— Сержант. Изпий това.
Очите й не се отделяха от неговите.
— Върви по дяволите! — Слейд само сви рамене и остави чашата до нея. Обзе я някакво ужасяващо спокойствие, което притъпяваше болката от предателството. — Искам да се махнеш от къщата ми. Но преди да си тръгнеш — продължи тихо Джесика, — искам да ми кажеш защо дойде. Чичо Чарли те е изпратил, нали? По заповед на комисаря? — Последното изречение бе изпълнено с добре премерено презрение. Слейд не бързаше да отговори. Колебаеше се колко точно трябва да й каже, за да я успокои. Беше пребледняла, но вече не от страх. Очите й искряха от гняв. — Чудесно! — Без да го изпуска от поглед, тя се надигна от мястото си. — Тогава сама ще се обадя на комисаря ти. Можеш да си прибереш машината и пистолета, сержант.
Ще се наложи да поеме всичко, реши той и ужасно му се прииска да имаше цигара.
— Седни, Джес. — Понеже изобщо не помръдна да изпълни заповедта, той решително я побутна обратно в креслото. — Просто млъкни и слушай — посъветва я, докато отваряше уста да изкрещи насреща му. — Магазинът ти е под подозрение, че има връзка с мащабна контрабандна операция. Смята се, че откраднатите стоки се скриват някъде в стоката ти от чужбина, после се прехвърлят до свръзката от тази страна, вероятно чрез продажба на самия предмет. — Вече не се опитваше да говори, а само се взираше в него, сякаш напълно беше загубил ума си. — Интерпол иска да хване главния организатор, а не само няколко дребни риби, които вече са под наблюдение. Преди все е успявал да им се изплъзне и сега не искат това да се повтори. Ти, магазинът ти и хората, които работят за теб, оставате под наблюдение, докато не го задържат или разследването не стигне до нещо. Междувременно комисарят иска да си в безопасност.
— Не вярвам нито дума.
Но гласът й трепереше. Слейд пъхна ръце в джобовете.
— Информацията, както и заповедите ми идват от комисаря.
— Това е глупаво! — Гласът й вече звучеше по-уверено, с лека насмешка. — Мислиш ли, че в магазина ми може да става нещо подобно без моето знание? — Тъкмо посягаше към чашата с бренди и долови погледа в очите му. Ръката й замръзна върху чашата, после се отпусна. — Разбирам… — изрече тихо. Усети тъпа болка в стомаха. За момент притисна ръце към него, след това сключи пръсти. — Носиш ли си и белезниците, сержант.
— Престани, Джес. — Тъй като не можеше да понесе начина, по който го гледаше, Слейд се обърна и закрачи из стаята. — Казах, че комисарят искаше да бъдеш в безопасност.
— Това част от задачата ти ли беше — да ме омаеш достатъчно, за да се издам евентуално? — Когато той рязко се извърна, тя скочи на крака, за да посрещне яростта му. — Да се любиш с мен влизаше ли в програмата ти?
— Не съм почнал да се любя с теб. — Вбесен, той я сграбчи за реверите на халата и почти я вдигна във въздуха. — И никога нямаше да приема проклетата задача, ако знаех, че ще ме караш да си губя ума всеки път, щом те погледна. От Бюрото смятат, че си чиста. Не разбираш ли, че това само те поставя в още по- опасно положение?
— Как мога да разбирам нещо, след като нищо не ми се казва? — сопна му се тя. — В каква опасност бих могла да бъда?
— Това не е игра, Джес — разтърси я отчаяно. — Един агент е бил убит миналата седмица в Лондон. Бил е близо, съвсем близо до разкритието кой дърпа конците. В последния му доклад се споменава за четвърт милион „в диаманти“.
— Какво общо има това с мен! — изтръгна се от ръцете му Джесика. — Ако мислят, че в някоя от стоките ми има набутани диаманти, нека дойдат. Могат да разглобят мебелите парче по парче.
— И да подплашат главния човек — отвърна Слейд.
— Откъде знаеш, че не съм замесена? — Непоносимо главоболие се прибави към гаденето в стомаха й. Джесика уморено разтърка слепоочията си. — Аз работя в магазина.
Загледа се как тънките й пръсти масажират болезненото място.
— Но не сама.
Движението спря. Съвсем бавно тя отпусна ръката си.
— Дейвид и Майкъл? — прошепна едва чуто. Удивлението бе заменено от гняв. — Не! Няма да ти позволя да ги обвиняваш!
— Засега още никой никого не обвинява.
— Не, дошъл си, за да ни шпионираш.
— И на мен ми е също толкова неприятно, колкото и на теб.
— Тогава защо си тук?
Преднамерената злоба в гласа й предизвикваше у него желание да я удуши. Отговори бавно и грубо.
— Защото комисарят не иска красивата му кръщелница да свърши с прерязано гърло.
При тези думи лицето й пребледня, но очите й останаха неподвижни.
— Кой би ме наранил? Дейвид? Майкъл? Дори и ти би трябвало да разбираш колко абсурдно е това.
— Ще се изненадаш какви неща вършат хората, за да оцелеят — грубо отвърна той. — Във всеки случай, има замесени и други хора — такива, за които няма да си нищо повече от излишна пречка.
Не желаеше да мисли за това — не може да си го позволи, ако иска да се предпази от надигащата се истерия. Бъди практична, нареди си мислено. Бъди логична! Този път надигна чашата и отпи голяма глътка бренди, преди отново да проговори.
— Ако си от нюйоркската полиция, нямаш никакви пълномощия тук.
— Комисарят има много връзки. — Слабите признаци за възвръщане цвета на страните й го изпълниха с облекчение. По-издръжлива е, отколкото изглежда. Така или иначе, не съм тук заради самата контрабанда, поне официално.
— А защо си тук… официално?
— Да те предпазя от неприятности.
— Чичо Чарли трябваше да ми каже.
Слейд леко повдигна рамене, докато оглеждаше стаята.
— Да, може би. Няма начин да се разбере дали е търсел нещо тук, или само е преминавал през стаята към някоя друга. Не и при това разположение на къщата. — Леко намръщен, той разсеяна прокара ръка по гърдите си. — Забелязваш ли нещо разместено тук?
Джесика проследи погледа му.
— Не, не мисля, че е бил тук много време. Ти спря да пишеш чак към един. Не би ли било по-разумно за него да изчака всички светлини да угаснат, преди да проникне вътре?
Понечи да й припомни, че никой не е прониквал насила, но после промени намерението си. Ако й е по- лесно да си мисли, че става дума за външен човек, може би това ще й позволи да спи по-добре. Помисли си за Дейвид, чиято стая се намираше на първия етаж в източното крило.
— Трябва да се обадя в службата. Върви да си легнеш.
— Не! — Понеже не й се искаше да признае, че е неспособна да се качи горе сама, Джесика отново надигна чашата с бренди. — Ще почакам.
Остана да седи, докато той отиде при апарата в коридора. Съвсем съзнателно се изключи от разговора му, макар че и без това говореше толкова тихо, че трябваше доста да се напрегне, за да го чува. Нейният магазин, помисли си Джесика. Как е възможно нейният магазин да бъде забъркан в нещо толкова невероятно като международна контрабанда? Ако не беше така ужасяващо, би могла да се изсмее.
Майкъл и Дейвид. Рязко тръсна глава и затвори очи. Не, на тази част няма да повярва. Някъде е допусната грешка и след време полицията, ФБР, или който там я преследва, ще го разберат.
В салона беше влязъл крадец. Всичко е съвсем просто. Не й ли беше мърморила десетки пъти Бетси за това, че не ползва алармена система? Гледката на Слейд с пистолета в ръка се върна в съзнанието й твърде отчетливо. Това не може да отхвърли.
Когато той се появи отново в стаята, Джесика седеше съвсем неподвижно, със затворени очи, под които имаше сенки. Това, което току-що бе разбрал по телефона, няма да ги премахне, но един хубав сън може би ще успее.
— Ела — изрече строго и се опита да не се размеква, когато очите й се отвориха уплашено при звука от
