемите й. Но думите вече сами се изплъзваха от устата му.
— Какво изпитваш към него?
— Разчитам на Майкъл — бързо заговори тя. — Той е част от живота ми. За мен е важен, много важен…
— Но не го обичаш — спокойно довърши Слейд. — В такъв случай би трябвало да знаеш какво да направиш.
— Не е толкова просто — сопна му се тя. Простена раздразнено и понечи да стане, после отново остана да седи неподвижно. — Той е влюбен в мен. Не искам да го карам да страда и може би…
— Може би трябва да се омъжиш за него, за да не страда? — безрадостно се изсмя Слейд. — Не ставай такава глупачка.
Гневът пламна бързо, но беше също така бързо потиснат. Трудно може да се спори с логиката. Повече отчаяна, отколкото засегната, тя се загледа в една чайка, която кръжеше ниско над водата.
— Знам, че ако се омъжа за него, това в крайна сметка само ще причини страдания и за двама ни, особено ако чувствата му към мен са толкова дълбоки, колкото самият той смята.
— Не си сигурна, че те обича — измърмори Слейд, докато обмисляше другите причини, поради които Майкъл би могъл да иска тя да се омъжи за него.
— Сигурна съм, че поне така смята — отвърна Джесика. — Помислих си, че ако станем любовници, тогава…
— Мили Боже! — Улови я грубо за раменете. — Да не замисляш да предложиш тялото си като някаква утешителна награда?
— Недей! — Затвори очи, за да не вижда насмешката в неговите. — Изкарваш го толкова долно.
— Какво, по дяволите, си въобразяваш?
Със съвсем нетипичен за нея лекомислен жест, тя вдигна ръце.
— Опитът ми с мъжете е толкова беден, та си помислих… Ако му дам малко време, сигурно ще промени решението си.
— Глупачка — рязко я прекъсна Слейд. — Просто му кажи „не“.
— Сега пък го изкарваш съвсем лесно.
— Ти го усложняваш, Джесика.
— Така ли? — За момент отново сведе чело към коленете си. Ръката му измина половината разстояние до косите й, преди да се възпре. — Толкова си уверен в себе си, Слейд. Нищо не ме прави по-малодушна от хората, които обичам. При мисълта да го погледна отново, когато знам какво трябва да направя, ми иде да побягна.
Чувстваше, че се поддава на уязвимостта, която тя толкова рядко разкриваше. Нещо дълбоко в него напираше да се освободи, за да я утеши. Успя да го заглуши миг преди да е станало твърде късно.
— Няма да е първият мъж, чието предложение ще бъде отхвърлено.
Джесика въздъхна. Всичко, което тя казваше, губеше смисъла си веднъж изречено на глас — а всичко, което той казваше, имаше смисъл. Част от бремето падна от раменете й. Извърна се към него полуусмихната.
— А ти?
— Какво аз?
— Отхвърляли ли са предложенията ти?
Той си усмихна, доволен, че онзи отчаян поглед е изчезнал от очите й.
— Не… но пък и бракът никога не е присъствал в тях.
Джесика се изсмя с жизнения си гърлен смях.
— А какво?
Протегна се и улови кичур от косите й в ръка.
— Истински ли е този цвят?
— Това е отвратително невъзпитан въпрос.
— Каквото повикало, такова се обадило.
Ако отговоря на твоя, ти ще отговориш ли на моя?
— Не.
— В такъв случай, предполагам, че и двамата ще трябва да използваме въображението си — отново се изсмя Джесика и опита да се изправи, но ръката в косата й я задържа.
