Присмехулната усмивка, която му отправи, бързо се стопи. Очите му бяха приковани в нейните — тъмни, напрегнати и поне веднъж напълно разбираеми. Желание. Горещо, наелектризирано, неудържимо желание. И тя усети привличането. За първи път изпита страх. Той ще вземе от нея нещо, което няма лесно да си върне обратно, ако изобщо успее да си го върне. Притегли я по-близо и тя оказа съпротива. Защитавайки се инстинктивно от неясното чувство на страх, Джесика постави ръце върху гърдите му.
— Не. Не това искам. — Да, да, точно това — казваха му очите й, въпреки че ръцете й го отблъскваха.
Само с едно движение се озова под него върху пясъка.
— Предупредих те, че няма да се отнасям с теб като с дама.
Устните му се спуснаха, завладяха я и я увлякоха. Страхът бе повлечен от лавината на страстта. При първия допир с него ответната реакция я връхлетя мигновено — дива и свободна. Джесика забрави какво може да изгуби и просто се отдаде на усещането си. Езикът му напираше, бавно изследваше, умело изкушаваше, докато устните му се притискаха в нейните с вълшебна настойчивост. Тя отвърна с безразсъдна готовност, с отчаяно искане. После той откъсна устни от нейните, за да ги зарее по лицето й, сякаш да попие вкуса на кожата й чрез самото усещане за допир.
Разяждана от нуждата отново да усети устните му върху своите, Джесика завъртя глава да ги потърси. И тогава, с внезапна страст, той заби устни в гърлото й, изтръгвайки стон. Пясъкът тихо изхрущя под нея, когато помръдна в желанието си мъчителната наслада, която й доставяше, да продължава до безкрай.
Ръцете й сами намериха пътя под пуловера му, после нагоре по вдлъбнатините и мускулите на гърба му и обратно по твърдата извивка на гръдния кош до стегнатата талия. Влажният въздух ухаеше на сол и море, примесен с едва доловимия мускусен дъх на страстта. Устните му отново безпогрешно намериха нейните, докато водата се разбиваше с гръм в скалите под тях. Почувства как устните му се раздвижват под нейните, макар че онова, което шепнеха оставаше нечуто. Само тонът — усещане за гневна безнадеждност — проникна до съзнанието й. Ръцете му се впуснаха да изследват с болезнена педантичност, започвайки от бедрата нагоре към гърдите. Там се задържаха, сякаш пленени от мекотата. Не усещаше слънцето, блеснало в затворените й клепачи, нито грапавия пясък под гърба си. Съществуваха само неговите ръце и устни.
Загрубели пръсти пробягваха по кожата й, дращеха и разпалваха нови огнища и едновременно подхранваха онези, които вече бяха лумнали. Накрая въздишките й преминаха в степания. Обзета от трескаво безумие, Джесика се изви под него — ядро, притиснато в пулсиращо ядро. Тъканта на дънките се съедини в тънка, възпираща преграда.
Слейд простена и зарови лице в косите й, завладян напълно от усещането за нея.
Със задавено проклятие той се претърколи от нея и скочи на крака, преди да успее да го докосне и да го накара да забрави всякакъв разум.
Мъчително пое въздух в дробовете си и го остави да охлади огнената страст, която пламтеше у него. Трябва напълно да си е загубил ума, помисли си той, щом стигна толкова близо до мига, в който щеше да я обладае.
Секундите минаваха. Можеше да ги отмери по звука на неспокойното й дишане зад него. И своето собствено.
— Джес…
— Не, не казвай нищо. Картината ми е ясна. — Гласът й беше пресипнал и неуверен. Когато се извърна назад, тя вече се беше изправила и изтупваше полепналия пясък. Лъчите на утринното слънце обгръщаха главата й със златен ореол. — Променил си намеренията си. Всеки има право. — Понечи да мине край него, но Слейд я улови за ръката. Джесика опита да се издърпа, разбра, че няма да успее и вирна брадичка.
Обида. Слейд я видя под гнева в очите й. Така е по-добре, каза си. По-разумно. Но думите излязоха от устата му, преди да успее да ги спре.
— Би предпочела да се любим на брега, като двойка тийнейджъри?
Беше забравила къде се намират. Мястото и времето нямаха никакво значение, когато желанието бе взело връх. Фактът, че той се е опомнил и е запазил достатъчно самообладание, за да се спре, само още повече нараняваше гордостта й.
— Бих предпочела да не ме докосваш повече — отвърна язвително. Сведе поглед към ръката, която я удържаше, после отново, съвсем бавно, вдигна очи към него. — От този момент.
Слейд само още повече затегна хватката си.
— Веднъж те предупредих да не ме предизвикваш.
— Да те предизвиквам? — възрази Джесика. — Не започнах аз, не съм го искала.
— Да, не започна ти. — Улови я за раменете и силно я разтърси. — И аз също не го исках, така че престани.
При последното разтърсване зъбите й изтракаха. Вбесена, Джесика блъсна ръцете му.
— Не смей да ми крещиш! — извика тя, надминавайки по сила тона му. Зад тях водата се блъскаше в скалите и се издигаше нагоре във вихрушка от пръски. — И недей да намекваш, че аз съм ти се нахвърлила, защото изобщо не е така. — Понеже ръцете й бяха заклещени, трябваше да отметне глава, за да освободи лицето си от разрошените коси. Очите й искряха изпод танцуващите кичури. — Мога да те накарам да пълзиш по корем, ако поискам!
Очите му се превърнаха в два сиви процепа. Гневът се примесваше с неприятното усещане, че вероятно наистина би могла.
— Не пълзя за никоя жена, още по-малко за някаква си нахална жалка невротичка, която използва парфюми, за да постигне целта си.
— Нахална жалка… — Млъкна, задавена от гняв. — Невротичка! — успя да изрече след миг на възмущение. — Ах, ти, глупав, егоистичен тъпанар! — Неспособна да измисли друга защита, тя удари с ръка по гърдите му. — Надявам се, че в романа ти изобщо няма жени, защото нищичко не разбираш! Изобщо не ползвам парфюм. И няма да ми е необходим… — Джесика дишаше тежко. — На какво, по дяволите, се хилиш?
— Лицето ти се зачерви — отвърна той. — Много е сладко.
Очите й блеснаха със златиста ярост. Намерението за насилие беше повече от очевидно в стъпката, която направи към него. Слейд вдигна високо ръце с разперени длани и отстъпи назад.
— Примирие? — Не беше сигурен точно кога и как, но по някое време, докато траеше тирадата й, ядът му просто се стопи. Почти съжаляваше. Битката с нея му действаше едва ли не по същия начин, както и целувката.
Почти.
Джесика се поколеба. Ядът й още не беше отминал, но имаше нещо много очарователно в начина, по който й се усмихваше. Беше приятелска усмивка, с лек нюанс на възхищение. Внезапно осъзна, че за първи път й се усмихва напълно искрено. А това беше по-важно от яда й.
— Може би — отвърна уклончиво, защото не искаше прошката й да бъде твърде прибързана.
— Кажи условията си.
След кратък размисъл тя постави ръце на хълбоците си.
— Вземи си обратно думите за нахалната, жалка невротичка.
Пламъчетата неподправен смях в очите му й доставиха удоволствие.
— Срещу глупав, егоистичен тъпанар.
Пазаренето беше най-големият й порок. Джесика сви пръсти и се загледа в ноктите си.
— Само глупав. Другото остава.
Слейд пъхна палци в предните джобове на дънките си.
— Много си упорита.
— Получаваш го.
Двамата тържествено си стиснаха ръце.
— Още нещо… — След като се бяха справили с гнева, Слейд искаше да се справи и с обидата. — Не съм променил намеренията си.
Тя не проговори. След малко той обви ръка около раменете й и я поведе обратно към стъпалата. Без особено усилие успя да заглуши досадния глас, който му казваше, че допуска грешка.
— Слейд!
Сведе поглед надолу към нея, докато заобикаляха малкия шубрак в основата на стълбата.
